Митът за българското биткойн богатство

Пет години след информацията, че държавата е задържала криптовалута за милиарди, вътрешни източници и информацията от новия кабинет сочат, че такива никога не е имало

България е най-богатата държава в света на криптовалутите. През 2017 г. органите на реда конфискуваха общо 213 519 биткойна, които днес се равняват на 10.2 млрд. долара, а в най-високата си точка - на 14.7 млрд. долара. Това е близо една трета от разходите, предвидени в държавния бюджет за тази година. С тях могат да се финансират щедро образователни програми, да се построят свръхмодерни болници, да се изплати почти целият външен дълг на България, да си поръчаме още около 70 изтребителя F-16 или просто да се раздадат по около 1500 долара на всички живеещи в България, включително и новородените.

Всичко това би било прекрасно, ако беше истина. Но не е. Съществуват две теории за историята, но и двете сочат в една посока: въпреки популярния мит, който се разпространява необезпокоявано вече над пет години, при това предимно в чуждоезични издания, България няма биткойни. И никога като държава не е имала.

Историята с биткойните е колкото абсурдна, толкова и показателна.

Абсурдна е, защото най-вероятно всичко тръгва от грешно подадена информация от страна на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) към Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа (SELEC) във връзка с операция срещу група, заразила с вирус седем митнически пункта. Информация, която впоследствие ще бъде цитирана от "Биволъ", а от там и от хиляди медии по целия свят, в бизнес доклади и дори академични публикации. Втора теория гласи, че все пак има иззети компютри с биткойн портфейли, които обаче полицията и прокуратурата не са успели да достъпят. И в двата случая пари няма.

А показателна е, защото оттогава насам министри от четири правителства - две редовни и две служебни - казват, че не знаят България да притежава биткойни и такива не са постъпвали в държавния бюджет. Но никой не им вярва.

Митничарят Сатоши Накамото

Историята с биткойните започва през 2015 г., когато ГДБОП и Специализираната прокуратура започват да следят група от хора, които според тях помагат за измами на границата. Две години по-късно, на 19 май 2017 г., шестима души са задържани за участие в организирана престъпна група, а трима се оказват в ареста - митничарите Емил Милчев и Янаки Евтимов, както и 20-годишният по онова време програмист Димитър Пешев. Освен тях според полицията и прокуратурата в групата влизат земеделски производител, собственик на кафене и банков служител, който държал парите в сейфа на жена си.

Операцията, кръстена "ПРАТКА/ВИРУС", стига до заключението, че в продължение на поне две години групата е манипулирала данни за преминаващите през границата товарни камиони - например датата на влизане и излизане или директно заличаване на информация. Това е ставало чрез зловреден софтуер, написан от Пешев, който е бил използван в седем гранични пункта на митниците.

Според прокуратурата сред клиентите на групата са били наркотрафиканти, на които се гарантирало, че няма да се правят физически проверки. Заедно с тях имало и други, които се възползвали от софтуера за данъчни измами чрез фиктивни транзити и последващо възстановяване на ДДС. Първоначално криминалната сводка не съдържа никакви криптовалути.

Това се променя на 29 май 2017 г., когато SELEC публикува съобщение, че българските власти са иззели от групата "над 200 000 биткойна", като по-късно това число се конкретизира до 213 519. Към тогавашния момент те струват около 500 млн. долара. Информацията бързо се разпространява, след като "Биволъ" цитира именно съобщението на SELEC.

ГДБОП и прокуратурата още отначало отричат да са изземвани криптовалути, въпреки че потвърждават, че на групата е плащано в биткойни. Духът обаче вече е изпуснат от бутилката. Хиляди медии, на криптотематика или не, пишат за конфискуването на биткойните, които теоретично правят България втория най-голям държател на криптовалутата след нейния създател Сатоши Накамото. И понеже биткойн е валута с твърд таван на броя монети, които могат да съществуват, 21 млн., това прави конфискацията още по-впечатляваща. Към май 2017 г. са изкопани общо 16.3 млн., което прави "иззетите" биткойни общо 1.3% от всички в циркулация, а и към днешна дата биха били над 1%.

Близо година след оригиналната новина "Биволъ" дори обявява, че биткойните са продадени на таен частен търг срещу 3 млрд. евро с цел да бъдат закупени нови самолети за авиацията. По това време правителството трябва да решава дали ще купува самолети Grippen или Lockheed Martin F-16, като в края на годината избира втория вариант.

Бел. авт.: Според позиция на "Биволъ" цитираната статия за продажбата на биткойните е първоаприлска шега.

Счупеният телефон ГДБОП - SELEC

Плахите опровержения на българските власти така и не успяват да разрушат красивата легенда и така историята за митологичното българско биткойн имане заживява собствен живот. През последните пет години стотици медии и доклади говорят за биткойните на България и я наричат най-богатата криптодържава.

Смяната на правителството също спомага за търсенето на истината. Депутатът от "Демократична България" Ивайло Мирчев изпраща официални питания към МВР и новосъздаденото Министерство на електронното управление, но и от двете получава отговор, че няма информация за иззети криптовалути. След това пита и SELEC. Министърът на финансите Асен Василев също получава въпроси от български и чуждестранни медии относно биткойните, но отговаря по начина, по който и предшественика му Владислав Горанов - че не знае за такива и в министерството няма документи за такива.

Версиите защо никой не знае са две. Но и двете сочат, че в крайна сметка България не разполага с биткойни и никога не е разполагала.

Според бивш високопоставен служител на ГДБОП, който говори с "Капитал" под условие за анонимност, причината за това е проста - биткойни няма.

Цялото объркване според източника, който има директен досег с операцията, идва от информацията, която е била подадена от ГДБОП към SELEC. В нея се казва, че са иззети портфейли с общо 213 519 биткойна. Всъщност става дума за портфейли, през които назад във времето са преминали общо 213 519 биткойна, т.е. това е общият брой монети, които са били в един или друг момент там, но не и броят, който е бил намерен. Според източника на "Капитал" при операцията не са били иззети никакви криптовалути.

В отговор към депутата Ивайло Мирчев SELEC казват, че няма грешка в информацията, която са публикували. Според източника на "Капитал" обаче грешката идва още при подаването на информацията.

В МВР съществува и втора версия, която не може да бъде потвърдена: че са били иззети компютри, в които действително е имало биткойни. Паролата за достъп не е била разбита. В тази хипотеза няма нещо особено изненадващо, защото криптовалутите, както подсказва първата част от думата, са направени така, че да не могат да бъдат отнемани лесно, както традиционни пари. Но пък тук има известни несъответствия - например, ако портфейлите не могат да бъдат достъпени, няма как да се знае колко точно биткойна има в тях в конкретния момент.

При втората версия биткойните биха отишли в графата "загубени", което не е нещо необичайно в света на криптовалутите, където ключовете за активи се губят постоянно и заключените монети излизат от циркулация. Това е сценарий, заложен още в създаването на биткойн - според Сатоши Накамото така криптовалутата става още по-ценна заради дефлационния ефект.

Сметките не излизат

Настрана от сухата фактология и версиите, в историята има няколко логически дупки.

Първо, при първоначалното съобщение на ГДБОП и SELEC става дума за измама, която е ощетила българския бюджет с около 10 млн. лв. Дори подкупите да са били на такава или двойно по-висока стойност, купуването на 213 хил. биткойна на средната цена за 2015 г. би струвало 64 млн. долара, или над 100 млн. лв. Сметката, ако се вземе средната цена между 1 януари 2014 г. и май 2017 г., не е особено по-различна - 61.3 млн. долара. И това с уточнението, че групата само е купувала и никога не е продавала.

Отделно стои въпроса защо група, която към 2017 г. вече би разполага с половин милиард долара, ако в портфейла действително има над 200 хил. биткойна, продължава да се занимава със сравнително дребни измами чрез българските митници. В момента, в който ГДБОП прави операцията си, групата все още работи и са иззети физически пари и банкови касетки, но нищо не предполага извършителите да са мултимилионери.

Това прави версията за общо преминали биткойни през портфейла по-правдоподобна, отколкото, че това е броят налични към 2017 г.

Втората дупка е юридическа. По закон ГДБОП не може да присвоява иззето имущество - конфискацията става едва когато има финално решение на съда, а преди това трябва да има повдигнато обвинение и внесен обвинителен акт от страна на прокуратурата.

В случая не е ясно докъде е стигнало разследването или обвинението - специализираната прокуратура мълчаливо отказа на "Капитал" информация за статуса на преписка 283/2015 г., по която е случаят, а междувременно беше и закрита. Държавното обвинение не е обявявало за внесен обвинителен акт в нито един момент през последните пет години.

Няма информация и за основните извършители - Емил Милчев все още има фирма, "ЕОМ консулт", в която е едноличен собственик. От няколко години насам "ЕОМ консулт" не пуска годишни финансови отчети, а само декларации, че не извършва дейност. Последната такава е от март 2019 г. и е подписана лично от Милчев. Информация за хакера в групата Димитър Пешев е трудна за намиране, не на последно място и заради известният му исторически съименик.

Бавното събуждане

Последните пет години избуяха всевъзможни конспиративни теории за липсващите български биткойни - ако корумпираните управляващи са ги откраднали, естествено няма да си признаят, нали? Все пак вече се наблюдават и първите знаци за събуждането, че такива просто няма. Kraken, една от големите борси за криптовалути в света, посочи България като собственик на над 1% от действащите биткойни в годишния си доклад Kraken Intelligence, най-богатата криптодържава в света. Малко по-късно докладът беше качен наново, този път без името на България в него.

Бавната смърт на надеждите за развитие по историята дойдоха със смяната на три различни кабинета и двама финансови министри, нито един от които не намери доказателства или каквато и да било информация, че в българския бюджет са влизали милиарди от криптовалути. Тази смърт обаче ще си остане бавна, защото историята е просто прекалено любопитна и обвита в мистерия, за да умре бързо. Слухът винаги е по-интересен от реалността.