Дилемата на спестяващия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дилемата на спестяващия

Shutterstock

Дилемата на спестяващия

Ниските лихвени проценти оставят спестяващите с малко добри възможности

The Economist
5352 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


В комедията от 80-те години на миналия век "Смяна на местата" Джейми Лий Къртис играе проститутка, която спестява за своето бъдеще; тя има 42 000 долара "в държавни облигации, трупащи лихви". Ако следваше същата стратегия днес, щеше да бъде разочарована от възвращаемостта. Едногодишните държавни облигации на САЩ носят 0.13%, така че годишният й доход от лихви ще бъде само 55 долара. Ако тя реинвестира печалбата, ще са й нужни повече от 530 години, за да се удвоят парите ѝ.

Спестителите по целия свят са изправени пред същия проблем. Банкови сметки, взаимни фондове на паричния пазар и други краткосрочни инструменти осигуряваха прилична възвращаемост в миналото. Вече не (виж графиката). Лихвите са по-ниски в номинално изражение, отколкото преди 30 години, поради дългосрочния спад на инфлацията, но те са по-ниски и в реално изражение. Пандемията изостри дилемата. Тази година номиналните доходности по американските, британските и германските 10-годишни облигации достигнаха най-ниските си нива в историята.

Автор: Капитал

Спестителите вероятно ще отговорят на тази ситуация по един от следните три начина. Те могат да спестяват по-малко и да харчат повече от доходите си. Друг подход е да се заделят повече пари, за да се компенсира по-ниската възвращаемост. Трети вариант би бил да се вложат повече спестявания в рискови активи като акции, които трябва да осигурят по-висока печалба в дългосрочен план.

Какво всъщност ще правят спестителите

За съжаление историята не е особено надежден гид. Може би си мислите, че централните банки са разгледали въпроса, като се има предвид, че ниските им лихвени проценти имат за цел да увеличат потреблението (и по този начин икономиката) и да намалят броя на хората, които спестяват под матраците си. Но Федералният резерв и Английската централна банката са направили изненадващо малко изследвания по темата.

Повече работа е свършена в Германия, където ниските лихвени проценти са по-горещ политически въпрос. Но това предполага, че въздействието на процентите върху поведението на спестителите е мрачно в най-добрия случай. Bundesbank установи, че нивото на възвращаемост с времето е станало по-малко важно като определящ фактор за поведението на спестителите. Проучване на застрахователя Allianz също установява, че други фактори играят по-голяма роля. Колкото повече пари отделят правителствата за социални разходи например, толкова по-малко хора спестяват, защото очакват държавата да им помогне в трудни времена. Демографията също влияе върху степента на спестяване: хората са склонни да спестяват повече, когато наближават пенсията. Но след като се пенсионират, повечето живеят от спестяванията си, така че увеличаването на броя на пенсионерите може да доведе до спад на общия процент на спестявания. Изследванията на Чарлз Юджи Хориока от Университета в Кобе показват, че това е основната причина за дългосрочния спад в процента на спестяване на домакинства в Япония.

Доколкото може да се каже, историческата връзка между лихвите и нивото на спестявания, изглежда, е слаба. Проучването на Allianz установява, че в цяла Европа за всеки спад на лихвите с един процент делът на спестяване се увеличава с 0.2 процентни пункта. Дори тогава причините и следствието са трудни за разплитане. Централните банки намаляват лихвите в отговор на лоши икономически новини и именно тези новини, а не по-ниските лихви, може да са основна причина спестовниците да станат по-предпазливи. Степента на спестяване в САЩ е спаднала от над 10% преди 1985 г. до по-малко от 5% в средата на първото десетилетие на XXI век. Това би могло да бъде свързано с тенденцията към намаляване на лихвените проценти. Но по-краткосрочните колебания, изглежда, се дължат на рецесии.

Ако историята не е надеждно ръководство за това какво ще правят сега спестяващите, нека видим какви сигнали дава поведението им през тази година? Тревожността от пандемията помогна да се повиши процентът на спестявания в САЩ до рекордно високо ниво по-рано през годината; през август делът е все още е относително висок - 14.1%. Investment Company Institute (ICI), лобистка група на американските фонд мениджъри, съобщава, че през март тази година във фондовете на паричния пазар (т.е. краткосрочни депозити) са се влели 115 млрд. долара. "Страхът беше в центъра на разговорите с клиентите ни, казва Анди Зиг, президент на Merrill Lynch Wealth Management. Тяхната грижа беше безопасността на главницата." Ако се притеснявате, че ще загубите работата си, тогава доходността по спестяванията ви не е особена грижа. Важното е да има такива.

Трупане на риск

И все пак, след като паниката поутихна, някои спестители се насочиха към друга стратегия - да трупат риск. Американският фондов пазар се възстанови отчасти поради действията на централната банка. Много инвеститори на дребно се втурнаха, купувайки акции чрез платформи като Robinhood. При толкова ниска възвращаемост на облигациите и паричните средства акциите изглеждаха привлекателни, особено когато някои компании предлагат дивидентна доходност, която надвишава доходността на спестителите в банката. За инвеститорите, които се насочиха към акции през март, този ефект на богатството лесно ги компенсира за по-ниската възвращаемост на други спестявания. Това по-голямо поемане на риск е част от по-дългосрочна тенденция. Г-н Зиг казва, че преди 10 до 15 години богатите американски пенсионери са инвестирали голяма част от спестяванията си в общински облигации. Сега те имат по-разнообразно портфолио, включително акции и корпоративен дълг.

Подходът за поемане на по-голям риск за компенсиране на по-ниски лихвени проценти обаче невинаги се отплаща. Американският фондов пазар е много по-голям. Спестителите другаде са по-слабо компенсирани за риска. Британският индекс FTSE 100 е под нивото от 1999 г. В Германия бумът през 90-те години повиши дела на акциите от 20% на 30% в активите на домакинствата. Но когато балонът се спука, ентусиазмът на инвеститорите на дребно отслабна. Към 2015 г. акциите са 19% от активите на домакинствата. Японският фондов пазар все още е под своя връх през 1989 г. Около половината от общите финансови активи на домакинствата все още са в брой и банкови депозити, казва Саюри Ширай от Университета в Кейо.

Освен това не всички спестители са еднакви. Дори в САЩ печалбите от фондовите пазари се натрупват главно за богатите. Най-богатият 1% притежава 56% от фондовия пазар в сравнение с 46% през 1990 г.; първите 10% притежават 88% от пазара. Един от начините да се мисли за това е, че повечето хора отделят пари в брой за спешни случаи. По-бедните хора може да не успеят да спестят повече от това, което спестяват; богатите могат да си позволят да си купят повече акции.

Дори и да не търсят акции, обикновените служители в богатите страни все още са изложени на по-висок риск чрез своите пенсионни схеми. Но те обикновено са доста малки. Средното салдо в американския план 401 (k) за тези на възраст от 55 до 64 години е само 61 738 долара през 2019 г. Пенсия от 4-5% от тaзи натрупана сума по партидите възлиза на едва 2500 - 3100 долара годишно. Във Великобритания, където автоматичното записване вкара много служители с ниски доходи в пенсионната система, средната стойност на една партида през 2019 г. беше едва 9600 британски лири (12 200 долара). А платежоспособността на пенсионните схеми се влоши в резултат на промените на пазарите. Когато изчисляват разходите за изпълнение на пенсионните си обещания, фондовете трябва да дисконтират цената на своите задължения, като използват доходността от облигациите; с понижаването на лихвите разходите се увеличиха. Средният пенсионен план в публичния сектор в Америка е бил финансиран със 72.2% през 2019 г. в сравнение със 78.4% през 2009 г. според Центъра за пенсионни изследвания (CRR) въпреки дългия бичи пазар на акции.

Опасността е, че отделни спестители, изправени пред объркващи движения на пазарите и непостоянни пенсионни схеми, могат да изберат да запазят спестяванията си в депозити. Мнозина може да нямат достъп до финансови съвети и да не са наясно с възможностите за по-висока възвращаемост или дори с мащаба на спестяванията, които трябва да заделят, за да се подготвят за старостта си.

С техните спестявания, заседнали в брой, възрастните хора по света рискуват да останат без пари, преди да умрат. Това вече се случва в Япония. "Спадът на лихвените проценти практически до нула рязко намали доходите от лихви, на които разчитаха пенсионерите, изисквайки от тях да усвояват спестяванията си по-бързо, отколкото бяха планирали", казва г-н Хориока. Правителствата отдавна призовават хората да осигурят възможност за пенсиониране, но ниските проценти затрудняват това. При общество, залагащо на всякакви крайности и без изглед за промяна на лихвите, животът на спестителите тепърва ще стане още по-труден.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

В комедията от 80-те години на миналия век "Смяна на местата" Джейми Лий Къртис играе проститутка, която спестява за своето бъдеще; тя има 42 000 долара "в държавни облигации, трупащи лихви". Ако следваше същата стратегия днес, щеше да бъде разочарована от възвращаемостта. Едногодишните държавни облигации на САЩ носят 0.13%, така че годишният й доход от лихви ще бъде само 55 долара. Ако тя реинвестира печалбата, ще са й нужни повече от 530 години, за да се удвоят парите ѝ.

Спестителите по целия свят са изправени пред същия проблем. Банкови сметки, взаимни фондове на паричния пазар и други краткосрочни инструменти осигуряваха прилична възвращаемост в миналото. Вече не (виж графиката). Лихвите са по-ниски в номинално изражение, отколкото преди 30 години, поради дългосрочния спад на инфлацията, но те са по-ниски и в реално изражение. Пандемията изостри дилемата. Тази година номиналните доходности по американските, британските и германските 10-годишни облигации достигнаха най-ниските си нива в историята.

Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Психологическата нула

Психологическата нула

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK