Копаенето на крипто е демоде, стейкингът е новата мания

Добиването на криптовалути се оказва все по-трудно и по-скъпо начинание, като доходността намалява

Темата накратко
  • Поскъпването на енергията и понижаването на цените на криптовалутите са лоша комбинация за копачите, затова и копаенето не е толкова печелившо.
  • Алтернативата на доходност от някои криптовалути е възможността те да се блокират за известно време и това да носи доходност.
  • Заради огромното потребление на ток и въглеродния отпечатък някои виртуални пари ще минат към по-зелен блокчейн.

През есента на 2010 г. в гр. Правец група ученици от общежитието на технологичната гимназия оставят компютрите включени и им задават задача да изчисляват уравнения, докато са на занятия. Няколко часа по-късно тe разполагат с по няколко долара. Тайната? Биткойн. Много се промени от тогава насам. Копаенето отдавна вече не е толкова прост процес, който всеки може да извършва от вкъщи с личния си компютър. Романтичната идея, че всеки може да участва в процеса с минимални средства в криптоверигата изчезна с времето. Последната година нещата стават още по-неблагоприятни заради поевтиняването на криптовалутите и високата цена на тока. И макар за битови потребители в България тя да остана почти непроменена, то в Европа не е така - там тя се определя на свободния пазар, както е за бизнеса у нас.

Как се копае биткойн

Копането на биткойни е процесът, чрез който нови биткойни се въвеждат в обращение. Това е и начинът, по който мрежата потвърждава нови транзакции, и е основен компонент от поддръжката на блокчейна. За "добива" в миналото беше нужно да просто да имате компютър, който да решава уравненията, но днес изчисленията са твърде големи за обикновена домашна машина да се справи или просто ще й трябва повече време.

Вече има цяла индустрия от производители на копачки, или ригове, компютри, създадени изцяло с фокус върху копаенето, като цените варират от няколкостотин лева до десетки хиляди долари. Основната измервателна единица при копаенето е хеш рейта на машината, но от съществено значение са и мощността и разходът на енергия. Изчислителната способност на конфигурациите се измерва в хеш, което е дума за математическа функция. Колкото по-висок е хешът на дадена криптовалута, толкова по-трудно е изчисляването на уравнението и съответно копаенето на валутата.

Ако през 2010 г. хеш рейтът - изчислителната способност за добива на един биткойн, е бил 1, то през 2022 са нужни около 29 терахеша (един терахеш е един трилион хеша) за изчисляването на един блок. С други думи, вече е нужна много по-голяма изчислителна способност, отколкото в миналото. Но това не е единственият проблем. Самото добиване на крипто вече не е толкова печелившо в сравнение с преди години.

Твърде ниска печалба

Спрямо настоящите цени на биткойн - около 30 хил. долара, печалбата от копаене е близо до най-ниските си нива в историята от лятото на 2020 г. В момента за един терахеш в секунда копачът получава около 0.13 долара на ден. Тоест с една копачка с около 100 терахеша изчислителна способност в секунда в момента се заработват около 13 долара дневно и това е преди разходите за енергия, които впрочем нараснаха драстично през последните няколко месеца.

През януари за всеки терахеш рейт в секунда копачите са получавали почти двойно, около 0.25 долара на ден. Най-ниската стойност на индикатора е от октомври 2020 г., когато за всяка единица измервателна способност добивачите са получавали около 0.6 долара дневно, което е няколко месеца след последния халвинг на биткойн от март 2020 г.

Времето за създаване на биткойн в блокчейна е около 10 минути, макар че може и да варира между няколко секунди и няколко дни. Това означава, че на всеки 10 минути към блокчейна се добавя нов блок от транзакции и транзакциите в блока се считат за "обработени". За всеки нов блок в чейна копачите се награждават с 6.25 биткойна, които разпределят помежду си.

Невинаги обаче наградата е била същата. През 2020 г. наградата за всеки изчислен блок в системата е била 12.5 биткойна. През 2010 г. копачите получаваха по 50 монети за всеки блок, но оттогава насам заплащането намаля няколко пъти в процес наречен, халвинг (от halving или разделяне на половина в буквален превод). Досега биткойн е преминал през 3 халвинга, като следващият се очаква да бъде през 2024 г., когато наградата за всеки блок ще спадне до 3.125 биткойна.

Огромна конкуренция

Според Capital Counselor към края на 2021 г. близо 1 млн. души глобално използват копачки, за да добиват биткойн. Приходите на копачите към настоящия момент се оценяват на около 30 млн. дневно през май според данни на Blockchain.com, което би означавало, че на човек са падат по около 30 долара на ден, но по-бързите машини изчисляват повече уравнения в секунда и прибират по-голям дял

С постоянното нарастване на хаш рейта (сложността на изчисленията) поскъпването на енергията, намаляването на възнаграждението в комбинация с отстъпващите цени на криптовалутите не е изненада, че мнозина се отказват от дейността. В сайтовете за продажби често се срещат обяви от рода на "предлагам копачка бартер за джип или кола". Важно е да се отбележи, че копаенето все още е печеливш бизнес, но изисква постоянни инвестиции под формата на ъпгрейд на хардуера, което означава, че разходите могат да набъбнат до десетки хиляди левове.

Отделен въпрос е, че Proof-of-work, както се нарича технологията зад блокчейна на биткойн, е твърде енергоемка. Това си личи и от данните на Diginomics, които показват колко нараства енергийното потребление за копаене на двете най-големи валути - биткойн и етериум. При първата то е по-голямо дори от разходите за добив на злато, което се копае в реални мини с тежка техника и много служители в цял свят. Равносметката е, че за добив на биткойн отиват и много повече вредни емисии, докато приходите от добив на злато са много по-големи (виж графиката).

По-голямото потребление на ток отразява факта, че все повече машини се опитват да копаят крипто, както и това, че добивът му изисква повече изчислителна мощ. Сравнението със златото е поради факта, че то често е смятано за алтернатива на златото като дългосрочен съхранител на стойност. Макар че последните събития не оправдаха това, след като криптото стана обект на разпродажби заедно с други рискови активи като акциите.

През миналата година имаше известно разместване при добива на биктойн, след като Китай забрани да се копае на нейна територия. В резултат през тази година се разпродаваха цели складове с техника, а мините се преместиха в близкия руски град Иркутск, както и в Казахстан, където токът е доста евтин. И, разбира се, много от тях се връзват нелегално към мрежата, което принуди местните енергийни дружества да се заемат по-сериозно с пиратите.

Влизането на новия модел

Сред по-новите криптовалути се налагат по-нови вариации на технологията блокчейн, какъвто е моделът proof-of-stake, където самите притежатели на монетите валидират транзакциите, тъй като е по-ефикасен в енергиен план. Етериум например, която е втората по-големина крипотвалута след биткойн в момента, е напът да промени модела си изцяло, като мотивите на фондацията зад блокчейна са именно екологични - намаляване на въглеродния отпечатък.

Въпреки че от създаването му етериум използва модел Proof-of-work, подобен на биткойн, криптовалутата планира да смени модела си към Proof-of-stake, за който, освен че е по-ефикасен, твърди и че е по-сигурен. Основната мрежа на етериум се очаква да се слее с етериум Beacon Chain - проект, който се развива успоредно с криптовалутата от 2020 г., до края на годината, макар че все още няма уточнена дата кога ще се случи.

Поради проблемите с климата в бъдеще биткойн може да се окаже архаична технология, която въпреки ефективността си е твърде скъпа за поддържане. Според Ethereum Fоundation, която управлява проекта зад етериум, системата се очаква да променена през втората половина на 2022 г., което означава, че вероятно до около шест месеца ще спре "добиването" на етериум. Все пак последният биткойн се очаква да бъде "добит" през 2140 г. и все още не е късно за "копаене".

Алтернативата

Това, че няма да може да се копае, не означава, че няма да може пак да се печели. Вместо копаене обаче този път процесът се нарича стейкинг, където вместо скъпи машини да изчисляват транзакциите, притежателите на криптовалути валидират договорите, за което получават заплащане. Ако имате криптовалута, чийто блокчейн използва механизма proof-of-stake, имате възможност да заложите своите активи, за да получавате пасивен доход.

Не всички криптовалути използват proof-of-stake (pos). Биткойн и етериум (засега) все още използват proof-of-work, където транзакциите се записват в блокчейна от копаещите, които в замяна получават монети. Въпреки това има стотици криптовалути, които предлагат стейкинг. Монетата на криптоброкера Binance, BNB coin, също използва pos механизъм. В момента доходността от стейкинг на BNB coin с период на заключване от един месец е 5.85% (на година), но доходността се покачва, ако желаете да заключите средствата си за по-дълъг период от време. За три месеца възвращаемостта на същата монета е 8.69%. Тук уловката е, че доходът се изплаща също в криптовалутата и ако тя поевтинява, обръщането й във фиатна валута ще носи по-малка печалба и обратното при поскъпването.

Естествено различните монети предлагат различни доходности. При някои по-неизвестни и по-малки криптовалути, като Reef например, числата достигат до 119% (на година) за период на заключване три месеца. Етериум например пък планира да предлага стейкинг с доходност около 4-5% на година. Причината е, че по-малките проекти с по-високи проценти се целят да привлекат вниманието на инвеститорите, с което да разраснат платформата си, но рисковете са огромни.

Епизодът с Terra Luna е доказателство. Монетата предлагаше стейкинг с доходност 20% на година, като дори Binance рекламира инвестицията като безопасна, преди цената на криптовалутата да се срине с над 99%. С други думи, по-високите проценти носят по-висок риск. Ако инвестирате 10 хил. долара в дадена криптовалута, която обещава 100% доходност от стейкинг, но в края на периода стойността на монетата е загубила 90% накрая ще се окажете с около 2 хил. долара, тоест -80%. Именно поради това е важно да се подчертае, че активът, върху който се начислява доходността, са криптовалутите, а не върху фиатните пари, с които за закупени. Естествено, че и обратното е валидно. Ако цената на криптовалутите расте, това е допълнителен плюс за инвеститорите.

Най-лесният и бърз начин за стейкване на монети е чрез откриването на акаунт в някои от най-големите криптоборси като Coinbase или Binance. След закупуването на избраните криптовалути може да се присъедините към някои публичен пуул, който брокерите предлагат, и да започнете да печелите средства. Списъкът с монетите, достъпни за стейкване, и доходността им може да откриете на сайтовете на борсите или чрез Google. Стейкването с пулове е по-лесно за онези, които не притежават големи количества. Инвеститорите трябва да заложат най-малко 32 етера, за да станат валидатори в мрежата на Ethereum, което прави над 50 хил. долара.

От какво зависи доходността на миньорите

Изчисленията за доходността зависят много от това каква техника се използва и откъде се получава електроенергията. Също така, ако едно устройство е било ефективно преди 2-3 години, днес то вече би генерирало загуби.

Ето и конкретни примери. През 2019 г. една от най-новите копачки тогава - BITMAIN - AntMiner S17 Pro (с капацитет 53Th), можеше да произвежда около 0.061 биткойна. При цени около 8500 долара за биткойн тогава това правеше около 518 долара, или малко над 900 лева, на месец. В същото време машината използва по 2.1 кВт ток на час, или малко над 1500 кВтч на месец. Което е около 286 лева. С други думи, максималната чиста доходност, която можеше да се получи, е около 615 лева. Самият AntMiner S17 Pro струваше 2366 долара, или над 4140 лева, при това без разходите за доставка и митото (вносът е от Китай).

Същото устройството сега може да генерира 0.006687 биткойна, или само 200 долара, дори при средна цена от 30 хил. долара за биткойн. Причината за това е, че трудността на майнинга се е повишила драматично през изминалите три години и въпросното устройство вече не е ефективно. Заедно с това обаче разходът за електроенергия се повишава, тъй като сега цената на ток е много по-висока. Вместо предишните 286 лв. сега сметката на месец би била 600 лева. Така приходът няма как да покрие разходите.

Дори с нов модел AntMiner S19 Pro ситуацията не би била по-различна. Устройството има два пъти по-голяма производителност (110Th), а консумира само с 50% повече ток. Но въпреки това разходите отново не покриват приходите от криптовалутата. Това би се случило, ако биткойните поскъпнат до над 35 хил. долара или се намери по-евтина електроенергия - например в домашни условия токът в България все още е на изключително ниски цени. Ако се използва такъв, дори старият AntMiner S17 Pro може да излезе на плюс при цена на биткойна (няколко десетки долара на месец) около 30 хил. долара, а новият модел би генерирал около 125 долара печалба.

Разбира се, в тези сметки трябва да се включи и цената на самото устройство, която е 7700 долара без доставки и мито, като при тази доходност само инвестицията в него ще се изплаща поне пет години (61 месеца). Такива устройства се продават и втора ръка на цени от около 3000 - 4000 лв., но там производителността не е гарантирана.

7 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ss avatar :-P
    SS
    • - 1
    • + 7

    Както вървят нещата , скоро копането на кюмюр пак ще е най доходното нещо на пазара ...

    Нередност?
  • 2
    grigoo avatar :-|
    grigoo
    • - 1

    тва с учениците в правец откъде си го измислихте не знам 😆

    Нередност?
  • Иван Арнаудов
    • - 1
    • + 2

    "Изчислителната способност на конфигурациите се измерва в хеш"
    Ох, реве ми се.

    Хеш е математическа операция. Производителност се измерва в изчислителната способност да изпълнява хеш операции за единица време.

    Никой не твърди, че моделът Proof of Stake е по-сигурен.

    И толкова други глупости надиплени, че просто..........

    Нередност?
  • Stoyan Petrov
    • - 1
    • + 1

    Изключително некомпетентно написана статия. По лесно ще е да изброя вярните неща в статията от колкото невярните. "Създаването на блока можело да варира от няколко секунди до няколко дни". От уикипедия да бяхте превели страницата от английски в гугъл щеше да е по адекватно. Направо сваляйте сайта, нищо не става от вас

    Нередност?
  • 5
    qgq351126068 avatar :-?
    qgq351126068

    До коментар [#3] от "Иван Арнаудов":

    точно така, хеш рейт, или колко бързо се решават математическите функции, не виждам грешка тук. Освен това Ethereum.org: Ethereum has used PoW since its genesis, but is moving to PoS. This was always the plan because PoS is thought to be more secure than PoW, uses drastically less energy, and enables new scaling solutions to be implemented... и вие сте едни псевдоразбирачи

    Нередност?
  • 6
    qgq351126068 avatar :-P
    qgq351126068

    По-добре си копайте и не му мислете.

    Нередност?
  • 7
    drkskwlkr avatar :-|
    Иван Арнаудов

    До коментар [#5] от "qgq351126068":
    "не виждам грешка тук."
    Щото не четеш.

    "точно така, хеш рейт, или колко бързо се решават математическите функции"
    Само че дописникът не казва hash rate, а hash. Разлика от земята до небето.

    "Освен това (...) PoS is thought to be more secure than PoW"
    Is thought (смята се, вярва се) е съвсем различно от "доказано е". Сигурността на една архитектура има различни измерения и е уязвима по различен начин на различни видове атаки. По отношение на математическата сигурност, никой не е привел доказателства в предимството на PoS спрямо PoW. Съвсем отделно от това съществува т.нар. "морална заплаха" (moral hazard) някой с много власт да злоупотреби с нея.

    Staking схемата е изначално несиметрична спрямо новодошлите в екосистемата на съответната криптовалута. Поради премахването на елемента на случайност при намирането на решение на задачата (PoW) зависимостта между тегловния дял в staking-а и неговата цена става линейна (вкарваш 10 пъти повече токени, увеличаваш десетократно своя дял).

    При PoW схемата участниците имат възможност да реагират на такова развитие - например, ако някой голям pool започне да прави магарии с валидацията на транзакциите, индивидуалните участници в pool-а могат да изтеглят своите машини от него и да се влеят в някой конкурентен pool. Подобен механизъм не е възможен при PoS.

    И много други такива работи...

    Нередност?
Нов коментар