На пръв поглед отделните банкови такси са нещо незначително, но размерът им определено е ключов дразнител за потребителите и периодично отприщваща се тема в социалните мрежи. А и ако човек тегли чертата в края на месеца, може да се окаже неприятно изненадан. Средно банкови операции с около 2 до 4 хиляди лева на месец (теглене, внасяне, превод, есемес и други) може да костват няколко десетки лева, а при неразумно управление и повече. Сумата може да не е значима, но е регулярна и ако може изцяло или частично да се спести и вложи в нещо друго, би могла дългосрочно да предизвика и съществен ефект върху личните финанси.
В офис и АТМ - все по-скъпо
През миналата година таксите за превод на суми от клон между две банки удариха 5 лв. при няколко институции, а 4 лв. за тази услуга вече се наложи като стандарт. Такса 60 лв. за теглене на 10 хил. лв. на каса също може да заболи. Дори сега при тези масови операции да има задържане на нивата, раздвижване има при други - всяка банка залага на различна стратегия и съответно клиентите трябва да са бдителни за разнообразни промени.
Максималната тарифа за теглене от банкомат вече удря 2.5 лв. Данните за таксите на банките, събрани към 4 януари, показват, че толкова удържа Инвестбанк, ако се тегли с нейна карта от друг банкомат. Това е без значение от сумата.
При големите банки нивата на теглене от чужд терминал вече са 1.50-1.20 лв. От собствен АТМ обаче таксата е 0.30 лв., което си остава стандарт при повечето банки, като при някои е 0.20 лв., има и без такса (виж. таблицата). Положителното е, че покрай затварянето заради COVID-19 повечето институции увеличиха и максималната сума за теглене от АТМ на 800 лв., като за това не се начислява двойна такса. Това е и един от вариантите за теглене от сметка, по която има банкова карта. Например за 3 тегления по 800 лв. от АТМ (стига да няма дневен лимит) ще се платят едва 90 стотинки, докато на каса таксата за 2400 лв. би била над 10 - 12 лв. в зависимост от тарифата на банката - средно се взимат около 0.4-0.6% от сумата, при някои има и минимална сума, например 15 лв.
Избягване на високата такса
Разбира се, вариантите за избягване на високите такси не са нови. Приоритетно плащане с карта или мобилен телефон (там такси няма), както и банкови преводи през онлайн банкирането. Финтех услугите също са вариант, който дава повече бързина, често и по-ниски такси. И там обаче има за какво да се внимава, тъй като офертите често се оказват добри само за дадена услуга и се компенсират с такси за други. Опция за намаляване на разходите за банково обслужване могат да са и различни месечни пакети, които срещу фиксирана такса включват различен набор от операции.
Тенденцията на повишение на банковите такси никак не е нова, а посоката е ясна - таксите, които банките събират за своите услуги, продължават да растат и ще продължат да го правят. Годишно приходите само от такси са около милиард в банковата система. Към ноември миналата година те са 942 млн. лв., но падат с 55 млн. заради свитата икономическа активност покрай COVID-19. С повече обаче спадат лихвените приходи - 80 млн. лв. до 2.4. млрд. лв. Свитите лихвени приходи и ръстът на лошите кредити карат банките да компенсират с други постъпления.
Това е едната причина, другата е, че те се стремят да накарат колкото се може повече от своите клиенти да използват онлайн банкиране и да намалят боравенето с кеш. Мобилните банкирания са по-евтини, банките влагат в тях много инвестиции, а крайната им цел е да оптимизират и разходи, като намаляват броя на своите клонове. Тоест може да погледнем високите такси и като стимул хората да намерят оптимизация на разходите си чрез другите канали за банкиране, дори и без да сменят банката си.
На пръв поглед отделните банкови такси са нещо незначително, но размерът им определено е ключов дразнител за потребителите и периодично отприщваща се тема в социалните мрежи. А и ако човек тегли чертата в края на месеца, може да се окаже неприятно изненадан. Средно банкови операции с около 2 до 4 хиляди лева на месец (теглене, внасяне, превод, есемес и други) може да костват няколко десетки лева, а при неразумно управление и повече. Сумата може да не е значима, но е регулярна и ако може изцяло или частично да се спести и вложи в нещо друго, би могла дългосрочно да предизвика и съществен ефект върху личните финанси.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
5 коментара
Неизбежно е да губят все повече клиенти, които са недоволни от това, че ги дерат с подобни такси. Тези клиенти ще се ориентират към финтех решения, които предлагат значително по-конкурентни решения. Размерът на таксите е проблем, но най-важното при финтех-а - срещу теб не стои ужасно намусен и същевременно некомпетентен служител, който те обслужва с огромно нежелание и все едно си му изял закуската...
На времето Алианц загубиха потенциален клиент в мое лице със значителна сума депозит, само защото трябваше да плащам на банкомат. Нека се замислят за приоритетите си...
В ДСК има възможност за безплатно теглене при определени планове, това мога да кажа със сигурност.
Да бяхте написали и финтех компаниите, които следва да се ползват: Revolut, Paysera, Transferwise, icard, curve, phyre...
Всяка си има свое предимство. Например с картат на револют можете да теглите до 450лева от банкомат месечно безплатно. Пейсера пък има български IBAN...
В моята банка тихомълком повишиха месечните потребителски такси - които по принцип не знам защо ги има. Ако държиш влог над определена сума, не трябва ли да е безплатно? Поне по тези влогове да имаше някаква лихва. Сега реално лихвите са нищожни, банката разполага с парите ти, а на всичко отгоре и си плащаш за това.
А във Фибанк, където преди за съжаление имах сметка, ме таксуваха, защото бях погледнала на екрана на банкомата колко пари имам. Такса проверка на баланс. Щях да падна, като го видях това - не че беше висока такса, но си е едно прибиране на пари за нищо.
До коментар [#3] от "Jones Doe":
Влезем ли в Еврозоната повечето български банки ги очаква здрав опукване. В момента за мен не е изгодно да използвам услугите на платежен оператор ( примерно Paysera) защото парите ми от лева се обръщат в евро и после пак в лева + такса за захранване на сметка. Обаче ако сме в евро и продължават така да вдигат таксите изведнъж много хора ще започнат да използват подобни услуги при които първите 8-10 превода на месец са безплатни и ще стане интересно. Идеята как всички ще минем на електронно банкиране при толкова много спайуеър и филинг по електронните пощи е безумна и в България няма да се случи в обозримо бъдеше.