Тихо, таксите скачат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тихо, таксите скачат

Тихо, таксите скачат

На фона на разразяващата се криза банките отново повишиха таксите - най-вече по услугите в клонове, но не само

28854 прочитания

Предизвиканата от COVID-19 рецесия се очаква да засенчи по дълбочина тази от 2008 г. И макар този път по своя произход кризата да не е финансова, тя неминуемо ще удари силно и банковия сектор. Последните месеци нормално вниманието беше върху лихви, вноски и предлаганите облекчения и решения в тази посока като кредитния мораториум.

И нормално нямаше фокус върху таксите, които банките начисляват по своите услуги. А някои от тях поемат към нови висини, което е и донякъде предвидимият класически метод за тях да се компенсират намалелите приходи по други пера. Тенденцията не е нова, но напоследък сякаш се ускорява и засяга най-вече операциите в клон, докато тези за онлайн банкиране са на по-ниски нива. Това също е обяснимо - за банките, както и за други бизнеси, поддържането на клонове насред пандемията е трудно и съпътствано с допълнителни разходи, затова и те всячески опитват да стимулират клиентите си да правят повече операции дистанционно.

Такса за превод, направен в офис към друга банка, вече достига 5 лв. След като през есента едва няколко банки направиха преводите по 4 лв., сега това е най-масовата такса. Само преди година таванът беше 3 лв. За сравнение - за сектора онлайн преводът не надхвърля 1.50 лв., а при най-големите банки - 1 лв. Така все повече електронното, а и мобилното банкиране от удобство, търсено от малък процент хора, се превръщат в абсолютна необходимост за всеки, който не желае да плаща в пъти по-висока цена в клон.

Увеличават се таксите и по други масови услуги - откриване, поддръжка и закриване на сметка. Тук ножицата в таксите е голяма, като зависи от валутата на издаване и дали сметката е с карта. Таксите са между 2 и 10 лв. на месец или еднократно при закриване, 2 до 8 за откриване на сметка. Месечната поддръжка достига 4 лв. и 2.50 евро, като тук няма разделение между офлайн и онлайн банкиране. Това има значение само при откриване на сметка - за някои банки, ако е онлайн, дори става безплатно или при много ниска такса. Но сравненията са сложни, тъй като банките предлагат и различни пакетни услуги.

Няколко причини за ръста

Няколко може да са обясненията за повишаването на таксите. При свито кредитиране (април и май то реално замръзна) банките търсят по-висок приход от относително постоянните си операции и парични потоци - тези по традиционни услуги като поддръжка на сметки и разплащания. При последните обаче кризата също се отразява в по-малки обеми, а и от края на миналата година с евродиректива административно бяха понижени таксите по еврови преводи. Освен това през следващите 6 месеца по около 10% от портфейлите няма да има лихвени постъпления заради мораториума. Отделно много от банките ще отпускат безлихвените кредити без такси покрай COVID-19. А тази недоходна дейност за тях трябва да се компенсира от някъде.

Сред причините за покачване на таксите е стратегията на банките да продават месечни пакети от услуги по подобие на телекоми и телевизионни доставчици. Например често наред с по-високите единични такси (особено в клоновете) се предлага пакет с фиксирана месечна такса с включен определен брой (а понякога и без лимит) безплатни преводи, тегления на банкомат и др. Има и варианти с опрощаване на таксата изцяло или частично при активно ползване на онлайн банкирането.

В момента реално продължава тенденцията на по-високи такси, започнала преди година-две. Тогава тя започна да бъде стимулирана от ниските лихви, което свива този доход на банките. В момента лихвите по кредити и по депозити са на исторически ниски нива. По влоговете те реално са нула, по ипотеките под 3%, по-високо се задържат по потребителските заеми. Сред причините е и регулаторното понижение на таксите по преводите в евро. От тази година те се изравниха с тези по левовите преводи и това накара банките да компенсират с по-високи такси по другите си услуги.

Повишаването на таксите при отделните банки се отразява на средните им нива за сектора, на база на които се издава и т.нар. сметка за основни операции. Тя дава право на теглене на пари, внасяне, преводи, онлайн и мобилно банкиране, има и по-ниски такси. Идеята на директивата е и при законно пребиваване в страна от ЕС всеки да има право да открие банкова сметка и банките да не могат да отхвърлят искането само защото например потребителят не живее в страната, в която се намира банката. И макар да не е от най-разпространените, таксите по нея са показателни за тренда.

Таксите по нея не може да са по-високи от средните за сектора и именно чрез тях си проличава ефектът на повишение на таксите. БНБ изчислява веднъж годишно средните такси за системата, с които банките трябва да се съобразят. Последното обаче е публикувано през февруари на база данни към 31 декември 2019 и то не обхваща последните корекции на банковите такси в посока нагоре. Но все пак е показателно за тенденцията.

Как таксата изяде лихвата При някои банки има и съвсем нови такси. От средата май Уникредит Булбанк вече начислява такава при теглене на средства дори от сметка на депозит в деня на падежа. При лихви под 1% и такса 0.6-0.7% нетният доход за спестител е някъде около нулата. Ако се сложи и инфлацията, реалната доходност е отрицателна.

Ниските лихви и високите такси обаче не спират потока към банките, макар и с известно забавяне. През април вложенията на домакинства се повишаваха с 600 млн. лв., през май те са малко над 150 млн. лв. При това постъпленията са по разплащателни сметки, докато при срочните депозити има лек спад. Общият размер на депозитите на домакинствата към края на май е 56.9 млрд. лв. Така в крайна сметка българинът предпочита сигурността на гарантирания банков депозит, за сметка на доходността.

Информиран отказ

Банките информират предварително на своите сайтове за промени в тарифите и таксите, някои уведомяват и по имейл, както и с брошури в клоновете. Често обаче клиентите разбират, че има промяна, едва когато им се наложи да ползват някоя услуга, тъй като е ясно, че не всеки влиза периодично и търси информация за промяна на условията. Клиентите имат право преди настъпването на промените в таксите да се откажат от услугата, която поскъпва, ако не са съгласни с това. Това става с уведомление до банката преди влизането им сила, като за това не би трябвало да се дължат допълнителни такси и комисиони. В повечето случаи обаче това е трудно да се случи, тъй като повечето клиенти са обвързани с повече от една услуга в банката - превод на заплата, кредити, депозити, и предпочитат да се примирят с по-високата такса, отколкото да сменят банката.

Предизвиканата от COVID-19 рецесия се очаква да засенчи по дълбочина тази от 2008 г. И макар този път по своя произход кризата да не е финансова, тя неминуемо ще удари силно и банковия сектор. Последните месеци нормално вниманието беше върху лихви, вноски и предлаганите облекчения и решения в тази посока като кредитния мораториум.

И нормално нямаше фокус върху таксите, които банките начисляват по своите услуги. А някои от тях поемат към нови висини, което е и донякъде предвидимият класически метод за тях да се компенсират намалелите приходи по други пера. Тенденцията не е нова, но напоследък сякаш се ускорява и засяга най-вече операциите в клон, докато тези за онлайн банкиране са на по-ниски нива. Това също е обяснимо - за банките, както и за други бизнеси, поддържането на клонове насред пандемията е трудно и съпътствано с допълнителни разходи, затова и те всячески опитват да стимулират клиентите си да правят повече операции дистанционно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    orchis avatar :-|
    orchis

    На това му се вика да режеш клона на който седиш. Традиционното банкиране и без това е тръгнало да си ходи. Сега, с тези такси, само ще се ускори мигрирането към финтех алтернативите.

  • 2
    wtg1556983158608818 avatar :-|
    Ivailo Ivanov

    Единственото спасение за банките е предлагането на гъвкави пакетни услуги, факта че бг работодателите трудно ще се навият да превеждат заплата ти в Револют например, заради таксите най-малкото, както вродения скептицизъм на по-възрастните към финтех решенията. Все пак друго си е да се наредиш на опашка, да мрънкаш и да подписваш документи, как може телефона да ти отнеме тези "екстри". Истинската революция в банкирането ще дойде когато фунтех компаниите започбат и да кредитират конкурентно.

  • 3
    cnf1593941030669198 avatar :-|
    Дидо Димов

    От няколко години, тече дигитализирането на банките. И при нас идва лека полека! Вече ни принуждават да се оправяме онлайн. Всичко на каса е по-скъпо. Теглене в брой е по-скъпо от прехвърляне онлайн. Всички физически операции са по-скъпи! Мъчно ми е за банковите служители....много скоро, ще има съкращения с хиляди 🤫🤫🤫🤕🤕

  • 4
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..

    Поредно доказателство за колониалния статус /или по-точно състояние на подтеритория/ на обикновеното население и БГ.
    Банките - повечето клонове на чуждестранни - си правят каквото си поискат, а БНБ си спинка нарочно,- да не наложи яки правила и глоби - за да си гарантира комфорт на назначените и управители и ботъмлиниите на наблюдаемите институции.
    Напомня цените на горивата и КЗК..
    Срещу развитието на пазара, независимо от разни там ИТ, раята понася решения на картелни синдикати, взети в офиси, където се сервира малцово.
    Може ли Капитал да сравни напр. подържане на сметки и таксите на една БГ банка и майката и в Западна Европа, като паритет?
    Ще се окаже, че дейността извън ЕЗ, но в ЕС, е доста доходна, въпреки бедността на аборигените..
    ...Нива на такси, лихви, задължения за персонално уведомяване, регулация на централно ниво..

  • 5
    lal12575638 avatar :-(
    lal12575638

    Тъкмо отворих електронното банкиране и гледам, че Райфайзенбанк са качили месечната ми такса за поддържане на сметка с над 20%. Без дори да намерят за нужно да ме уведомят.

    Все едно - сключвам договор за услуга, да кажем интернет или мобилен оператор, за 50 лв. Само че след известно време те променят цената без предизвестие и почват да ме таксуват 60 лв. Защо може договор да се изменя едностранно? Значи може аз да отворя сметка в банката при едни условия, а те другия месец да решат, че цената е друга, и да си дръпнат от сметката ми буквално каквото си поискат.

    Поне да бяха дали предизвестие и възможност, ако искаш, да се махнеш. Но не, тихомълком те таксуват и толкова. А аз ако искам да си тръгна - месец предизвестие...

    В други държави такъв тип сметка (за заплата) е безплатна. Тук си плащаш за привилегията банката да ти ползва парите. И пак Райфайзенбанк са по-коректни от другите...

  • 6
    cju45470787 avatar :-(
    pink_kike

    Хубаво е, че онлайн услугите са по евтини. Но когато всичко почне да става само онлайн, тогава какво ще им попречи да си нащракат каквито си пожелаят цени и таксички? За мен лично таксите при теглене са просто СКАНДАЛНИ!

  • 7
    georgi_mihailov avatar :-|
    georgi_mihailov

    До коментар [#5] от "lal12575638":

    Ползвам онлайн банкиране на от други банки и всяка една уведомява предварително със съобщение при настъпване на промяна в условията. Също така новите условия/такси ги има на сайтовете им. Заради вас сега проверих последното съобщение в едно от банкиранията и променят таксите с двумесечено предизвестие.

    Най-вероятно сте били уведомен или най-малкото на сайта им им условията. Съответно проблема е у вас. Така че си четете условията на договорите и си проверявайте съобщенията и мрънкайте по-малко.

    А ако в други държави в ЕС е по-добре, то можете без проблем да се пренесете там.

    Не съм клиент на Райфайзен и не работя за никоя банка. А отностно корекността на РББ съм на различно мнение от вас.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK