След пролетното замръзване кредитирането се възстановява през последните месеци

При жилищните заеми има ускорение на отпуснатите обеми, а лихвите по тях падат още

   ©  Надежда Чипева
   ©  Надежда Чипева

Ако се гледат повърхностно данните за кредитирането, ударът на корона кризата би трябвало да е бил дълбок, но краткотраен през април-май и вече да е забравено минало. Те показват възстановяване на потребителското и корпоративното кредитиране през последните месеци като обемите през септември надвишават тези от година по-рано.

Естествено това не е точно така, и то не само защото се улавя новата вълна на вируса. През последните шест месеца действаше кредитен мораториум, който оказва влияние, а и в статистиката за нов бизнес влизат и част от предоговорените кредити. Ритейл кредитиране не липсва и изобилните на свръхрезерви банки се конкурират активно при него, което си личи и по лихвите - спад или задържане нивата, които по някои заеми за физически лица са рекордно ниски

Общият кредитен портфейл на банките (без заеми за финансови предприятия) вече е почти 60 млрд. лв., като е движен предимно от корпоративните заеми - през септември заемите към бизнеса нарастват с 497.4 млн. лв. При домакинствата също има ръст - кредитите за физически лица са 25.14 млрд. лв. след месечно повишение с 204 млн. лв.

Жилищно разтапяне на ледовете

Цялата тази картина е доста по-различна от април и май, когато имаше замръзване на кредитирането, което очаквано беше предизвикано от спирането на икономиката покрай COVID-19. Тогава кредитните портфейли на банките се понижаваха в два поредни месеца - април и май, като общото свиване беше над 450 млн. лв. Сега ръстът на ипотечното кредитиране се ускорява - за месец те нарастват с почти 120 млн. лв. Средната лихва по тях е трайно под 3%, а през септември има ново понижение, макар и над нивата от пролетта, но исторически рекорд при годишния процент на разходите (ГПР) - 3.08. Разбира се, в момента на пазара има и нива под и доста над този среден процент. Всичко зависи от банката и кредитно-финансовия профил на кредитополучателя. В момента реално ръстът в ипотечното кредитиране се връща и дори е над средните нива от миналата година - тогава средномесечното повишение беше с около 115 млн. лв. Възстановяването в този сегмент се дължи на две причини - първо, имотният пазар се оказа наистина слабо засегнат от икономическата криза, поне засега. Втората е, че жилищните заеми са сред ключовите продукти за привличане на клиенти и осигуряване на доход за банките. Затова и те не са склонни да се откажат от тях толкова лесно. През април и май жилищните заеми бяха единствените, които продължиха да се повишават в сегмента на дребно.

Предходния месец септември има повишение и при потребителските заеми, които бяха ударени по-силно в началото на кризата. Това е разбираемо, тъй като те са и с по-висок риск, заради липсата на сигурно обезпечение, каквото е имотът. Затова и лихвите по тях остават на относително високи нива, както и ГПР. При заемите за потребление повишението на портфейлите на банките през септември е с 81.1 млн. лв., като обаче тук трябва да се отчетат и отпуснатите от ББР през банките антикризисни еднократни безлихвени кредити, от които около 10 млн. лв. отпуснати през месеца. Продължава да спада и обемът на овърдрафтите, в които влизат и кредитните карти.

Депозити за почти 90 млрд. лв.

Депозитите обаче остават непокътнати от кризата и продължават да се повишават, като частично обяснение е отложеното потребление и складирането на буфери, в случай че кризата се окаже по-дъ и дълбока. Общият обем в системата вече гони 90 млрд. лв., като на домакинствата се падат малко над 58 млрд. лв. Така в криза или не, влогът си остава любимото средство за спестяване на българина. Дори и при лихва от почти нула, която реално е и отрицателна, ако се приложи и инфлацията. Обикновено по време на сътресения хората се интересуват от съхранение на главницата, не толкова от доходността, но в България трендът е почти независим от икономическия цикъл. Ако лихвите обаче се задържат дългосрочно толкова ниски при липса на алтернативи, това в един момент ще се окаже проблем за бъдещето на спестителите. Особено за тези с по-ниски спестявания.

Още от Капитал