Съвет за няколко хиляди долара

От началото на кризата досега американското правителство е наляло помощи и стимули към гражданите си за няколко трилиона долара, като част от тях включват и директни плащания към банковите им сметки. С последния пакет сумата е 1400 долара за семействата с годишни доходи до 150 хил. долара. Преди това имаше и по-високи суми по чекове. По време на най-сериозния локдаун през миналата година една част от тях се изливаха на борсите. При това често от съвсем начинаещи инвеститори, станали такива благодарение на лесния достъп, който им осигуряват платформи като Robinhood.

Един от най-богатите хора на света, натрупал състояние именно чрез борсови инвестиции, обаче има друго виждане. На последното общо събрание на неговия конгломерат Berkshire Hathaway той разказа за негова приятелка, която го е попитала какво да прави с тези 1400 долара. След като разбира, че има кредитна карта, съветът му е бил да покрие дължимата сума по нея.

"Ако аз притежавам дълг с лихва 18%, първото нещо, което бих направил, ако имам свободни средства, ще е да го покрия"

Уорън Бъфет

Бъфет, който е доста над лимита за получаване на директен чек, е известен със своя народен характер и е извън клишето за типичния представител на Уолстрийт. "Ако аз притежавам дълг с лихва 18%, първото нещо, което бих направил, ако имам свободни пари, е да го покрия", казва Бъфет по време на събранието, цитиран от Yahoo FInance. И все пак допълва, че разбира много от американците, които са се насочили към кредитните си карти за осигуряване на ликвидност заради кризата, която донесе ковид-19. Съветът на Бъфет е релевантен и за останалия свят. През последните години въпреки исторически ниските лихви тези по кредитните карти и овърдрафт сметките не само че не се понижават, но вървят нагоре.

България не е изключение

С началото на пандемията и предизвиканата от нея криза преди година се забелязва увеличение на лихвите по кредитни карти и овърдрафт и тук. При първите средният ефективен процент по левови карти се настани трайно над 18% и ако в началото на 2020 беше 17.8%, то през януари тази година вече е почти 18.5%. Това е най-високото ниво за времето, в което БНБ води статистика, началото на 2007 г. Това са нива, които включват и гратисния период без лихва. Ако обаче той се изключи, те вече са над 20% (виж графиката). При овърдрафта средните нива са малко над 15%, което е близо до исторически най-високите стойности за сектора в България.

Ножицата в лихвените проценти е обяснима - при овърдрафта той е по-нисък, тъй като се отпуска по сметка, в която има редовни постъпления - наем, заплата. Докато при кредитните карти няма такава гаранция, което е и причина за по-високата лихва. Рязкото спиране на икономиката и вдигането на безработицата очевидно е сред причините за ръста на лихвите при кредитни карти, банките се застраховат. Те стават още по-високи за суми, изтеглени от АТМ, a кризата е твърде вероятно да е накарала много хора да си осигурят ликвидни средства по този начин, което да е причина и за средния ръст. В България правителството не дава директни чекове с пари, но пък имаше кредитен мораториум, а и държавната ББР в партньорство с частни банки отпуска безлихвени заеми. Което е вариант, ако осигурените пари по този начин не са били крайно нужни на притежателите им, част от тях да се използват за рефинансиране на задължения по кредитни карти.