Робърт Копич: Регулациите ще направят криптовалутите масови

Генералният секретар на Blockchain For Europe пред "Капитал"

Визитка

Робърт Копич е генерален секретар на Blockchain For Europe, европейската лобистка асоциация на големите блокчейн и криптокомпании по света. Базирана е в Брюксел и представлява световните блокчейн компании на ниво Европейски съюз (ЕС). Прави три неща: образова политиците за това какво прави индустрията и какво ѝ е нужно, за да се разрасне; лобира за законодателни промени и координира добрите и лошите страни на дадено предложение; провежда уебинари и конференции. Сред най-известните членове на асоциацията са Binance, Crypto.com, Ripple, Web3 Foundation (Polkadot), Ava Labs (Avalanche), Aave и други. Преди да стане част от Blockchain For Europe, Копич работи в Raiffeisen Bank и APCO Worldwide. "Капитал" разговаря с Копич по време на събитието BlackSeaChain, организирано от Quanterall и провело се на 1 и 2 септември в Златни пясъци.

Коя е най-важната функция на Blockchain For Europe?

- Когато има законодателно предложение, ние анализираме текстовете и предлагаме поправки и подобрения. Например, когато се сложи таван на издаването на стейбълкойни, след който трябва да спреш. Такъв всъщност е случаят със стейбълкойни, базирани върху долара, където ако издаваш над 200 млн. долара на месец, колкото е таванът, трябва да спреш да използваш валутата. Очевидно за индустрията това е невъзможно, защото Circle, Tether и Binance използват валутите си, за да предоставят ликвидност на пазара. В този случай ние говорим с политиците.

В коя сфера смятате, че има най-голям интерес за развитие на блокчейн законодателство, регулации и инициативи?

- Европейският съюз се интересува от три неща: потребителска и инвеститорска защита, равнопоставеност на пазара и финансова стабилност. ЕС се интересува от всичко, което тези три неща покриват или докосват. Защитата на потребителите е най-лесна, защото ако ви спра от това да загубите парите си, всеки политик ще ме поздрави. Това е работата им. Когато става дума обаче за равнопоставеност на пазара и финансова стабилност, това е много по-трудно. Ако стейбълкойните например произвеждат волатилност на пазара, това е проблем за средно- и дългосрочната финансова стабилност.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Визитка

Робърт Копич е генерален секретар на Blockchain For Europe, европейската лобистка асоциация на големите блокчейн и криптокомпании по света. Базирана е в Брюксел и представлява световните блокчейн компании на ниво Европейски съюз (ЕС). Прави три неща: образова политиците за това какво прави индустрията и какво ѝ е нужно, за да се разрасне; лобира за законодателни промени и координира добрите и лошите страни на дадено предложение; провежда уебинари и конференции. Сред най-известните членове на асоциацията са Binance, Crypto.com, Ripple, Web3 Foundation (Polkadot), Ava Labs (Avalanche), Aave и други. Преди да стане част от Blockchain For Europe, Копич работи в Raiffeisen Bank и APCO Worldwide. "Капитал" разговаря с Копич по време на събитието BlackSeaChain, организирано от Quanterall и провело се на 1 и 2 септември в Златни пясъци.

Коя е най-важната функция на Blockchain For Europe?

- Когато има законодателно предложение, ние анализираме текстовете и предлагаме поправки и подобрения. Например, когато се сложи таван на издаването на стейбълкойни, след който трябва да спреш. Такъв всъщност е случаят със стейбълкойни, базирани върху долара, където ако издаваш над 200 млн. долара на месец, колкото е таванът, трябва да спреш да използваш валутата. Очевидно за индустрията това е невъзможно, защото Circle, Tether и Binance използват валутите си, за да предоставят ликвидност на пазара. В този случай ние говорим с политиците.

В коя сфера смятате, че има най-голям интерес за развитие на блокчейн законодателство, регулации и инициативи?

- Европейският съюз се интересува от три неща: потребителска и инвеститорска защита, равнопоставеност на пазара и финансова стабилност. ЕС се интересува от всичко, което тези три неща покриват или докосват. Защитата на потребителите е най-лесна, защото ако ви спра от това да загубите парите си, всеки политик ще ме поздрави. Това е работата им. Когато става дума обаче за равнопоставеност на пазара и финансова стабилност, това е много по-трудно. Ако стейбълкойните например произвеждат волатилност на пазара, това е проблем за средно- и дългосрочната финансова стабилност.

Нека ви дам пример: стейбълкойните са тема от огромно значение за финансовата стабилност и защитата на потребителите, защото не всеки стейбълкойн е напълно обезпечен. Така че регулаторите разглеждат отделните койни и казват кой е напълно обезпечен и кой не - както TerraUSD просто се срина, защото не беше обезпечен. Те не искат такива случаи и искат койните да се лицензират.

Има ли в момента ЕС режим за лицензиране на стейбълкойни?

- MiCAR (Markets and crypto assets regulation; Европейската регулация на криптоактивите - бел. ред.) има такъв режим в себе си. Регулацията ще влезе в сила през втората половина на 2024 г. Вътре има сегмент за стейбълкойни, който влиза малко по-рано, в края на 2023 г. MiCAR е мащабна регулация, която включва в себе си всякакви услуги на борси и търговски платформи, стейбълкойни, NFT-та, когато имат финансово значение, както и децентрализирани финансови платформи, които не са напълно децентрализирани, а имат някакво централно звено.

Къде смятате, че компаниите стоят в момента: искат Дивият запад да продължи колкото може по-дълго или искат регулация, която да им казва какво могат или не могат да правят?

- Със сигурност второто. За да стигнеш до следващото ниво на развитие, ти трябват традиционни инвеститори. Заради MiCAR компании като Blackrock започват да инвестират усилено в индустрията. Важно е и за потребителите, които вече ще знаят кой риск е покрит и кой не. Регулацията е основата, която ще направи криптото мейнстрийм. Защото ако просто имаш Дивия запад, средностатистическият потребител не би влязъл в крипто. Той ще отиде при банковия консултант, който ще му каже да не инвестира в крипто, защото няма защита. Веднъж щом банките кажат, че защита има и дори самите те могат да ти предложат да инвестираш през тях в крипто, това ще бъде огромна стъпка напред. Хората все още слушат банките за инвестициите си. И ако банките не могат да инвестират в някой актив сами, значи той не е безопасен и не е препоръчителен.

Как политиците в Европа виждат криптото? Като нещо иновативно, но страшно и трудно за регулиране, или като нещо по-традиционно, след като вече минаха 13 години от създаването набиткойн?

- Първото. Те все още не го разбират - поне не изцяло, да кажем. Криптото и блокчейн технологиите противоречат на много неща, с които те са свикнали, като банкирането. Криптоактивите са нещо, което е извън тяхната реалност. Има много компании, които предоставят на практика банкови услуги, без да имат банков лиценз. Съответно традиционните банки се оплакват. Стейкингът например може да се приеме за еволюция на депозита. А депозитът по дефиниция може да бъде само в банка. Дебатът днес е какво да правим с борси, които позволяват депозити. Отговорът за ЕС е, че те трябва да имат банков лиценз. С това идват нови изисквания, нови критерии и всичко това е много сложно и струва много пари.

Съответно за компаниите идва въпросът "колко е важна Европа за нас", защото банковите лицензи са скъпи, бавни и трудни. Решаваш дали да премахнеш продуктите си, или да ги оставиш и да станеш банка. Много компании, които издават стейбълкойни, сега се опитват да изкарат банков лиценз, защото те предлагат банкови услуги. Като Circle, компанията, която издава стейбълкойна USDC. Те на практика са банка. Да, различен тип банка спрямо Raiffeisen, но в крайна сметка са нов вид такава. Малко по малко виждаме всичко това да се случва и в един момент ще има модерен вид нови банки, които поначало са били криптоборси. Аз съм убеден, че в един момент Binance например ще има банков лиценз и ще вземат много голяма част от потребителския бизнес на традиционните банки, защото инфраструктурата им е по-добра, цените им са по-ниски, услугите им са по-добри и лихвите им са по-високи за депозитите.

В Европа и в момента има активни компании, които аз лично наричам "криптобанки" - като BlockFi, Nexo, Cake и др. Те предлагат и кредити, и депозити, но все още не са лицензирани като банки. Ще дойде ли моментът, в който това ще се наложи?

- В момента, в който MiCAR влезе в сила, те ще трябва да изкарат банков лиценз. Задължително е, иначе не могат да работят. Така че имат около 18 месеца да изкарат банков лиценз, ако не, не могат да работят в Европа. Няма да могат дори да се рекламират тук. Ще трябва да идат някъде другаде. Предполагам, че всяка подобна платформа вече мисли за изкарването на лиценз.

Какъв е случаят с децентрализирани платформи, като Aave например, където няма компания, която да бъде лицензирана?

- Въпросът е дали си наистина децентрализиран. В момента, в който можеш да посочиш дружество, което отговаря за управлението на дадена платформа - и което прави пари от нея - тогава те влизат в MiCAR и трябва да следват правилата. Ако са наистина просто платформа за умни договори, в която няма централно дружество, тогава това е положението. Чакаме пет години за друго законодателство за DeFi и когато му дойде времето, ще видим как ще изглежда.

Как вие очаквате да изглежда?

- Това е добър въпрос, но той зависи много от политическото положение в бъдеще. Ако MiCAR се окаже нещо позитивно, което да помага на иновациите, тогава вероятно ще имаме по-приятелска регулация за DeFi. Зависи и от това кой ще бъде начело на ЕС по онова време. Дали все още ще са хора, които сега са на над 40-годишна възраст и са свикнали с класическото банкиране, с по-консервативния подход към финансовите услуги. Тези хора имат интерес нещата да останат същите просто защото така са израснали, така разбират света и не искат да го променят прекалено много.

От друга страна, може да имаме нови хора, които да гледат на нещата по различен начин. Зависи и къде се намираш. Ако идваш от страна, в която няма развита банкова система - например Централна и Източна Европа, където повечето банки идват от чужбина, тогава ще гледаш по още по-различен начин на нещата. Има толкова много неща, които не знаем, че можем само да гадаем - може например да има финансова криза и да убие половината банки.

Но ако приемем, че нещата са такива, каквито са и в момента, и наблюдаваме права еволюционна линия, тогава DeFi вероятно ще се слее с централизирани проекти. Аз лично, ако бях банка, щях да отворя бюро за инвестиции в DeFi. Самият DeFi ще бъде децентрализиран, но средностатистическият човек, който не иска да си инсталира портфейл и не иска да се оправя с всички пароли и защити, той просто ще може да иде в банката. Това е една от промените, които очаквам да видим през следващите години. Това ще бъде позитивно развитие дори за блокчейн компаниите, защото те ще могат да предоставят иновативните си решения, но същевременно ще разполагат с потребителската база на класическите банки.

Ще стигнем ли до момент, в който ще можеш да стейкваш Cardano през сметка в традиционна банка?

- Да, разбира се, това е въпрос на време според мен. Не знам колко бързо ще стане и колко голяма ще бъде добавената стойност. За някои проекти това не би имало смисъл. Мисля, че в началото ще видим такива опции за стейбълкойни - DAI, USDC и др. Това вече го правят повечето борси, които имат собствени стейбълкойни, като Binance. В един момент те ще ги свържат с традиционната финансова екосистема.

Но ако същевременно погледнем CBDC (дигитални валути, издавани от централни банки - бел. авт.), не биха ли приели Tether, DAI или USDC като частни пари - нещо, което централните банки не обичат от векове?

- Не биха, защото те вече ги мислят за частни пари. Затова и Facebook се провали с Libra, правителствата просто полудяха от мисълта, че може една от най-големите компании в света да си създаде собствени пари. Ако погледнем MiCAR, имаме два типа електронни пари: едните са е-токени, т.е. токенизирани електронни пари, като почти всички стейбълкойни; другите са монети, свързани с кошница от валути. Libra беше второто. Няма нищо друго, което да прилича на втория тип, освен може би DAI. Самата идея, че някоя голяма технологична компания може да излезе със свой собствен финансов инструмент, който да се ползва за разплащане и да се конкурира с традиционните пари, плаши правителствата.

Интервюто взе Йоан Запрянов

Все още няма коментари
Нов коментар