Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
16 апр 2020, 11:08, 3303 прочитания

За половин Bitcoin по-малко

Предстои поредното "разполовяване" на печалбата от копаене на Bitcoin и последното такова в обозримо бъдеще

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Bitcoin е странен актив дори когато се сравнява с други криптовалути. Една от отличителните му черти е свойството да се "разполовява". Така нареченият halving ще се случи през май и ще свали наполовина броя монети, които копаещите получават в замяна на изчислителния си ресурс. Тези събития са важни, защото досега винаги водят след себе си неколкократен скок в цената на актива. Още повече че сривът на капиталовите пазари покрай коронавируса отново доказа, че криптовалутите все още не са спечелили статута си на убежище и не донесоха желаната доходност. Дори се потопиха в синхрон с корпоративните ценни книжа, в случая заради малкия си обем, а и заради желанието на много от притежателите да си осигурят кеш.

Разполовяването е заложено в архитектурния ген на Bitcoin, създаден от анонимния Сатоши Накамото. Идеята на Bitcoin е да създаде децентрализирана валута, в която транзакциите да са анонимни. Тя се базира на създадената от него (или нея, или тях) технология блокчейн, която накратко представлява безкраен регистър на транзакции, които се валидират чрез решаване на сложни уравнения от хора, които използват за тази цел компютърната си мощност. Bitcoin обаче е създадена и така, че да бъде не инфлационна валута, като традиционните, а дефлационна - криптовалутата е ограничена до 21 млн. монети, които могат да бъдат вкарани в употреба само чрез "копаене", т.е. използването на компютърен ресурс, за да се стигне до следващия блок.


За да не бъдат изкопани всички монети за отрицателно време, кодът на Накамото е написан така, че при всеки 210 хил. изкопани блока наградата за това да се сваля наполовина. Или ако през първите години на криптовалутата един изкопан блок носеше със себе си 50 монети Bitcoin, след първото разполовяване наградата стана 25 монети. След това: 12.5 монети, а на 13 май наградата ще стане 6.25 монети. Всички тези детайли са записани в самия код на Bitcoin и не могат да бъдат променяни.

Причините за тази архитектура може и да са политически - в първия блок от веригата е вписано заглавие на The Times от 2009 г. за потенциално второ спасяване на банките - но ефектът е с изцяло икономически измерения. Историята показва, че след всяко подобно събитие цената скача, при това в пъти, защото копаенето става все по-скъпо, а предлагането рязко намалява.

Предвидимо или не толкова



"За разлика от повечето национални валути, с които сме запознати, като долара или еврото, Bitcoin е създаден с фиксирано предлагане и предвидим инфлационен график. Винаги ще има 21 млн. монети. Това предварително зададено число прави актива оскъден ресурс, а тази оскъдност заедно с приложимостта вдигат пазарната стойност", написа през 2016 г., преди миналото подобно събитие, криптопортфейлът Blockchain.com.

Прогнозата на компанията се оказа вярна: миналото разполовяване на Bitcoin се случи през 2016 г. и резултатът бе, че 365 дни преди да се случи, цената се бе повишила със 140%, а в 365-те дни след събитието - с близо 300% (виж графиката). Дори тези скокове обаче се оказаха малки спрямо изстрелването нагоре през есента на 2017 г. или повишенията при първото подобно разполовяване през 2011 г., които се случиха от много по-ниска база.

"Теорията е съвсем проста: ще има по-малко
Bitcoin монети за купуване, ако копачите имат по-малко монети за продаване", казва Майкъл Дубровски, съосновател на неправителствената организация PoWx, която се занимава с разработки за по-ефективно копаене на криптовалути.

Ако следваме историята, то предстои нов скок в цената на Bitcoin, която частично се възстанови след шоковия срив в цената си заради икономическите ефекти на коронавируса и в момента държи цена около 7 хил. долара за монета. Но подобно развитие не е задължително и има немалко причини повишение в цената както да се случи, така и да не се.

Ще има ли нов скок тип "2017"

Причините да се очаква рязко повишение в цената са ясни. Първата е, че вече има исторически примери в над 10-годишната история на криптовалутата. Втората е, че чисто теоретично, ако има по-малко предлагане дори при същото търсене, стойността на актива ще се вдигне. Третата е, че това е широко очаквано събитие сред хората, които се занимават с криптовалути, и може да се стигне до ефекта на самоизпълняващо се пророчество.

Но картинката не е толкова проста. При предишните разполовявания Bitcoin бе нещо сравнително ново и непопулярно, така че скоковете в цената могат да бъдат обяснени и чрез скока в популярността. Цената на копаенето също е много различна спрямо тази, която бе при първите разполовявания (виж карето). Другият особено важен фактор е, че повечето монети вече са изкопани - в момента в циркулация са 18.3 млн. от общо 21 млн., а от тях поне 4 млн. всъщност са неактивни или "изгубени", което прави предлагането още по-ограничено. А предвид архитектурата на Bitcoin, последната монета ще бъде изкопана след над 100 години. Или може въобще да не бъде изкопана заради липса на интерес или нерентабилност.

Някъде между тези причини се вмества и малкият детайл, че всичко се случва на фона на икономически сътресения заради коронавируса. Този детайл не е нито плюс, нито минус - от една страна, Bitcoin е идея, родена от кризисни времена, но от друга, търговията с криптовалутата отдавна не е евтино удоволствие. Нищо не е сигурно, освен едно: на 13 май Bitcoin ще премине в своята четвърта фаза. Следва продължение.
Добивът на криптомонети става по-евтин, но няма копачи

Безпрецедентни. Така може да се определят събития не само в реалния свят след въвеждането на ограниченията заради коронавируса, но и във виртуалния - при дигиталните валути.

След резкия спад на стойността на Bitcoin на 12-13 март (от над 9000 до под 5000 долара), когато вече се бяха срутили и фондовите пазари, очаквано много от т.нар. криптокопачи спряха машините си за добив на монети. Причината е очевидна - разходите станаха по-големи от евентуалните приходи. Това се вижда съвсем ясно от индекса на digiconomist, който измерва енергийното потребление в мрежата на Bitcoin. В началото на март той е на рекордно за всички времена ниво и отчита почти 77.8 ТВтч средногодишно потребление на ток за добив на биткойни, което се обяснява със сравнително високата стойност (около и над 9000 долара) в комбинация с повишаващата се трудност на майнинга. След срива на цената и изключването на машините индексът пада до 62.3 ТВтч - понижение с около 20%.

В същото време обаче енергетиката се оказа не по-малко засегната от коронавируса и ограничения икономически живот - потреблението на ток в Централна и Западна Европа в момента е с 15-20% по-ниско, в САЩ - с над 10% под нивата от март 2019 г. В резултат на което борсовите цени на електроенергия са буквално сринати, на места с 50% спрямо февруари. А именно цената на тока е основният разход за производството на дигитални валути. И нейното понижение до голяма степен компенсира спада в стойността на самите монети. Ефектът, разбира се, е по-бавен в страни като България, където цената на тока се определя административно веднъж в годината (на 1 юли), но при напълно либерализирани пазари като тези в Западна Европа това не е така.

Индексът на digiconomist показва плавно повишаване на енергийното потребление в мрежата на Bitcoin през последните дни, като стойността за 13 април е 72.9 ТВтч, или ръст от 17% спрямо 16 март. Вероятно тази тенденция ще се задържи предвид прогнозите за трайно ниски цени на електроенергията и възстановяването на цената на биткойните - около 6700 долара към 13 април.

Капитал #15

Текстът е част от брой 15 на седмичния Капитал (16-23 април). В броя ще прочетете още:

Прочетете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И криптовалутите се разболяха И криптовалутите се разболяха

Bitcoin се срина с 25% за минути, Ethereum – с над 30%

12 мар 2020, 3499 прочитания

Facebook променя концепцията си за Libra заради регулаторен натиск 1 Facebook променя концепцията си за Libra заради регулаторен натиск

Проектът ще се превърне по-скоро в мрежа за разплащания, а няма да бъде самостоятелна криптовалута

4 мар 2020, 2876 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Крипто" Затваряне
Bitcoin надмина 10 хил. долара, но бързо поевтиня с над 10%

Криптовалутите, изглежда, преболедуваха напълно коронавируса и вече не се движат заедно с традиционните борси

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10