Банки спират срочните депозити - какви са алтернативите

Shutterstock

Банки спират срочните депозити - какви са алтернативите

Най-големите печеливши от нулевите лихви през последните месеци са взаимните фондове. Но има и други варианти

21991 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Депозитът е може би най-познатата и популярна финансова услуга на всички времена. Какво се случва обаче, ако тя изчезне? От началото на лятото някои от най-големите български банки спряха да сключват нови договори за срочни депозити, а след изтичането на старите те ще се трансформират в разплащателни сметки. Много от клиентите с изненада разбират това, когато изтече срочният им депозит и трябва да преподпишат договора например или да решат какво да правят. Засега промяната е при три от най-големите банки - Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Пощенска банка. Друг представител на топ 5 - ОББ, обаче реши да не спира 12-месечните срочни депозити.

Обяснението на феномена обикновено е в излишъка от ликвидност на банките, но то е само частично вярно. Всъщност най-осезаемият ефект от трансформирането на срочните депозити в разплащателни сметки е таксата - по последните вече ще има месечна такава, както и при теглене на средства. Така притиснатите от отрицателни лихви банки могат да прехвърлят част от разходите на клиентите си, докато при депозитите 0% е дъното и практически те са длъжни да върнат поне номинала на вложеното.

Справка в таксите на банките в БНБ показва, че за поддръжка на разплащателна сметка те варират между 8 лв. без дебитна карта и 2 лв. с дебитна на месец. За теглене на каса таксата средно е около 0.25% за малките банки и 0.5-0.7% при големите. Така за депозит 10 хил. лв., който вече е минал на разплащателна сметка, ще има следните такси: ако приемем най-ниските - 24 лв. такса сметка на година, а ако парите се изтеглят, още 25 лв. Тоест цената на услугата за клиента да му се съхраняват парите ще е около 0.3% от вложената сума, без да се смята, че те са подяждани и от инфлацията, която тази година се очаква да е над 3%. Естествено тези изчисления са с много условности - например много клиенти и сега имат и разплащателна сметка, така че част от тези разходи няма да са нови за тях.

Досега въпреки нулевите лихви по депозитите гражданите ги предпочитаха и продължават заради държавната гаранция по тях - сигурност, каквато няма при никой друг финансов продукт. Парите по разплащателна сметка също са гарантирани до левовата равностойност на 100 хил. eвро, но вече е въпрос доколко клиентите ще са склонни да преглътнат отрицателната доходност след такси.

Последните данни показват, че средният лихвен процент по депозитите на домакинствата през юни е бил 0.08%. Реално обаче повечето банки дават 0%, а като се приложи и инфлацията, която е 2.7%, реалната доходност е отрицателна. По левовите депозити на бизнеса лихвата отдавна е отрицателна - минус 0.25% през май.

Статистиката на БНБ показва, че депозитите на домакинствата и НТООД са почти 63.8 млрд. лв. към края на юни. Тук са включени еднолични търговци, браншови организации, асоциации, църкви и други, като те се крият зад сложната абревиатура, която се разчита като "Нетърговски организации, обслужващи домакинствата".

Въпреки нулевите лихви депозитите на тази група са най-много - през последните месеци те растат средно с над 10% - през юни повишението е 11.6%, като толкова беше повишението и месец по-рано. Общо депозитите на неправителствения сектор (с добавени на компании и нефинансови предприятия) са 96.8 млрд. лв. Отпуснатите кредити към неправителствения сектор са 67.4 млрд. лв. - или в случая нивото им към депозитите е доста по-малко. За сравнение - преди повече от десет години това съотношение беше обратно и за да се захрани гладът за кредити, банките осигуряваха ресурс от своите централи в Европа, заеми, както и привличаха депозити с високи лихви. Именно и тази промяна е сред причините банките да ограничават потока на депозитите към тях, още повече че свободните си средства, които те държат в БНБ, се облагат с отрицателна лихва. Спирането на срочни депозити едва ли е единствената причина за търсене на алтернативи - през последните година две източник за това са нулевите лихви, но и бумът в пазарите на акциите, които повиши апетитът за риск.

Все пак какви са алтернативите

Взаимни фондове: Най-близката такава са взаимните фондове - пул от инвестиции в различни финансови активи (акции, облигации, депозити и други). Портфейлите им се структурират от специализирани професионалисти в лицензирани управляващи дружества, достъпът и изходът до и от тях е отворен и всеки може да инвестира свои средства в тях. Дейността им е регулирана от Комисията за финансов надзор. Заради големия набор от инструменти, в които могат да инвестират взаимните (или още наричани договорни) фондове, те се разделят според инвестициите им на рискови профили. С най-висок риск са тези в акции, а с най-нисък - в облигации и инструменти на паричния пазар (каквито са депозитите и инструменти с матуритет до 1 година). Колкото е по-висок рискът, толкова е по-голям шансът за печалба, но и за загуба. Затова и всеки може да избере схема според толеранса си към риск и инвестиционен хоризонт. Приходите от взаимни фондове са освободени от данък, но по тях има такси за управление на входа или изхода. Освен това средствата им не са гарантирани от държавата, както е при депозитите.

"Ниските нива на лихвите и промените в потребителското поведение по време на пандемията определено стимулираха повишен интерес към инвестиции във взаимни фондове, като търсенето се ускори през 2021 г. При нас активите на "Елана фонд мениджмънт" нараснаха с 19 млн. лв. за 6-те месеца на годината", коментира пред "Капитал" Николай Павлов, директор "Връзки с инвеститорите" и член на СД на "Елана фонд мениджмънт". Той допълни, че регистрират повишение на интереса както към консервативните фондове, така и към рисковите схеми - в зависимост от това дали хората избират краткосрочна или дългосрочна инвестиция. "Определено най-търсената форма на инвестиране са спестовните планове, свързани с фондовете, защото са удобни с малки месечни вноски", каза още Павлов.

Ръст на интереса към фондовете регистрират и от банковия сектор. "През последните две години наблюдаваме повишаващ се интерес към взаимните фондове, като те вече заемат все по-значителна част в общите спестявания на домакинствата. Това не е случайно - в страни с традиционно ниски лихви по депозитите като САЩ и Германия например взаимните фондове са сред най-предпочитаните решения. Една от причините е обезценяването на парите - инфлацията, от която нулевите лихви по депозитите не ни предпазват", каза за "Капитал" и Катина Пейчева, изпълнителен директор на "ОББ асет мениджмънт". Сред другите причини за интереса тя изреди "високата степен на разпределение на риска при взаимните фондове, високата ликвидност, ако средствата ни потрябват внезапно, и, разбира се, освобождаването от данъчно облагане на доходите (печалбата) от инвестиции във взаимни фондове". Катина Пейчева каза пред "Капитал", че ОББ не предвижда спиране на депозитни продукти. "ОББ е универсална банка и в този смисъл предлагането на депозитни продукти е част от основната ни дейност", каза Пейчева.

Статистиката също показва ръст на активите на взаимните фондове в България - той идва както от нови клиенти, така и от реализираната доходност от инвестиции. Към края на юли активите на българските видимо са нараснали с около 400 млн. лв. Според сайта на Българската асоциация на управляващите дружества активите на нейните членове (28 УД и 137 фонда) са 2.175 млрд. лв. Те представляват реално над 90% от българската индустрия. Отделно в страната се предлагат и над хиляда фонда на чужди управляващи активи, които са привлекли над 5 млрд. лв. инвестиции, но там основния дял е от институционални инвеститори като пенсионните фондове.

"Спестяванията, които се местят от депозитите, търсят най-нисък риск. Най-подходящите фондове за тази цел са консервативните - облигационни фондове и смесени консервативни фондове. Някои от фондовете с резултатите си покриват инфлацията и оставят доход за спестителите, което е доста атрактивно за тях", коментира Николай Павлов, от "Елана фонд мениджмънт".

Структурирани депозити - това е една от алтернативите, които банките предлагат. Това е влог, чиято доходност е обвързана с инвестиции във взаимен фонд или друг пул от финансови активи, доходността по него може да е обвързана с представянето на даден борсов индекс. От тях зависи доходността му, като банките гарантират изплащане на главницата на падежа. Положителното при структурирания депозит е, че той е гарантиран продукт - до 100 хил. евро, както стандартния. Банките също така и разнообразяват инвестиционните с предложения. "За консервативни инвеститори, които традиционно биха избрали преди всичко депозит, например се предлагат фондове с по-нисък риск. В тази връзка през месец август стартираме предлагането на нов продукт, който комбинира депозит и инвестиции и гарантира на клиента, че ще получи доход върху депозитната част, спазвайки срока, за който е открит депозитът, както и възможност да получи допълнителна доходност от инвестицията, която ще направи паралелно", коментира Катина Пейчева от "ОББ асет мениджмънт".

Доброволен пенсионен фонд - това е още един вариант, но с доста дългосрочен характер, който да осигурява средства при финансиране. Положителното при тях е данъчният им статут - с вноските в ДПФ може да се намали до 10% от данъчната основа, а доходите от инвестиции в тях са освободени от данък и няма задължение да се декларират в годишната данъчна декларация. За последните две години към края на юни средната доходност на доброволните фондове е близо 4%, като при някои фондове надминава дори 5%.

По отношение на другите инвестиционни активи като имоти, стоки, акции, облигации и криптовалути експертите смятат, че те трудно могат да се нарекат алтернативи на депозита. Било заради изчерпването на потенциала за растеж и доходност при някои от тях, сложния характер при други или балонизирането им и загуба на връзка с реалната икономика.

Депозитът е може би най-познатата и популярна финансова услуга на всички времена. Какво се случва обаче, ако тя изчезне? От началото на лятото някои от най-големите български банки спряха да сключват нови договори за срочни депозити, а след изтичането на старите те ще се трансформират в разплащателни сметки. Много от клиентите с изненада разбират това, когато изтече срочният им депозит и трябва да преподпишат договора например или да решат какво да правят. Засега промяната е при три от най-големите банки - Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Пощенска банка. Друг представител на топ 5 - ОББ, обаче реши да не спира 12-месечните срочни депозити.

Обяснението на феномена обикновено е в излишъка от ликвидност на банките, но то е само частично вярно. Всъщност най-осезаемият ефект от трансформирането на срочните депозити в разплащателни сметки е таксата - по последните вече ще има месечна такава, както и при теглене на средства. Така притиснатите от отрицателни лихви банки могат да прехвърлят част от разходите на клиентите си, докато при депозитите 0% е дъното и практически те са длъжни да върнат поне номинала на вложеното.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


3 коментара
  • 1
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    "Взаимни фондове: Портфейлите им се структурират от специализирани професионалисти".
    Това е само в България за да могат паразитите наречени "специализирани професионалисти" да дерат такси от вложителите. Тези фондове отдавна са на алгоритъм в нормалните държави и се управляват от компютър без или с минимална човешка намеса.
    Друго типично за България са чудовищните такси, които събират банките за включване в тези фондове. Има случаи на ДВА ПРОЦЕНТА от сумата за да те включат във фонда. Като включиш годишната такса за обслужване - майка да ти е на помощ. Ако фондът не носи поне 10 процента годишна доходност обикновеният вложител фактически нищо не печели. Обаче ако пазарът се срине - има реална опасност да загуби всички свои средства с активното участие на вече споменатите данъци и такси. Без вазелин.

  • 2
    klepoev avatar :-|
    Adam

    Капитал, не си ли проверявате хората които интервюирате - Обб Асет мениджмънт няма вече, погълна го клона на КВС Асет мениджмънт, а Пейчева е управител на клона, не изпълнителен директор и не може да говори от името на банката за депозити

  • 3
    cgf16532284 avatar :-|
    cgf16532284

    Банка ДСК - закривам разплащателна сметка с 29 лева салдо. Каката на гише ми казва закриване на сметка без такса, обаче тия 29 лева трябва да ги изтеглиш в брой, а за теглене в брой минималната такса е 5 лв……17.24%… Псевдо банки, банкови услуги и банкери .. навремето Тодор Колев викаше абе в тая Българи всичко е чалга…


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал