Новият брой: Накъде след вота
Close

Централните банки нямат намерения да отпускат газта

Доверието в институциите намялава, което подкопава политическата и икономическата стабилност, смятат икономисти

Федералният резерв обмисля поне още едно "необичайно голямо" повишение на лихвите.
Федералният резерв обмисля поне още едно "необичайно голямо" повишение на лихвите.
Федералният резерв обмисля поне още едно "необичайно голямо" повишение на лихвите.    ©  Shutterstock
Федералният резерв обмисля поне още едно "необичайно голямо" повишение на лихвите.    ©  Shutterstock
Темата накратко
  • След кратко възстановяване пазарите отново поеха надолу през последните няколко дни.
  • Централните банки предупреждават за нежелани ефекти от борбата с високата инфлация.
  • Разходите по обслужването на кредитите нарастват значително дори в най-развитите икономики.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • След кратко възстановяване пазарите отново поеха надолу през последните няколко дни.
  • Централните банки предупреждават за нежелани ефекти от борбата с високата инфлация.
  • Разходите по обслужването на кредитите нарастват значително дори в най-развитите икономики.

Осем минути. Толкова бяха нужни на председателя на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл, за да вкисне безгрижния летен оптимизъм на финансовите пазари. След доста стряскащата първа половина на годината през последните два месеца индексите успяха да изтрият част от загубите и да събудят измамно слънчеви прогнози насред геополитическите и икономическите бури.

Доста кратката реч на централния банкер на 26 август на традиционния годишен симпозиум в Джаксън хол светкавично обърна климата, при това без да каже нещо ново по същество. Всъщност Пауъл просто преповтори ясния мандат на Фед да поддържа ценова стабилност и решимостта се ползват нужните инструменти инфлацията да се смъкне до под 2%. Това обаче попари надеждите, че централните банки скоро ще смекчат агресивното затягане на политиката си или дори догодина ще върнат лихвите леко надолу, и върна на дневен ред всички притеснения, че укротяването на ценовите шокове в САЩ и Европа може да предизвика не просто забавяне, а и пълнокръвна рецесия.

Среща с болката

Централните банкери обичайно говорят завоалирано и всяка тяхна дума се подлага на щателен анализ за сигнали. Затова и своеобразният им тиймбилдинг в малкия планински град в щата Уайоминг Джаксън хол винаги се чака с повишено внимание от инвеститори и анализатори.

Този път обаче думите на Пауъл бяха доста малко и практически не оставяха място за интерпретация за пътя напред. "Както заявих и през юли, още едно необичайно голямо увеличение може да е подходящо на следващата ни среща", заяви председателят на Фед. "По-високите лихвени проценти, по-бавният растеж и по-меките условия на пазара на труда ще свалят инфлацията, те също ще причинят известна болка на домакинствата и бизнеса", добави Паъул.

Може би самата дума "болка" беше ключова, защото досега вече почти 15 години паричната политика беше ползвана основно като аналгетик, който да не позволи да се усети какъвто и да е икономически дискомфорт. Затова и никой не искаше да види симптомите, през цялата 2021 г. набиращата скорост инфлация беше "преходна", а когато отказа да си отиде, дойде времето на вярата в "мекото приземяване". Сега дойде и моментът да се поднесе, че кацането може и да друса здраво. "Това са неприятните ефекти (от борбата) за намаляване на инфлацията. Но неуспехът да се възстанови ценовата стабилност би означавал много по-голяма болка", допълни Паъул, посочвайки неизбежността и неотложността на решенията, които централната банка трябва да вземе.

Нов епизод от стар филм

Ако хората очакват, че инфлацията ще остане дългосрочно ниска и стабилна, тогава, при липса на големи сътресения това вероятно ще стане. За съжаление същото важи и за очакванията за висока и непостоянна инфлация, както посочва и Джером Пауъл. "През 70-те години на миналия век, когато инфлацията се покачи, очакването за висока инфлация се вкопа в икономически решения на домакинствата и бизнеса. Колкото повече расте инфлацията, толкова повече хора започват да очакват тя да остане висока и вграждат това убеждение в решенията за определяне на заплатите и цените", казва финансистът.

В действителност най-близкият пример за момент, в който централните банки е трябвало да се борят с покачване в цените, е през 70-те и 80-те години на XX в. Джером Пауъл дори цитира бившия председател на Фед Пол Волкър, който в в разгара на "Голямата инфлация" през 1979 г. казва: "Инфлацията се храни отчасти сама по себе си, така че част от работата по връщането към по-стабилна и по-продуктивна икономика трябва да бъде преодоляване на хватката на инфлационните очаквания." Но ситуацията сега е много по-различна от преди близо половин век.

"Валутите са стабилни, защото хората вярват, че ще запазим тяхната покупателна способност", заяви ден по-късно от симпозиума Изабел Шнабел, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ. "За политически независимите централни банки установяването и поддържането на това доверие е важна политическа цел сама по себе си", допълни Шнабел. Но постепенно обществото започва да губи доверие в институциите, показват данни на Евробарометър, което обяснява възникването на протести в дори най-развитите демокрации. "Младите хора специално нямат спомен централните банки да се борят с инфлацията", обяснява Шнабел.

Къде е грешката

Според Шнабел централните банки имат избор от два основни подхода, когато става дума за борба с инфлацията: предпазлив, според който променянето на паричната политика е грешното лекарство за справяне с шок, движен от предлагането, и решителен, при който паричната политика реагира по-силно на текущия пристъп на инфлация, дори при риск от по-нисък растеж и по-висока безработица. "Три наблюдения говорят в полза на това централните банки да изберат последния подход: несигурността колко устойчива е инфлацията, опасността да се разклати доверието в централната банка и потенциалните щети, ако се действа твърде късно", обяснява представителят на ЕЦБ.

Ако се извадят от контекста, под тези изказвания на именитите централни банкери биха се подписали и най-големите защитници на стабилните пари. Критиката към Федералния резерв и (особено) към ЕЦБ обаче идва от това, че противно на това какво говорят сега, те си затваряха очите твърде дълго, така че вече са във фазата да са допуснали инфлацията да се вкопае в цялата икономика и в инфлационните очаквания, да действат твърде късно и да са разклатили доверието към себе си.

"До голяма степен знаем защо тези промени се случват сред потребителите, които са по-малко финансово грамотни. Тези потребители преобладаващо формират очакванията си въз основа на инфлационния опит", допълва икономистът. Проблемът обаче не е само във "финансово неграмотните", както ги нарича Шнабел. Данни на ЕЦБ показват, че дори хората, "които са финансово по-грамотни и които смятат, че играят важна роля в действителното определяне на цените и заплатите", също са повишили наскоро своите средносрочни инфлационни очаквания

"Това е причина за безпокойство", посочва икономистът. За разлика от потребителите, които формират своите очаквания въз основа на своя опит с инфлацията, "по-високите инфлационни очаквания на финансово грамотните хора е малко вероятно да отшумят дори ако и когато инфлацията започне да се забавя. Това увеличава вероятността от вторични ефекти", допълва Изабел. Причините за подобни настроения според члена на Изпълнителния съвет на ЕЦБ отново може да са две: "По-високите средносрочни инфлационни очаквания може да са резултат от усещането, че паричните власти са реагирали твърде бавно на настоящата висока инфлация", или просто в грешната дългогодишна политика на централните банки, които се бореха с твърде ниска инфлация и не бяха подготвени за обратния ефект.

Разликите с миналото

За разлика от последния път, когато банките се срещат с висока инфлация, сега ситуацията е съвсем различна. Нивата на задлъжнялост са много по-големи, пазарите са много по-свързани, при което малки промени може да доведат до големи колебания в цените на различни активи в различни точки на света. Именно поради това някои икономисти с афинитет да кръщават епохи опитват да брандират настоящия период като "Голямата волатилност".

"В началото на 80-те години много централни банки трябваше да приемат големи и скъпи увеличения на безработицата, за да възстановят доверието в номиналната котва. Има няколко причини да вярваме, че подобно начинание може да бъде още по-скъпо днес от гледна точка на загуба на производителност и заетост", обяснява предстоящата "болка" Изабел Шнабел. Най-съществената според ЕЦБ е, че нашите икономики са станали по-малко чувствителни към лихвените проценти с течение на времето, което означава, че ще е необходимо повече затягане за (постигането на) даден желан спад на инфлацията.

Важно е да се отбележи обаче, че успехът на централните банки през 80-те идва след дългогодишни опити за справяне с инфлацията преди това. "В крайна сметка беше необходим дълъг период на много рестриктивна парична политика, за да се спре високата инфлация и да започне процесът на понижаване на инфлацията до ниските и стабилни нива, които бяха норма до пролетта на миналата година. Нашата цел е да избегнем този резултат чрез действия решително сега", посочва Джером Пауъл.

Къде се крият проблемите

Покачването носи рискове. Кредитите за домакинствата в САЩ надхвърлиха 16 трлн. долара през второто тримесечие. Делът на дълга, преминаващ в просрочие, се е увеличил умерено за всички видове дълг (кредитни карти, автолизинги, студентски заеми, ипотеки и др.), въпреки че остава много нисък според историческите стандарти, показват данните на Фед. Към юни 2022 г. 2.7% от непогасения дълг е бил в някакъв етап на просрочие, или около 435 млрд. долара, от които 294 млрд. са сериозно просрочени (най-малко 90 дни закъснение). Нивата обаче не могат да се сравняват с Голямата рецесия през 2008 г., когато процентът на необслужван дълг е над 10%.

Щом проблемът не е в домакинствата, къде е? Според Джейми Димън бизнесът също не е застрашен. "Никога през живота ни не сме виждали бизнес кредитите в по-добро състояние", заяви изпълнителният директор на JP Morgan в края на юли. Остават правителствата. С нарастването на лихвените проценти се покачват и купоните на държавните ценни книжа, с което нарастват и разходите на правителствата за обслужването им.

В края на май Бюджетната служба на Конгреса в САЩ (CBO) прогнозира, че годишните нетни лихвени разходи ще възлязат на общо 399 млрд. долара през 2022 г. и почти ще се утроят през предстоящото десетилетие, като скочат от 442 млрд. до 1.2 трлн. и общо ще достигнат 8.1 трлн. за целия период. Въпреки това, ако инфлацията е по-висока от прогнозите на CBO и ако Фед повиши лихвените проценти с по-големи суми от прогнозите на агенцията, тези разходи може да нараснат дори по-бързо от очакваното. И това е само в краткосрочен план.

Допълнителни рискове

Проблем се очертава и в дългосрочен план. Според прогнозите на CBO лихвените плащания ще възлязат на общо около 66 трлн. през следващите 30 години и ще заемат почти 40% от всички федерални приходи до 2052 г. (засега са около 5%) Разходите за лихви освен това ще станат най-голямата "програма" през следващите няколко десетилетия - надминавайки разходите за отбрана през 2029 г., Medicare през 2046 г. и социално осигуряване през 2049 г. "Дългосрочните фискални предизвикателства пред Съединените щати са сериозни", е заявено в доклад, където се анализират числата, от Peter G. Peterson Foundation, мозъчен тръст, през юни.

Ситуацията в Европа може да се окаже още по-критична. Данните на ЕЦБ според последния доклад (юни 2022 г.) за рисковете на финансовата система в ЕС показват, че кредитите, общо на домакинства, фирми и институции (в Еврозоната), достигат близо 35 трлн. евро. Почти всички индикатори на институцията показват влошаване на обстановката, Очакванията са нивата на безработица да се покачат в почти всички страни на ЕС през следващата година. Вероятността едновременно да изпаднат в неизпълнение по кредитите си две или повече държави членки, или "големи и сложни банкови групи", също расте до 1.5% и 3.5%, но също е далеч от нивата по време на кризата в еврозоната през 2014 г.

Това не променя факта, че страни като Италия, Франция и Испания ще трябва да заделят огромни суми, за да рефинансират падежиращи в следващите 12 месеца облигации в размер на около 19%, 15% и 14% от брутния им вътрешен продукт респективно. За да се покрият такива значителни суми, ще е нужно допълнително финансиране, което естествено вече се случва на по-високи лихви, което обяснява защо през август Moody's понижи перспективата пред кредитните рейтинги на Франция и Италия на отрицателна (от стабилна).

Сега, след като централните банкери развалиха партито с обещанията си да са твърди, следващата линия на защита за инвеститорите ще е именно изпитанието доколко ще могат да спазят думата си и да опазят независимостта си, когато политиците започнат да усещат жегата от покачващите се лихви.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev

    Сега държавата не прилага специална защита от инфлация. Неправилното поведение е водещата причина за сегашната инфлация.
    Централната банка е жертва на сгрешената защита от инфлация. Същата няма компетентност за премахване на водещата причина за сегашната инфлация. Управлението на централната банка прилага всякакви подходи за да създаде база за защита от отговорност за лоши последици.
    Щетите от липсващата специална защита от инфлация са повече от ползата от работата на министрите. За отлагане на държавния финансов крах, правителството взима заеми за да плаща щетите. Ако не се допускаше неправилната защита от инфлация, правителството нямаше да има сегашните дългове.
    Постижимо е подобрение.
    В съответната държава, въвеждането на специална защита от инфлация е условие за устойчивост на централната банка.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал