Краят на евтиния кредит

Лихвите ще се вдигат. Кога, с колко и какво да се прави

Зададеният от ЕЦБ курс към покачване ще се пренесе и в по-високи нива по кредитите и депозитите в България

Темата накратко
  • ЕЦБ пое курс към затягане на политиката си и той скоро ще се пренесе и на българския банков пазар.
  • Лихвите ще се покачат и по вече отпуснатите, и по новите заеми, като те ще станат и по-малко достъпни.
  • Засега банкерите не усещат свиване на търсенето на кредити и очакват поскъпването да е умерено и плавно.

Теорията повелява, че не би трябвало да е така, но е факт. В момента средният българин може да изтегли ипотечен заем по-евтино от средния американец. Лихвата е измерител и за ефективност, и за риск и определено САЩ е на светлинни години напред и като производителност, и като бизнес среда, и като институции. Но в текущата конюнктура, където Федералният резерв вдига ударно основната си лихва няколко пъти, за да укроти инфлацията, а Европейската централна банка (ЕЦБ) все още е около нулата, се получават внушителни разминавания. Така условията в САЩ по 30-годишна ипотека с фиксирана лихва се покачват от около 3% в края на 2021 г. до 5.5% през юли 2022 г.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • ЕЦБ пое курс към затягане на политиката си и той скоро ще се пренесе и на българския банков пазар.
  • Лихвите ще се покачат и по вече отпуснатите, и по новите заеми, като те ще станат и по-малко достъпни.
  • Засега банкерите не усещат свиване на търсенето на кредити и очакват поскъпването да е умерено и плавно.

Теорията повелява, че не би трябвало да е така, но е факт. В момента средният българин може да изтегли ипотечен заем по-евтино от средния американец. Лихвата е измерител и за ефективност, и за риск и определено САЩ е на светлинни години напред и като производителност, и като бизнес среда, и като институции. Но в текущата конюнктура, където Федералният резерв вдига ударно основната си лихва няколко пъти, за да укроти инфлацията, а Европейската централна банка (ЕЦБ) все още е около нулата, се получават внушителни разминавания. Така условията в САЩ по 30-годишна ипотека с фиксирана лихва се покачват от около 3% в края на 2021 г. до 5.5% през юли 2022 г.

В България практически няма такъв продукт и повечето жилищни заеми са с плаващ процент. Според статистиката на БНБ лихвените нива по нови жилищни кредити продължават да спадат и към юни са под 2.5%, но има и оферти, започващи от 2.1%. А дори и да се отчетат всички такси и комисионни, т.нар. годишен процент на разходите (ГПР) средно за системата достига 2.8%. Все пак офертите на българските банки, които предлагат фиксиране за някакъв период (обичайно до 3 или 5 години), са на нива около и малко над 3%, докато в САЩ статистиката показва средни нива на аналогичния продукт (5/1 ARM) 4.35% към средата на юли.

Това няма да продължи вечно. Вече започналото покачване на лихвите и от ЕЦБ, рисковете пред европейската икономика около войната и все по-надвисналата рецесия със сигурност ще доведат до края на златната епоха на длъжниците в България. Механизмите на пренасянето на покачването на лихвите са ясни, като засега по-проблемно е само да се очертае точен размер, тъй като все още има доста неясноти доколко ЕЦБ ще иска и ще може да действа смело със затягането.

Колко

На 21 юли ЕЦБ предприе първата крачка и покачи лихвата си с 0.5 пункта, повече от сигнализираните седмици по-рано - 0.25 пункта. Има и комуникирано ясно намерение, че през септември ще продължи с още една стъпка, вероятно също от 0.5 пункта, като е възможно тя да не е последна за годината. Дали обаче това ще се случи не е толкова сигурно. От една страна, председателят на ЕЦБ Кристин Лагард опитва да демонстрира твърдост, че ще бъде направено необходимото да се охлади инфлацията. От друга обаче, стоят рисковете икономиката на еврозоната да бъде потопена в рецесия, а някои държави да се изправят пред непосилно покачване на доходността по облигациите им като ехо на дълговата криза от преди десетилетие.

Франкфурт вече предложи механизъм, чрез който при нужда може да се намеси при необосновани и прекомерни пазарни реакции, така че Рим, Атина и други да не останат зад борда. За целта тя евентуално ще трябва да изкупува книжа на държавите, за които условията са се покачили много над тези на Германия. Засега все още е съмнително доколко този механизъм е работещ, а и при по-голямо покачване на лихвите и оттам на доходността така или иначе свиването на спреда може да е недостатъчно.

В своите прогнози белгийската KBC залага, че през трето тримесечие ЕЦБ ще покачи лихвата си за рефинансиране от 0% на 0.5%, а тази по депозитите на банките при нея - от -0.5% на +0.25%. В следващото тримесечие нивата се очаква да достигнат съответно 1.5% и 1.25%, а в началото на 2023 г. - 2.25% и 2%. Сходни очаквания за до края на годината имат и Deutsche Bank, и други институции. Малко по-умерена е Уникредит Булбанк, чийто базисен сценарий предвижда основната лихва в еврозоната да нарасне до 1.75% в началото на следващата година. Всичко това с уговорката, че тази година с несигурността около войната прогнозите са с изключително кратък срок на годност.

България с валутния си борд към еврото внася директно паричната политика от ЕЦБ, така че е логично да се очаква аналогична промяна на лихвените нива в страната не само като посока, а и като мащаб.

Кога

Механизмът на пренасяне на лихвените промени е доста праволинеен, така че покачването няма да дойде с голямо закъснение. Лихвата на БНБ по свръхрезервите на банките, депозирани при нея преди действията на ЕЦБ, беше -0.6%, като би било очаквано тя да последва нагоре синхронно покачването от Франкфурт и да стане -0.1% или 0%. Оттук нататък това би трябвало да се отрази и на доходностите на междубанковия пазар и като цяло на всички лихвени нива в страната. От началото на годината доходността по българския държавен дълг вече чувствително се покачи. В момента книжата с падеж след пет години - през 2027 г., се търгуват на нива, съответстващи на около 2.75% годишна доходност, а тези с падеж 2030 г. - около 3.65%.

Много лихви са обвързани и с пазарни индекси като шестмесечния или тримесечния Euribor, така че тук влиянието ще е още по-пряко. В началото на годината те бяха отрицателни, но през юни шестмесечният мина на позитивна територия и вече е около 0.7%. А преди дни в средата на юли и тримесечният индекс прескочи нулата и достигна 0.2%. Така че лихвите по много фирмени, а и ипотечни заеми вече автоматично се индексират нагоре.

Докато това се пренесе в по-високи вноски за банковите клиенти, има известно забавяне. Обичайно по договори и общи условия те се преизчисляват два или четири пъти годишно, така че оскъпяването би се усетило след няколко месеца.

Къде

При тези директни механизми може да се предполага, че ефектът на покачване на лихвите първо ще се усети при кредитите, а на по-късен етап при депозитите. Подобни са и очакванията на БНБ в последната й макроикономическа прогноза: "При сегашните условия на висока ликвидност и запазващ се висок приток на привлечен ресурс от резиденти в банковата система в България може да се очаква, че пренасянето върху лихвените проценти по депозитите в страната ще бъде по бавно от това върху лихвените проценти по кредитите."

Казано по друг начин, банките към момента разполагат с излишен ресурс, а и предвид очертаващите се икономически трусове може да се очаква търсенето на кредити да се забави. Затова за тях има по-малко стимули да се конкурират яростно за привличане на депозити и съответно бързо да се появят агресивни оферти. "Лихвите по депозитите ще започнат постепенно да растат, като за всяка банка ще бъде различно според конкретната ѝ ликвидна ситуация. В нашия случай не очакваме някакво специално движение преди края на 2022 г.", коментираха от Банка ДСК.

През следващата година очаквам средногодишната лихва по ипотечните кредити в левове да нарасне до 4.12%.

Кристофор Павлов
Кристофор Павлов

главен икономист на Уникредит Булбанк

Едни от първите клиенти, които ще усетят ефекта от действията на ЕЦБ, са именно вложителите с големи суми. До момента големите банки им прехвърляха разхода си по свръхрезервите, като налагаха такси за съхранение на сметките с големи наличности. Тя обичайно беше 0.7% за суми над определен праг - между 200 и 400 хил. лв. при различните банки. Вече двете банки на белгийската KBC (ОББ и KBC Bank) и Пощенска банка обявиха, че премахват таксата и за физически, и за юридически лица. Останалите би трябвало скоро да ги последват.

Същевременно далеч не при всички кредити ефектът влиза толкова пряко. При плаващите еврови заеми наистина най-често ползваната база е Euribor, но при левовите повечето банки ползват собствен референтен лихвен процент, който се изчислява по публикувана от тях формула. Най-често тези "частни" индекси са базирани основно на данни от лихвената статистика на БНБ - нива на лихви по депозити. Така че при тях би трябвало по-големите вноски (поне по вече сключените договори) да дойдат чак след като се усети покачване на лихвите по депозити.

"Докато лихвите по кредитите в евро ще нараснат в пропорции близки до промяната на основната лихва на ЕЦБ, то тези в лева ще нараснат в по-малка степен", смята главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов. Той залага че оскъпяването на жилищните кредити за българските домакинства ще е с не повече от 1 процентен пункт през следващата година, и ще е по-малко от покачването на Euribor. "В случай че нашата прогноза за българския банков сектор на консолидирано ниво се материализира изцяло, средногодишната лихва по ипотечните кредити за домакинствата, деноминирани в левове, ще нарасне до 3.24% през 2022 г., при отчетена за първите пет месеца на тази година средна стойност от 3.00%. През следващата година очаквам средногодишната лихва по ипотечните кредити в левове да нарасне до 4.12%", прогнозира Павлов.

Да рефинансирам ли заема

Идеята да хванеш последните ниски лихви, за да договориш максимално добри условия, не е далеч от ума. Проблемът е, че оптималният момент може и вече да е малко поотминал. Сега, когато вече има сравнително ясна очертана тенденция към затягане, силата в преговорите на клиента за понижаване на вноската е чувствително по-малка. Същевременно обаче все още данните не показват свиване на кредитната активност и на апетита за риск на банките и ресурсът е изобилен, така че използването на конкуренцията и наличните оферти може да доведе и до успешно рефинансиране.

По данни на БНБ от началото на годината до юни новите жилищни кредити са около 510 млн. лв. средномесечно, от които около 150 млн. лв. са предоговорени и рефинансирани. А средните лихви по преструктурираните заеми не е много над тези по новосключените - 2.61% спрямо 2.49%% към юни.

Индивидуалните условия и нужди на всеки са различни, така че трудно може да се даде обща рецепта. Възможни стратегии да се постигне по-ниска вноска са клиентът да иска по-ниска надбавка към плаващата лихва заради подобрената си кредитоспособност (повишени доходи, поскъпнал имот и др.), но може да се търси и разсрочване за по-дълъг период. Разбира се, има и други възможности - например да искате да получите допълнително заем ползвайки ипотеката на жилището си, да обедините задължения към различни (и често по-скъпи) институции или пък да прехвърлите потребителския си заем към ипотечния (ако стойността на обезпечението е достатъчна).

Във всеки случай дори и да приемем, че златният момент е преминал, е по-добре, ако имате такива планове, да пристъпите към рефинансиране, докато можете да стъпите на добри доходи и редовно обслужване, а не когато изпитвате финансови трудности. Важно е да предвидите и да се запознаете с всички евентуални такси по преструктурирането, които може да изядат ефекта от предоговарянето. Преместването към друга банка неминуемо е свързано с повече разходи - най-малкото нови нотариални такси по вписване на ипотека, но също и оценки, откриване на сметки и др. А също така трябва да имате предвид, че при плаваща лихва, дори да успеете да свалите вноската си в момента, това може да не неутрализира покачването, а само да го смекчи леко.

Според експертите на ДСК най-пряк и непосредствен ще е ефектът при корпоративните кредити, а при заемите за граждани и домакинства динамиката се очаква да бъде по-плавна. "Банковата система на този етап поддържа сравнително ниско съотношение между отпуснати кредити и депозитна база и необходимостта от ресурс не е притискащ фактор. Това задържа цените при депозитите, а те от своя страна са пряк фактор за определяне и на динамиката при лихвите на кредитите в банкирането на дребно", обясниха от банката.

Как

Освен по-скъпи вероятно кредитите ще станат и по-малко достъпни. При повишената икономическа несигурност банките обикновено затягат стандартите си, което означава, че повишават изискванията си към обезпечението и/или към самите кредитополучатели. Например някои оферти са само за имоти в по-големите градове (където пазарът е ликвиден и при необслужване могат да се реализират обезпеченията) или извън тях има оскъпяване. Други са само за клиенти с над определено ниво на месечен доход.

"За незадлъжнелите на този етап няма да има по-същество затягане на кредитните стандарти, но за задлъжнелите е неминуемо. Ние вече сме по-предпазливи при кредитирането на високо задлъжнели клиенти. Статистически, задлъжнялостта е основен предвестник на евентуални проблеми във финансовото състояние. Все пак това касае финансирането на нови клиенти. По отношение на съществуващите се фокусираме върху това да им помогнем в евентуален труден период, така че да преминат по-лесно през евентуална рецесия", обясниха от ДСК.

Другите големи банки обаче на този етап по-скоро дават сигнал, че ще запазят досегашната си политика, тъй като считат, че и досега са били консервативни, а и не се наблюдава влошаване на платежоспособността на клиентите. "За разлика от предходни икономически спадове, в които имахме значително намаление на икономическата активност, в момента основни индикатори като заетост и платежоспособност са незасегнати. Основна отговорност е да защитаваме клиента от неразумни решения, свързани със свръхзадлъжнялост. Така че на този етап не планираме промяна по отношение на рисковите параметри и изисквания в посока ограничаване", коментираха от екипа на Уникредит Булбанк.

Да фиксирам ли лихвата

Предвид очакването, че лихвите ще се покачват, логичният въпрос е как мога да се възползвам от сегашните нива максимално дълго. И естественият му отговор поне при жилищните заеми е да се избере опция за фиксиране на лихвения процент за известно време.

Проблемът е, че някои банки въобще не предлагат такъв продукт. Други имат такива оферти от години, но досега интересът беше по-скоро символичен, като основната причина е, че те разбираемо към момента на сключването са по-скъпи. Банката поема риска от поскъпването и колкото по-дълъг е периодът на фиксиране, това води и до по-голяма надбавка, която за първите няколко години достигаше и дори надхвърляше 1 процентен пункт. Така пред избора сега да имат по-ниска вноска или сигурност, че тя няма да се променя, повечето потребители избираха първото.

Сега има известна промяна в нагласите, като например от Уникредит Булбанк отчитат, че ако допреди година не е имало никакъв интерес, сега всеки десети клиент избира опция за първоначално фиксиране на лихвата по жилищния кредит. В ДСК също отбелязват, че търсене има, но цената на хеджирането е скочила значително, тъй като отразява очакванията на пазара за вдигане на лихвите и за много клиенти е неприемлива. "Но бихме искали да отбележим, че целта на хеджирането не е печалба, а фиксиране на разхода, така че той да е консистентен във времето. Ако лихвите се покачат над 2%, а при настоящите нива на инфлация може би рано или късно ще стигнем до такива нива, хеджирането всъщност започва да изглежда изгодно. В този смисъл това ще адресира риска от твърде високи лихви за клиентите", обясниха от банката.

"Към момента не отчитаме засилено търсене на рефинансиране и/или нови ипотечни кредити с фиксирана лихва. Имаме запитвания, но все още преобладава интересът към кредити с плаваща лихва", коментира Питър Рубен от KBC.

Другият проблем е, че оферти за фиксиране за повече от пет години са по-скоро епизодични изключения. През 2020 г. Пощенска банка пусна ипотека с възможност за фиксиране за до 30 години, но тя скоро беше изтеглена от пазара и сега банката има само оферти с плаващи проценти. Предложения за непроменяеми вноски за 10 години предлагат само две банки. Офертата на Прокредит банк е за левови заеми, започващи от 4.25%, и за еврови - от 4%, а при Общинска банка се предлага само в евро, като началното ниво е 4.4%.

При три- и петгодишните предложения има по-голяма конкуренция като топ три банките по активи имат продукти в този диапазон. Най-добрата оферта в момента, която е обявена само със срок до средата на август, е за 2.99%, фиксирани за пет години от Уникредит Булбанк. ДСК и KBC Bank (доскоро Райфайзенбанк) в момента имат оферти малко над това ниво между 3 и 3.3%, а ОББ предлага само тригодишно фиксиране, но чувствително по-скъпо - при първоначални 3.74%.

"Качеството на нашия кредитен портфейл в момента е отлично и не виждаме никакви признаци за предстоящо влошаване. ОББ и КВС банк са силно капитализирани и сме заделили допълнителни провизии по инициатива на ръководството през първото тримесечие, за да сме напълно подготвени за всякакво евентуално влошаване на кредитния риск", каза Питър Рубен, главен изпълнителен директор на двете банки на KBC в България.

Засега прогнозите не са за спад на кредитирането нито при фирмите, нито при домакинствата, а само за известно забавяне. При жилищните заеми дори може да има и краткосрочен прилив на енергия, нещо като шоколадова бомба. Високата инфлация и отрицателните реални лихви обезценяват спестяванията и правят вземането на заем изгодно - при сегашната висока инфлация всъщност дори вноската да остане номинално същата, стойността й ще се е свила. А това насочва интереса към покупка на имот като своеобразна защита. Данните за юни като че ли потвърждават това - ипотечните портфейли на банките растат с 275 млн. номинално, което е с около 100 млн. лв. над средното в предходните месеци от началото на годината. Такива стойности за последно е имало през 2008 г.

Според някои банкери очакваното покачване на лихвите също може да е стимул за много хора да се забързат с плановете си, за да не изпуснат последния шанс. Други обаче заявяват, че по-скоро на този етап наблюдават известно изчакване заради икономическата несигурност.

"Търсенето на кредити беше много засилено през цялата първа половина на годината и все още не виждаме признаци за охлаждане. В настоящия икономически контекст се засилват признаците, че компаниите отлагат инвестициите, докато от друга страна тяхното търсене на оборотни средства се увеличава", обясни Питър Рубен.

В Уникредит Булбанк дори въобще не очакват забавяне на кредитирането в краткосрочен и средносрочен план. "Търсенето на пазара на имоти продължава да нараства - наред с естествените потребности на домакинствата за ново жилище все повече хора възприемат покупката му за начин да защитят спестяванията си в условията на висока инфлация", обясняват експертите на банката

Така че това заедно със спомената свръхликвидност на банките, все още бързо растящите доходи и недостига на работна ръка, държащ безработицата рекордно ниска, може да направят края на ерата на рекордно ниските лихви доста по-плавен и дълъг процес.

Да депозирам ли дългосрочно

Двуцифрена инфлация и лихви по депозити, които все още едва надхвърлят 0%. Това е рецепта за обезценяване на спестяванията и логично всеки, който разполага със свободни пари, търси варианти да съхрани стойността им. Към момента чисто банков депозитен продукт, който да може да постигне това, по-скоро няма.

Като цяло по-високи лихви предлагат по-малките играчи, и най-вече тези, специализирани в по-скъпо потребителско кредитиране, които работят при големи маржове - като TBI Bаnk и клоновете на BNP Paribas Personal Finance и BigBank. И при тях обаче годишният влог не надхвърля 1%. Единственият начин засега да прескочите тази граница е да замразите парите си за по-дълъг период - за двегодишен депозит може да постигнете и 1.5%, а за петгодишен и 2%. Предвид очакваното покачване на лихвите обаче това не е гарантирано добра идея. При по-трайно затягане от ЕЦБ не е изключено дори и стандартните по-краткосрочни оферти да достигнат и дори да надхвърлят тези нива. Тогава обаче няма да може да се възползвате от тях, тъй като развалянето на срочния депозит води до загуба на натрупаните лихви.

Като цяло желаещите да "бият" инфлацията в момента могат да постигнат това единствено с цената на поемане на известен риск. Затова и банките по-скоро насочват такива клиенти към предлаганите от тях структурирани продукти и взаимни фондове, където вече доходността не е гарантирана, а дори може да се окаже и отрицателна.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    cgg481077692 avatar :-|
    cgg481077692

    Изчерпателна и качествена статия, както винаги. Въпросът е защо закъсняхте толкова?

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал