Няколко недостатъка на криптопазарите, които сривът им разкри

Разбиването на някои митове обаче може и да се окаже възможност

Shutterstock    ©  Shutterstock

Пазарът на криптовалути се срина до дъно през юни, а общата им капитализация се сви близо три пъти до под 1 трилион долара само за по-малко от година. Цената на почти всяка топ монета днес струва наполовина или дори още по-малко от най-високата й стойност - повечето постигнати през ноември 2021 г. Част от инвеститорите са в паника, други пък доволно потриват ръце, защото най-накрая са се оказали "прави".

Има и такива, които виждат изключителна възможност да се сдобият с още криптоактиви на промоция. Нещо, което се случва и през последните дни, довело до поскъпване на основни криптовалути. Извън загубите, които реализираха много инвеститори, сривът показа някои слабости и недостатъци на криптопазара и виртуалните валути. Разбиха се някои митове, които вкараха много хора със спестяванията им на този пазар.

1. Крипто не защитава от инфлация и от срив на традиционните пазари

Един от чаровете на криптовалутите беше в това, че им приписваха независимост от традиционната икономика, геополитически сътресения, както и убеждението, че движението им няма да корелира с традиоционните пазари. А оттам, че ще бъдат и добра застраховка срещу инфлация.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Пазарът на криптовалути се срина до дъно през юни, а общата им капитализация се сви близо три пъти до под 1 трилион долара само за по-малко от година. Цената на почти всяка топ монета днес струва наполовина или дори още по-малко от най-високата й стойност - повечето постигнати през ноември 2021 г. Част от инвеститорите са в паника, други пък доволно потриват ръце, защото най-накрая са се оказали "прави".

Има и такива, които виждат изключителна възможност да се сдобият с още криптоактиви на промоция. Нещо, което се случва и през последните дни, довело до поскъпване на основни криптовалути. Извън загубите, които реализираха много инвеститори, сривът показа някои слабости и недостатъци на криптопазара и виртуалните валути. Разбиха се някои митове, които вкараха много хора със спестяванията им на този пазар.

1. Крипто не защитава от инфлация и от срив на традиционните пазари

Един от чаровете на криптовалутите беше в това, че им приписваха независимост от традиционната икономика, геополитически сътресения, както и убеждението, че движението им няма да корелира с традиоционните пазари. А оттам, че ще бъдат и добра застраховка срещу инфлация.

Криптоевангелистите рекламираха биткойн като хедж срещу ръст на потребителските цени и поради ограниченото му предлагане от 21 милиона, брой, който скоро няма да бъде и постигнат. Което го поставяше в категорията на алтернативните инвестиции заедно с изящното изкуство, виното и благородните метали.

Мит, който бързо беше разбит от последния срив - криптовалутите загубиха много повече от пазарите на акции и по никакъв начин не изместиха златото, долара или държавните облигации като активи убежища. Макар и те да не останаха пожалени от разпродажбите. Оказа се, че последните две години криптовалутите просто са се приемали още повече като шанс за бързо забогатяване, а евтините пари, изливани от централните банки, се наливаха в тях по същия начин, по който отиваха и към акциите. Така вместо убежище, крипто прие ролята на поредния рисков актив.

В същото време точно както на традиционните пазари криптоинвеститорите често използваха дълг за финансиране на своите покупки на актива или на негови деривати, като фючърси. Коефициентът за ливъридж на BTC според криптоданни от CryptoQuant достига най-високите си нива в началото на януари, което означава, че инвеститорите са поемали огромен риск.

Сега изглежда високата инфлация ще продължи до 2023 г. Остава да се види как продължаващият ръст в цените на стоки и услуги ще се отрази на криптопазара в по-дълъг период, както и накъде ще поеме, ако започне и възстановяване на фондовите пазари.

2. Свита ликвидност и (не)подкрепа от големи купувачи

Проблем, с който се сблъскват криптопазарите е ликвидността. За разлика от фондовия пазар, невинаги има достатъчно мащабен пул от големи купувачи, които чакат някой да продаде и да купят на определена цена, с което да омекотят падането.

Например, когато кит (Whale) - инвеститор, който държи голяма позиция от даден актив - продава значителни количества криптовалута, това може да наводни пазара. Криптокитовете могат да играят голяма роля в определяне стойността на дадена монета. Това са лица или групи (DAO организации) с огромни суми в криптовалути, които варират в милиони или милиарди.

Когато те решат да продават, в общата паника няма кой да отговори на тази лавина от предлагане - очевидно всички напускат кораба. Данни на Glassnode показват, че броят на китовете с поне 1000 биткойни от над 2000 в началото на миналата година се понижава до около 1800 през пролетта на тази година и до 1700 през тази. През миналата седмица стана ясно, че Tesla например е продала 75% от своите биткойни, или над 30 хил. монети, заради ликвидни опасения, свързани с локдаунът в Китай, където тя има гигафабрика.

3. Липса на спасител и кредитор от последна инстанция

Подобно на банките през 2008 г., криптофирмите осъзнават, че провалът на няколко ключови играчи може да доведе до тотален срив. За разлика от банките обаче при крипто няма регулатор, подобно на Фед или ЕЦБ, който да се намеси. Заради срива на криптопазара няколко криптолендъра, като Celsius и Voyager, подадоха молби за защита от фалита по глава 11 от държавата, в случая САЩ.

Криптосривове могат да ускорят спиралата надолу и когато "децентрализирани" проекти се провалят. Да кажем, че платформа за криптокредитиране със собствен собствен токен трябва да бъде затворена поради ниски печалби или ликвидни проблеми. Това ще доведе до незабавен срив в стойността на токена, вероятно до нула.

Все пак в подобни случаи ситуации компаниите, които са в по-добри позиции се опитват да действат като квази централни банки и предлагат изкупуване или помощ на изпадналите в затруднение крипто компании. Както българската крипто банка Nexo, която предложи да купи част от активите на конкурента Celsius Network, след като те претърпяха криза на ликвидността и замразиха тегленията на своите клиенти.

Или както прави историческа аналогия съоснователят на Nexo Антони Тренчев - настоящата ситуация е подобна на банковата паника от 1907 г. в САЩ. Тогава J.P. Morgan и други банкови партньори се организират, за да осигурят ликвидност на фалиращите финансови фирми и да предотвратят по-голям срив.

"Онези банкери, които са били платежоспособни, благоразумни и все още ликвидни, са се появили и са се саморегулирали. Те изчистват и консолидират пространството, от което израства следващата вълна на доминиращите играчи от следващата ера", каза наскоро Тренчев, в стрийминг събитие с клиенти.

В миналото обаче това води след себе си създаването и укрепването на централните банки и онази регулация, от която именно бягат децентрализираните финанси. От всички тези недостатъци можем и да се учим, а защо не и да извлечем дивидент за бъдещето. Защото понякога, когато нещата изглеждат сякаш се разпадат, те всъщност може просто да си идват на мястото.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал