Съюз на демократичните сили СДС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Съюз на демократичните сили СДС

Съюз на демократичните сили СДС

Велина Господинова
83509 прочитания

© Юлия Лазарова


Съюзът на демократичните сили (СДС) е създаден на 7 декември 1989 г. първоначално от десет партии и организации, които на този ден подписват учредителна декларация. Това са: Клубът за гласност и демокрация, Сдружение "Екогласност", Конфедерацията на труда "Подкрепа", Независимото дружество за защита на правата на човека, Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клубът на незаконно репресираните след 1945 г., Независимото студентско дружество, Движение "Гражданска инициатива", БРСДП (о), БЗНС "Никола Петков". По-късно към тях се присъединяват Радикалдемократическата партия, Зелената партия, Демократическата партия, Новата социалдемократическа партия, Обединеният демократичен център и Демократичният фронт.

Съюзът се ръководи от координационен съвет. Негов пръв председател е Желю Желев. След избирането му първо за председател (президент) от парламента, а след това и за президент на първите президентски избори поста заема Петър Берон. Той е председател на координационния съвет на СДС до декември 1990 г., когато е обвинен в сътрудничество на Държавна сигурност. За негов наследник е избран Филип Димитров.

През януари - март 1990 г. СДС участва в кръглата маса, която взема решение за свикване на 7-ото Велико народно събрание (ВНС) за изработване на нова конституция. Изборите за велик парламент се провеждат на 10 юни 1990 г. Те са спечелени от БСП, която вкарва 210 депутати от общо 400-те. СДС има 145, а останалите места се разпределят между ДПС, БЗНС, Отечествения съюз, Отечествената партия и Социалдемократическата партия. При гласуването на новата конституция в СДС настъпва първият сериозен разрив. 39 от сините депутати, несъгласни с някои от новите текстове в нея, напускат парламента и обявяват гладна стачка. Останалите подписват конституцията. На проведените след това избори за Народно събрание през 1991 г. СДС печели с малка преднина пред БСП, но въпреки това съставя самостоятелно правителство с подкрепата на ДПС. За премиер е избран Филип Димитров.

Година по-късно ДПС оттегля подкрепата си за кабинета, парламентарната група на СДС се разцепва (т.нар. сини мравки), а тогавашният президент Желю Желев дава прословутата си пресконференция, станала известна като "Боянски ливади", на която критикува политиката на правителството. Филип Димитров иска вот на доверие в парламента и след като не го получава, кабинетът пада. Малко преди това една от основните формации в СДС - Демократическата партия, напуска съюза и прави предизборна коалиция с БЗНС на Анастасия Мозер под името Народен съюз. СДС губи парламентарните избори през 1994 г. от БСП, която има абсолютно мнозинство и съставя правителство начело с Жан Виденов. След провала във вота Филип Димитров подава оставка от лидерския пост в съюза и за негов наследник е избран Иван Костов. За президентските избори през 1996 г. в СДС се провеждат вътрешни избори, които са спечелени от Петър Стоянов, а тогавашният държавен глава Желю Желев губи надпреварата.

Същата година подкрепящата СДС немска фондация "Конрад Аденауер" събира лидерите на синия съюз, на Народен съюз и на ДПС в италианското градче Каденабия. Там се сформира коалицията Обединени демократични сили (ОДС). Тя издига Петър Стоянов за президент и той печели изборите. През януари 1997 г. СДС оглавява протестите срещу правителството на БСП и Жан Виденов. След като БСП се опитва да състави втори кабинет с премиер Жан Виденов, протестиращи щурмуват парламента на 10 януари, в страната се създава политическа криза.

На 4 февруари Георги Първанов в качеството си на лидер на БСП и тогавашния министър на вътрешните работи Николай Добрев връщат на президента Петър Стоянов мандата за съставяне на правителство. Парламентът се разпуска и са насрочени извънредни парламентарни избори. До провеждането им страната се управлява от служебен кабинет начело със Стефан Софиянски, който въвежда валутния борд.

През февруари се провежда Национална конференция на СДС, на която се взема решение за превръщането на съюза в единна партия, а съставляващите го формации получават статут на присъдружни организации. За парламентарните избори през април 1997 г. СДС и Народен съюз подписват предизборно споразумение и се явяват на вота като коалиция ОДС. Ахмед Доган отказва да постави подписа си под документа. ОДС печели изборите с мнозинство и съставя самостоятелно правителство с премиер Иван Костов. В края на 1999 г. Костов прави промени в кабинета, като с министерските си постове се разделят ключови по това време фигури от СДС. В края на мандата от синята партия е изключен тогавашният главен секретар на СДС Христо Бисеров, който прави своя парламентарна група в Народното събрание. СДС губи парламентарните избори през 2001 г. от завърналия се от Испания Симеон Сакскобургготски и формацията му НДСВ.

Иван Костов подава оставка и начело на СДС временно застава Екатерина Михайлова. Малко след това в синята партия започват процеси на разцепление. Тогавашният кмет на София Стефан Софиянски създава своята партия Съюз на свободните демократи. След като е изключен от СДС, бившият зам.-председател на СДС Евгений Бакърджиев също прави собствена формация - Съюз "Радикали". Същата година СДС губи и изборите за президент. През март 2002 г. за лидер на СДС е избрана Надежда Михайлова.

Година по-късно става най-голямото разцепление на СДС. Иван Костов и 28 депутати напускат синята парламентарна група и сформират партията "Демократи за силна България". На местните избори същата година СДС губи повечето големи областни градове, между които София, където самата Михайлова е кандидат за кмет. За парламентарните избори през 2005 г. Надежда Михайлова създава коалицията ОДС, в която обаче само дублира името на успешния съюз от 1997 г. В нея влизат "Гергьовден", Яне Янев (който малко по-късно преименува земеделската си формация на "Ред, законност и справедливост") и Демократическата партия. През 2005 г. Надежда Михайлова губи лидерския пост в СДС от Петър Стоянов. Две години по-късно обаче той подава оставка, след като синята партия не успя да премине 5-процентната бариера и не успя да излъчи евродепутат в изборите за ЕП. Същата година за председател е избран Пламен Юруков.

След поредица от обвинения за неплатени данъци той отказва да се бори повторно за лидерския пост на вътрешнопартийните избори, които се проведоха в края на 2008 г. Те бяха спечелени от Мартин Димитров. Последваха дълги и мъчителни спорове в съда за регистрацията на Димитров като лидер и новото ръководство, избрано на вътрешнопартийния вот. На изборите за ЕП през юни 2009 г. СДС се яви заедно с ДСБ като "Синята коалиция", въпреки че ЦИК отказа официално да регистрира партията. Синьото обединение спечели едно депутатско място. Месец по-късно на парламентарните избори "Синята коалиция" успя да вкара в Народното събрание 15 депутати. През ноември 2009 г. Мартин Димитров беше отново избран за председател на СДС на вътрешнопартийните избори.

Съюзът на демократичните сили (СДС) е създаден на 7 декември 1989 г. първоначално от десет партии и организации, които на този ден подписват учредителна декларация. Това са: Клубът за гласност и демокрация, Сдружение "Екогласност", Конфедерацията на труда "Подкрепа", Независимото дружество за защита на правата на човека, Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клубът на незаконно репресираните след 1945 г., Независимото студентско дружество, Движение "Гражданска инициатива", БРСДП (о), БЗНС "Никола Петков". По-късно към тях се присъединяват Радикалдемократическата партия, Зелената партия, Демократическата партия, Новата социалдемократическа партия, Обединеният демократичен център и Демократичният фронт.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

ГЕРБ

ГЕРБ

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK