Масовизацията на криптовалутите

ЕС подготвя най-мащабната регулация на криптовалутите

Очаква се документът да влезе в сила през 2023 и 2024 г.

Темата накратко
  • Нейният най-голям плюс е, че дава видимост и насоки на много от играчите на пазара
  • Ключова роля в налагане на правилата ще има Европейският банков орган
  • Криптобанките ще се нуждаят от банков лиценз, а стейбълкойните - от обезпечение.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Нейният най-голям плюс е, че дава видимост и насоки на много от играчите на пазара
  • Ключова роля в налагане на правилата ще има Европейският банков орган
  • Криптобанките ще се нуждаят от банков лиценз, а стейбълкойните - от обезпечение.

"Европейската регулация е фантастична и може да се превърне в глобален стандарт", каза в средата на септември Чангпенг Жао, основателят и изпълнителен директор на криптоборсата Binance. Жао има предвид регулацията MiCA (Markets in Crypto Assets Regulation; Регулация на пазарите на криптоактиви), която беше приета на политическо ниво през юни, но все още не е завършена. Тя търпи финални промени преди очаквания финален текст, който да бъде обнародван в началото на 2023 г. и да влезе изцяло в сила 18 месеца по-късно, като някои текстове са с по-кратък срок.

Изявлението на Жао може да звучи странно: първо, защото Binance е една от компаниите, които спечелиха най-много от късната фаза на Дивия запад в криптовалутите и, второ, защото европейската регулация всъщност не е особено либерална. Нейният най-голям плюс е, че дава видимост и насоки на много от играчите на пазара, но същевременно и както с други големи европейски регулации ще бъде приета по-лесно от големи корпорации с бюджет за юридически екипи и по-трудно от по-малки компании, една от предполагаемите причини за доброто настроение на Чангпенг Жао.

Същевременно много от модерните тенденции в сектора като децентрализираните платформи остават извън законодателството. Към момента се чакат и важни уточнения към финалните текстове, като например с какви резерви ще трябва да бъдат обезпечени стейбълкойните, а след това ще има и допълнителни насоки от институции към Европейския банков орган (EBA), към който ще падне надзора на компании като Tether и Circle.

Как Facebook накара ЕС да се размърда

Историята на MiCA е, меко казано, любопитна. Регулацията не се ражда заради някой от скоковете или сривовете на биткойн, нито заради откраднати пари от борси, измами с монетни предлагания или дори пирамидни схеми. Не, ЕС се задейства, след като през юни 2019 г. Facebook обяви своя собствена криптовалута, Libra, която да се използва за разплащания от общо трите милиарда потребители на социалната мрежа по света. Макар Libra (по-късно ребрандирана на Diem) да катастрофира като проект още преди да види бял свят, нейният дух живее в MiCA, която поставя специален фокус върху стейбълкойните.

"MiCA се появява като чернова през 2020 г. и е директен отговор на това, което Facebook се опитваше да направи със своята криптовалута Libra. Това е и най-големият недостатък на регулацията - опитва се да регулира целия криптопазар, но е измислена на база регулиране само на централизирани институции", казва пред "Капитал" Вяра Савова, юрист и експерт по публични политики в European Crypto Initiative (EUCI).

В текстовете си до този момент MiCA разделя стейбълкойните на два вида: такива, които базират своята стойност на кошница от активи, и такива, които са свързани само с една валута. Първият тип е Libra, но освен нея няма почти нито една с подобен профил освен до някаква степен DAI, стейбълкойна на децентрализираната организация MakerDAO. Вторият тип е по-важният - стейбълкойните, които се базират само на една валута. В тази категория спадат най-известните стейбълкойни USDT и USDC, които се издават от компаниите Tether и Circle.

Според MiCA компаниите, които издават стейбълкойни, ще трябва задължително да се лицензират и след това да обезпечат част от стойността им - последният драфт говори за около 30% резерв при валутите, обвързани с кошница активи. Към Tether и Circle също би имало изискване за резерви, като там ще важат настоящите правила за електронни пари. Компаниите и в момента имат обезпечение на стейбълкойните си, но качеството и количеството на активите зад тях, конкретно в случая на Tether, често са повод за дискусии и критики относно прозрачността им.

Другата голяма промяна при стейбълкойните е, че вероятно ще бъде ограничен обемът на транзакции в рамките на ден - по последни текстове 200 млн. евро за вяска валута. Това е потенциален проблем, защото стейбълкойните се използват за предоставяне на ликвидност на пазара и в един натоварен ден той може да се окаже ограничен.

Накратко, MiCA припознава компаниите зад стейбълкойните като вид банки - те трябва да бъдат лицензирани (макар и не с банков лиценз), да поддържат резерв и - показателно - ще бъдат под надзора на EBA. Не е ясно обаче как ще се регулират т.нар. алгоритмични стейбълкойни като сриналата се през май TerraUSD.

Лицензирай токена, лицензирай борсата

Стейбълкойните не са единствените монети, които ще трябва да бъдат лицензирани. Всъщност MiCA предвижда това да направят всички компании, които издават криптовалути. Има някои изключения - например т.нар. utility токени, които се ползват само вътрешно в компании като ваучери за услуги. Уловката е, че в момента, в който един такъв токен се появи на борса, той също влиза под регулация. От гледна точка на масовия потребител всяка позната монета влиза под регулация.

"Лицензирането не е само за стейбълкойните. То е за всички токени, които ще минат през списък от изисквания, включително и публикуване на whitepaper, който няма да бъде като свободните обяснителни документи на криптопроектите сега, а по-скоро като проспект за борсово предлагане. Тези проспекти трябва да ги има - в случаи като този на bitcoin, където няма кой да напише подобен документ, това най-вероятно ще го правят борсите", казва Вяра Савова.

Този режим важи и за вече съществуващи токени, които ще имат гратисен период, в който да се напаснат към новите правила. Савова прави уточнението, че компаниите "лицензират дейността си, а не самите токени", но те са обвързани, защото токените често са или самата дейност, или нейното най-ярко проявление.

Списъкът с лицензи не спира дотук - самите борси също трябва да се лицензират. Това трябва да стане на национално ниво, но след това лицензът ще може лесно да премине процедура, подобна на паспортизацията при банковите лицензи. Казано накратко, Binance, Coinbase и други трябва да имат лиценз в поне една европейска страна, за да работят в ЕС. Ако нямат, не могат да оперират, или поне не легално. Лицензионният режим не важи само за борсите, но и за всички компании, които според MiCA предоставят услуги с криптоактиви.

Друго ограничение е по отношение на рекламата, като маркетинговите материали на компаниите за финансови инструменти също ще трябва да минават през одобрението на европейски органи.

Какво остава извън MiCA - и какъв е рискът?

"Нашето притеснение в EUCI е, че европейският пазар да се окаже с една версия на услугите на глобалните компании, а извън ЕС те да са съвсем различни. Съществува такъв вариант за компании, които не успеят или не искат да се лицензират. Те може просто да блокират европейски IP-та", казва Савова и добавя, че е прекалено рано за оценки на законодателството, защото по него все още има много работа.

Тепърва например престои институции като EBA и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) да излязат с разяснения. Едно от най-важните е за класификацията на видовете услуги и токени - MiCA например не важи за DeFi платформи, стига да си "достатъчно децентрализиран", което веднага поражда въпроса какво означава това.

MiCA не дава отговор и на друг въпрос - какъв ще бъде режимът на регулация на криптобанки като Nexo, Ledn, Celsius и други, които приемат депозити и отдават кредити срещу криптообезпечение. Подобен вид продукти имат и борси като Binance. В този контекст президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард вече заговори за MiCA 2, който да се занимае точно с тези продукти. Същевременно е възможно тълкувание, че след като вече има криптозаконодателство, в което тези компании и продукти не попадат изрично, то те автоматично попадат под банковото законодателство на ЕС, в който случай ще имат нужда от банков лиценз.

В интервю за "Капитал" в началото на септември генералният секретар на асоциацията Blockchain for Europe Робърт Копич застъпва тази теза за криптобанките. "В момента, в който MiCAR влезе в сила, те ще трябва да изкарат банков лиценз. Задължително е, иначе не могат да работят. Така че имат около 18 месеца да изкарат банков лиценз, ако не, не могат да работят в Европа. Предполагам, че всяка подобна платформа вече мисли за изкарването на лиценз", коментира тогава той. Правната рамка обаче остава неясна и е плод на тълкувания.

С всички уговорки, че MiCA е само началото на криптозаконодателството на ЕС, регулацията е голямо събитие за криптосвета. От една страна, тя е добра новина, защото дава отдавна чакани официални насоки. От друга обаче, фокусът върху централизирани платформи и стейбълкойни дава предимство на големите компании, почти нито една от които не е европейска. Има и неясноти и сиви зони, които ще бъдат запълнени частично от вторичното законотворчество. Европейската регулация може да е "фантастична" според Чангпенг Жао, но да не е за по-малки фирми, които изведнъж да се окажат от Дивия запад в страната на строгата бюрокрация.

Все още няма коментари
Нов коментар