С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
30137 споменавания в статии

Европейски съюз ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Европейският съюз (ЕС) е организация за икономическо и политическо сътрудничество. В нея членуват 27 европейски държави. С общо население от над 500 милиона души, ЕС е една от най-големите и богати световни икономики.

Основите на организацията са положени след края на Втората световна война, когато държави като Франция и Германия виждат в икономическата интеграция алтернатива на национализма, довел Стария континент до две разрушителни войни в началото на ХХ век. Първите опити за интеграция са на пазарите за въглища и стомана чрез създаването на Европейската общност за въглища и стомана между Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург. Сред инициаторите на европейската интеграция са Жан Моне, Робер Шуман и Пол Хенри Спаак, които още през 50-те години на миналия век поставят "европейска федерация" като крайна цел на проекта си.

Римският договор между шестте първоначални членки слага началото на Европейската икономическа общност и създава институциите, част от които управляват ЕС и днес. През 70-те години към общността се присъединяват Дания, Ирландия и Великобритания, а през 80-те се включват Гърция, Испания и Португалия. Междувременно интеграцията обхваща все повече области и през 1985 г. Шенгенското споразумение отваря границите и отменя паспортните проверки между страните членки. През 1979 г. пък се провеждат първите преки избори за Европейски парламент.

Истинската европейска интеграция обаче започва след падането на Берлинската стена. След обединението на Източна и Западна Германия през 1990 г. бившата ГДР става първата членка на Европейската общност от бившия комунистически блок. Разширяването на изток се превръща в приоритет на организацията. През 1993 г. тя се трансформира в Европейски съюз с Договора от Маастрихт, който формално въвежда и общата политика за сигурност и отбрана. Две години по-късно към ЕС се присъединяват Австрия, Финландия и Швеция.

Икономическата и финансовата интеграция намират естествена кулминация във въвеждането на обща валута - еврото, което през 2002 г. заменя националните валути в 12 от 15-те страни членки. Това се смята за един от най-големите успехи на ЕС наред с разширяването; оттогава еврото е въведено в още четири страни (Малта, Кипър, Словения и Словакия). Повечето страни от Централна и Източна Европа се опитват да изпълнят условията за членство в еврозоната - т.нар. маастрихтски критерии, за да въведат общата валута, смятана за стабилизиращ фактор и отлична препоръка за националните икономики.

Най-голямото разширяване на ЕС е през 2004 г., когато към него се присъединяват десет страни - Малта и Кипър, Полша, Словения, Чехия, Словакия, Унгария, Литва, Латвия и Естония. Това пето разширяване увеличава почти двойно размера на общия пазар, но и слага началото на умората от разширяването. Оттогава в някои стари членки се проявяват настроения срещу прилива на работници от изток и против вливането на по-бедни страни в организацията, която дотогава е смятана за ексклузивен клуб на богатите и демократични страни. Петото разширяване завърши през 2007 г., когато ЕС прие България и Румъния.

Апетитите за членство в ЕС продължават - в момента Турция, Исландия, Хърватия и Македония са официални кандидати, а останалите страни от Западните Балкани се смятат за потенциални бъдещи членки. След петото разширяване ЕС въведе термина капацитет за абсорбация, според който съюзът ще приема нови членове едва след достатъчна интеграция на настоящите.

Европейската интеграция винаги е вървяла по-гладко в икономиката, отколкото в политиката, където страните членки понякога трудно достигат общо мнение. Най-известният пример е войната в Ирак през 2003 г., когато част от страните членки решават да подкрепят американската инвазия срещу режима на Саддам Хюсеин, докато други са твърдо против. Това доведе до дълбоко разцепление, за което решения се търсят и днес, с опитите за по-близко сътрудничество в дипломацията, сигурността и външната политика. Актуални спорни теми между страните членки са отношенията с Русия и евентуалното членство на Турция в ЕС.

Бързото разширяване в последното десетилетие изправи ЕС пред необходимостта от сериозни реформи, които да подобрят ефективността на институциите му. Първият опит за това - европейската конституция, се провали, след като беше отхвърлена на референдум в Холандия и Франция през 2005 г. Последва институционална криза, а конституцията беше отчасти пренаписана под формата на Договора от Лисабон. Той също беше отхвърлен на референдум в Ирландия през 2008 г., но ирландците го одобриха на повторен референдум през 2009 г. Въпреки пречките, поставени пред договора в Чехия, Германия и Полша, той влезе в сила от декември 2009 г., променяйки баланса на силите между институциите на ЕС и начина на вземане на решения. С договора беше назначен първият постоянен президент на Европейския съвет - белгиецът Херман ван Ромпой, както и постоянен представител на ЕС за външна политика - британката Катрин Аштън. Споровете, съпътстващи приемането на договора, свидетелстват за някои от основните интелектуални дебати, свързани с ЕС - как да се противодейства на т.нар. демократичен дефицит и да се засили връзката на съюза с гражданите, докъде трябва да стигне политическата интеграция и каква е крайната цел на съюза - съединени европейски щати или ограничено междуправителствено сътрудничество.

20 от 4903 резултата за Европейски съюз ЕС

1 юли 2019 Капитал
// Мнения /

Лозан Панов: Когато опозицията е слаба, популистите атакуват съда и медиите

получиха подкрепата на редица други европейски страни и в крайна сметка3257 прочитания

1 юли 2019 Илин Станев
Въртележка в Брюксел: Кристалина Георгиева се обсъжда за председател на  ...
// Свят /

Въртележка в Брюксел: Кристалина Георгиева се обсъжда за председател на ...

консултации между лидерите на Европейския съюз (ЕС) кой да оглави четирите основни2872 прочитания

30 юни 2019 Илин Станев
България пак с две кандидатки
// Свят /

България пак с две кандидатки

с дипломацията на ЕС. Причината е, че първият европейски дипломат редовно трябва4513 прочитания

30 юни 2019 Мирела Веселинова
И ПАСЕ следи скандала с изгодните сделки с луксозни имоти на висши политици
// България /

И ПАСЕ следи скандала с изгодните сделки с луксозни имоти на висши политици

остава под наблюдението на двете европейски организации, в които беше приета4030 прочитания

28 юни 2019 Тимъти Гартън Аш
Европа трябва да спре този позор
// Мнения /

Европа трябва да спре този позор

парите на данъкоплатците на ЕС. С новия Европейски парламент и обновеното ръководство6917 прочитания

24 юни 2019 Анина Сантова
Европейските "национални шампиони" се завръщат
// Компании /

Европейските "национални шампиони" се завръщат

и Макрон подкрепиха създаването на европейски железопътен шампион, като създадоха гигантски1659 прочитания

21 юни 2019 Йоанна Иванова
Зелената вълна в Германия
// Свят /

Зелената вълна в Германия

резултата на германската Съюз 90/Зелените от изборите за Европейски парламент (ЕП2641 прочитания

18 юни 2019 Капитал
Вечерни новини: Разходите за труд растат силно, бъдещите тол-такси в Германия са ...
// България /

Вечерни новини: Разходите за труд растат силно, бъдещите тол-такси в Германия са ...

другите страни от ЕС, реши Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург4147 прочитания

17 юни 2019 Капитал
Мнения Daily - По темата "тероризъм" цари бюрократично безсилие
// Мнения /

Мнения Daily - По темата "тероризъм" цари бюрократично безсилие

"несъответствия" при тази държава. Като европейски гражданин, нееднократно преминавал през одити2412 прочитания

17 юни 2019 Ивайло Станчев
Миглена Стоилова: България трябва да си постави по-амбициозни ВЕИ цели
// Интервюта и коментари /

Миглена Стоилова: България трябва да си постави по-амбициозни ВЕИ цели

отговори на все по-амбициозните европейски екологични изисквания. Целта ни е3065 прочитания

Министърът и златната каса

Кирил Ананиев е готов с втори проект за здравна реформа, който предвижда конкуренция между държавната и частни здравни каси

И още нещо в сметката за ток

С непазарни механизми държавата се опитва да поддържа жива ТЕЦ "Марица-изток 2"

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Sympathy for the Writer

Биляна Курташева за книгата си, посветена на неподозираните връзки между различни произведения, периоди и личности

20 въпроса: Невена Дишлиева-Кръстева

През последните години издателството й ICU разнообрази литературната сцена с важни имена, заглавия и теми