Кога и моята лихва ще тръгне нагоре

Покачването на вноските за повечето кредитополучатели в България вероятно ще дойде, но с месеци забавяне

Темата накратко
  • Покачването на лихвените нива ще стигне до повечето български кредитополучатели с около половин година забавяне
  • Това зависи най-вече от ползваните от банките различни бази за индексирането им
  • Клиентите с еврови заеми и такива, зависещи от Euribor, са най-уязвими, като засега повечето банки задържат скока на лихвите с временни отстъпки

Централните банки се надпреварват да качват лихви. Индекси като Euribor се изстрелват до най-високите стойности от 2009 г. насам. От октомври основният лихвен процент на БНБ за пръв път от 2016 г. ще е със стойност над 0%.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Покачването на лихвените нива ще стигне до повечето български кредитополучатели с около половин година забавяне
  • Това зависи най-вече от ползваните от банките различни бази за индексирането им
  • Клиентите с еврови заеми и такива, зависещи от Euribor, са най-уязвими, като засега повечето банки задържат скока на лихвите с временни отстъпки

Централните банки се надпреварват да качват лихви. Индекси като Euribor се изстрелват до най-високите стойности от 2009 г. насам. От октомври основният лихвен процент на БНБ за пръв път от 2016 г. ще е със стойност над 0%.

Логичният въпрос, който много кредитополучатели си задават, е кога ще ми се отрази това и на мен и как точно. Краткият отговор е вероятно чак догодина, като може би поне на първо време неизбежното покачване на вноските ще е плавно. Това с уговорката, че в момента всяка прогноза дори за след няколко месеца е доста условна.

А пълният отговор е, че много зависи от това в каква валута е заемът ви, от коя банка е, кога е теглен и какво точно е вписано в договора. Вече реално има кредити, при които плаващата лихва потегля нагоре, но също така има и такива, при които според условията на банката поне до март 2023 г. няма да има промяна, каквото и да се случи. И като цяло банкерите пробват да отложат поскъпването максимално.

Макар тенденцията да е ясна и посоката да е една, детайлите са доста различни банка по банка. Затова и в този своеобразен кратък пътеводител ще се опитаме да ви ориентираме какъв допълнителен разход може да очаквате и съответно да си предвидите в бюджета за следващите месеци.

Пазар без котва

Очевидно най-добрият начин да сте сигурни, че вноската ви няма да се покачи, е да сте изтеглили кредит с фиксирана лихва. Те, разбира се, са по-скъпи от текущите оферти по заеми с плаващ процент, но това е цената на застраховката именно за такива турбулентни моменти като сега.

На някои пазари голяма част от ипотеките са фиксирани, ако не за целия им срок, то поне за някакъв период. В България обаче вероятно именно поради по-високата цена фиксираните лихви при жилищни и по-дългосрочни потребителски заеми са по-скоро бутиково изключение, отколкото практика. Самите банки практически не предлагат продукти с възможност за по-дългосрочно фиксиране от пет години и отчитат завишен интерес към тях едва в последните месеци, когато задаващото се покачване на лихвите вече се виждаше ясно.

Така че за съжаление доста малко хора ще могат да се възползват от тази защита, но пък за тези, които в момента обмислят теглене на заем, това е напълно валидна опция, която да обмислят. Разбира се, можете да се поинтересувате и от възможност за предоговаряне и рефинансиране с нови условия с фиксирана лихва, като вече е въпрос на конкретни оферта, сметки и допускания дали би ви било изгодно.

Проведено наскоро проучване от портала moitepari.bg показва, че потребителите очакват плавни повишения на лихвите по жилищни кредити, което според финансовия анализатор на сайта Десислава Николова рефлектира и върху поведението им да търсят все повече продукти с фиксиран лихвен процент, спрямо търсенето на такива оферти година по-рано. "Може да се каже, че в момента търсенето на жилищни кредити с фиксиран лихвен процент надвишава предлагането и не може да го задоволи", коментира тя пред "Капитал", като изтъкна, че едва пет банки предлагат такива оферти.

Според изпълнителния директор на финансовия консултант "Финсити" Иво Димитров обаче не се усеща повишено търсене за фиксирани лихви към момента. "Има клиенти, които питат изрично и ние споделяме, а ние така или иначе казваме на всички, но няма засилен интерес. От друга страна, споделяме със старите ни клиенти с ипотечни кредити, че сега е един от последните добри моменти да предоговорят или рефинансират старите си кредити на максимално ниска фиксирана надбавка. Именно фиксираната надбавка е основният компонент в лихвения процент. В този ред на мисли според нас не е лоша идея да се обмисли рефинансиране към търговски банки, които имат възможно най-откритото и прозрачно лихвообразуване, базирано на РЛП, който взема предвид осреднена цена на депозитите на населението от 1 ден до 2 години", обясни Димитров.

Въпрос на база

За разлика от фиксираните лихви, които са някакво ясно число, плаващите са съставени от променлив компонент (т.нар. референтен лихвен процент или РЛП) и твърда надбавка. Така основната променлива, от която зависи какво ще се случи с индивидуалните лихви и вноски на всеки клиент, е към какво е вързана тя. По закон за РЛП може да служи признат пазарен индекс (като Euribor) или някакъв собствен индикатор на банката, който обаче се изчислява по ясна методология и зависи от публични показатели (статистически данни от БНБ, НСИ, Евростат и подобни).

Допреди няколко години БНБ изчисляваше Sofibor - индекс, базиран на нивата на междубанковия паричен пазар в страната, който беше често използван като база за левовите кредити. След преустановяването му в средата на 2018 г. практически няма адекватен измерител за местните условия на финансиране и затова повечето банки проявяват творчество със собствени показатели.

При всички големи банки от топ пет по активи, както и при някои от другите, те се основават на лихвената статистика на БНБ и по-точно на средните лихви по депозити в страната. Идеята е цената на отпусканите кредити от банките да зависи от цената на привлечения от тях ресурс, което по принцип е разумно. А и в конкретната ситуация в момента вероятно ще се окаже изгодно за потребителите - техните вноски ще се покачат чак след като се покачат лихвите по депозити. Тъй като банките в България все още са свръхликвидни и депозитите продължават да растат с двуцифрени проценти засега, въпреки покачването на лихвите от ЕЦБ, не се наблюдава особена активизация на агресивни оферти и съответно покачване на средните лихвени нива. Засега и мениджърите в големите банки не декларират такива планове за до края на годината.

В конкретните формули на различните банки и избрания подход има нюанси. Например повечето ползват лихвите по салда (целия банков портфейл), но някои залагат на тези по нов бизнес (сключените последния месец заеми), където покачването на лихвите ще се пренесе по-бързо. Някои пък включват с различни тегла и други показатели като инфлация или доходност по дългосрочни ДЦК на България, които също може да изтеглят съответния РЛП по-нагоре.

Има обаче и четири банки, които дори и при левовите кредити ползват за база Euribor. А той от отрицателните нива в началото на годината чувствително скочи в последните месеци. Към 26 август най-често използваният шестмесечен индекс е 1.8%, а дванайсетмесечният - 2.56%. Затова и техните клиенти може много по-бързо да усетят прииждащата лихвената буря. Ако в договора е записано "6м Euribor + 3 процентни пункта надбавка, но минимум 3%", то това досега е означавало 3%, а при преизчисляване сега би станало 4.8% годишна лихва.

Има и две от по-малките банки на пазара - БАКБ и "Токуда", ползващи за база основния лихвен процент на БНБ. Той се базира на овърнайт сделките на българския междубанков пазар и от 2016 г. досега е нула, но след последното покачване на лихвите от ЕЦБ нивата там се покачиха и от октомври ще се покачи до близо 0.6% - най-висока стойност от 2009 г. При последващо затягане от Франкфурт и тук ефектът ще се пренася практически незабавно.

Временно замразяване

Някои от банките, заложили на Euribor, вече приложиха изключения, така че клиентите им да не се окажат сред малкото с драстично вдигнати вноски. Например от Прокредитбанк съобщиха на сайта си, че "от 15.09.2022 г., при определяне на лихвения процент по всеки договор за кредит, банката ще приема за референтна стойност на EURIBOR 0%". Д банк пък е приела решение да предостави "отстъпка в лихвата в размер на 1.23 процентни пункта в стойността на приложимия 6-месечен EURIBOR за периода от 1.09.2022 до 28.02.2023 г. по действащи кредити, отпуснати преди 1.09.2022 г.". Така в момента базата при старите заеми се запазва без промяна, а тази при новите се вдига на малко над 1%. При другите две банки, ползващи Euribor по левови заеми - Общинска банка и Инвестбанк, още не е имало преизчисляване на базата. Но в следващите месеци и те ще са представени пред подобна дилема как да смекчат удара за клиентите си, ако не искат да рискуват скок на лошите заеми и/или вълна рефинансиране при конкуренти.

Инернешънъл асет банк също прилага временни отстъпки от официалните котировки на Euribor по евровите си кредити, които обявява месец за месец. При ЦКБ пък, в чиято формула с 15% тегло влиза инфлацията, също текущото ниво на нейния измерител ОРЛПик би трябвало да е по-високо и за левови, и за еврови заеми, но по информация на сайта moitepari.bg банката е решила да отложи увеличението с уговорката, че "има право по всяко време да отмени решението си за отлагане на влизането в сила на увеличение на ОРЛПик".

Според Десислава Николова предвид предстоящото трето поред увеличение на основната лихва от страна на ЕЦБ, вероятно с още 0.75 пр.п., търговските банки може би ще успеят да задържат още няколко месеца покачването на лихвите по кредити. "Причините за задържането са: конкуренция и ликвидност", смята тя.

А обяснението на Иво Димитров е: "Никой не иска да е първи, а и ситуацията не го налага." Според него системата е свръхликвидна и кредитирането все още е основен източник на доход. Докога ще продължи това е трудно да се каже, като според експерта едва когато се изчерпат възможностите на междубанковия пазар, ще се търси ликвидност от населението и бизнеса под формата на депозити и това ще покачи лихвените нива.

"Естествено, че нищо не пречи още утре търговските банки една по една да решат, че ще кредитират на по-високи лихвени проценти по най-различни основания. Достатъчно е да се позоват на някакъв дефолт риск и от утре може да предлагаш и 3.5% лихвен процент по ипотечните кредити. Деликатният въпрос е кой ще е първи, защото е много вероятно при сегашната конюнктура да понесе щети", прогнозира Димитров.

Валутен малшанс

При евровите кредити почти всички банки прилагат като база Euribor и при някои вече актуалната стойност се отлепи от нулата до нива около 1%, в зависимост към коя дата е преизчисляването. При други това предстои, така че за съжаление при клиентите със заеми в чужда валута лихвеният шок ще пристигне доста по-бързо.

Добрата новина е, че те са сравнително малко. По данни на БНБ за разлика от преди десет години, когато над половината ипотеки са в евро, сега сумата им се е свила до едва 960 млн. лв., или 6.4% от всички. При потребителските заеми делът на евровите договори е още по-нисък - 1.8%, които съответстват на под 250 млн. лв. А обемите на заемите в другите валути като американски долари, британски паунди и швейцарски франкове са символични. Единствените по-съществени играчи, ползващи собствен РЛП и за евровите депозити са ПИБ и ЦКБ.

До следващата сметка

Друг важен фактор, от който зависи кога вноската може да скочи, е колко често самата банка преизчислява променливата база на плаващата лихва. При повечето институции това е предвидено да става едва два пъти годишно на определени дати. Така например клиентите на ОББ не би трябвало да очакват каквато и да било промяна във вноските си чак до началото на март 2023 г., независимо какво се случва с лихви или индекси. При други датите на ребалансиране предстоят в оставащите месеци на тази или началото на следващата.

Има и банки, залагащи на 4 или дори на 12 преизчислявания. Освен това в методологиите на някои е вписана и опция при покачване на базата над някакъв установен праг (примерно 0.25 или 0.5 процентни пункта) да може и текущо да се преизчисли.

Извън всичко това е важно и дали е оставен някакъв буфер при сключването на кредита и какъв е той. Ако примерно в договора на един клиент пише "6м Euribor + 3 процентни пункта надбавка, но минимум 3%", а на друг "6м Euribor + 1.5 процентни пункта надбавка, но минимум 3%", то досега и двамата са дължали еднаква годишна лихва от 3%. След покачването на индекса обаче в момента за първия тя би станала 4.8%, докато за втория - 3.3%.

Като крайно от общата картина досега изглежда, че глобалната вълна на растящи лихви може би ще стигне по-масово до българския банков клиент с около половин година закъснение. Засега банкерите изглеждат склонни да отлагат максимално покачването на вноските с временни кръпки и изключения, но не е изключено и някои потребители (особено тези със заеми в евро) да усетят поскъпването по-рано.

5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    nikolai1982 avatar :-|
    Nikolai Kavrakov
    • - 1
    • + 1

    След над 10 години отрицателни лихви ,е крайно време длъжника да си понесе последствията от неразумното поемане на дълг,било то за кола,имоти и каквото и да било .Няма как спестителите да крепят длъжниците ,защото извратена банкова политика доведе до точно тази ситуация .Този дето тегли дългове тегли защото му беше внушено ,че каквото и да стане ще го закрепят с помощи,с програми ,с отсрочки ,докато цената на ресурса е 0.
    Нужно е изчистване на икономиката от такива субекти ,ако трябва да фалират ,да им се взимат жилищата ,както при предишната криза,но това е пътя ,а не да продължаваме да ги субсидираме .

    Нередност?
  • 2
    ve6ter avatar :-|
    ve6ter
    • + 1

    Живот на кредит ли бе да го опишеш...

    Нередност?
  • 3
    scuby avatar :-(
    scuby
    • - 1
    • + 1

    Всеки, който малко разбира знае кога да очаква лихвата му да тръгне нагоре. Банките определят лихвите по кредите с не фиксирана лихва два пъти в годината по определена от тях формула и коефициенти. За повечето банки това става на всяко 6-месечие, обикновено в началото и средата на гоидината. Така, че новите по-високи лихви да ги чакат от 1 януари и всеки да си предвиди възможностите макар и увелиението да не е много голямо!

    Нередност?
  • 5
    dobadoba avatar :-|
    dobadoba

    Въпросът е @КОЛко нагоре :)

    Нередност?
Нов коментар