Подпис с нули и единици
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Подпис с нули и единици

Shutterstock

Подпис с нули и единици

Електронните подписи могат да спестят бюрократични мъки и на граждани, и на бизнеси

Йоан Запрянов
6930 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Развитието на квалифицирания електронен подпис (КЕП) в България, исторически погледнато, е особено бавно – първият дигитален такъв е положен още от президента Петър Стоянов през май 2001 г. Повече от 18 години по-късно КЕП продължава да бъде предимно използван от юридически, а не от физически лица, макар според някои доставчици да се наблюдава увеличение на ползването му. Предимствата му най-вече са, че спестява време, макар все все още услугите с него да са свързани предимно с държавната администрация. От тази есен повечето банки също спряха да изискват КЕП при електронно банкиране, като го замениха с токен. Други го оставиха по желание.

Как да се сдобия с КЕП

Няколко компании предлагат електронни подписи и те са регистрирани от Комисията за регулиране на съобщенията. Има два вида подписи - квалифициран и усъвършенстван, но най-масовият случай е квалифицираният. Усъвършенстваният има по-слаба удостоверителна сила и за разлика от квалифицирания той няма значението на саморъчен подпис. Идеята при усъвършенствания е да се гарантира идентичността на лицата, които общуват. Квалифицираният се съхранява на смарт карта, която се ползва чрез карточетец, както е според изискванията на европейския регламент. Достъпът до записаната върху картата информация става чрез ПИН код.

Цената за издаването на нов квалифициран електронен подпис е между 24 и 40 лв. за 1 година при персонален подпис и между 70 и 80 за професионален. Цените при по-дълъг период от време са по-ниски. В пакета при първоначално издаване влизат подпис, смарт карта и четец. При подновяване цените са по-ниски, защото се подновява само подписът.

Новата тенденция в сферата са облачните подписи, при които няма нужда от смарт карта и четец, а вместо това подписът е в смартфона, но и за него е нужно преди това да имате квалифициран подпис, т.е. облачната услуга е заобиколна само до известна степен.

"Най-честото приложение на КЕП е в комуникацията на граждани и фирми с държавната и общинската администрация. Електронен подпис се използва при подаване на данъчни декларации, молби, жалби и всякакви други документи, които представляват волеизявление. Ако трябва да посоча администрациите с най-голям брой електронни услуги, това са НАП, НОИ, Агенция "Митници", Агенцията по вписванията, Държавна агенция "Електронно управление", коментира пред "Капитал" Красимир Георчев, директор "Продажби" в "Борика", една от компаниите в България, които предлагат услугата чрез бранда си B-Trust.

Според него електронният подпис все по-често се използва като средство за електронна автентикация. Това е възможно чрез данните, които се съдържат в него. Oт средата на тази година над 190 електронни услуги на държавната администрация вече са достъпни в модула "Е-автентикация" на ДАЕУ. Входът и идентификацията стават чрез КЕП или облачен подпис, като се очаква в скоро време да бъде възможно и подписването на документи в самия портал.

Oт eSign, друг доставчик на електронни подписи в България, потвърждават за тенденциите. "Търсенето расте, защото все повече електрони услуги стават достъпни. Не всички изискват електронен подпис, но като цяло тенденцията е към увеличаване използването му", коментират от компанията.

"Юридическите лица използват по-често електронен подпис, защото държавата ги задължава да подават повече и различна информация към съответните ѝ структури. Физическите лица използват по-малко електронни подписи, но за последните две години се наблюдава тенденция към увеличаване дяла на електронни подписи в посока физически лица", добавят от фирмата.

Георчев казва, че се наблюдава увеличение на използването на електронни подписи заради навлизането на все повече електронни услуги от страна на държавната администрация и по-лесното използване на облачен подпис. "Все повече ще навлизат и подписите с ограничено действие, свързани с еднократен акт на подписване. Този тип операции изключително много улесняват банките и застрахователните институции в процеса на подаване на документи за кредити и сключване на застраховки например", казва Георчев.

Наблюденията на "Борика" над пазара са, че по-висок интерес има и заради издаването на документи и удостоверения – например за раждане, сключен граждански брак, семейно положение, постоянен адрес, данъчна оценка на имот, помощи за деца, наличие или липса на задължения по Закона за местните данъци и такси и други услуги.

Гаранция в интернет

Подписът може да се ползва и например за криптиране на имейли и документи, удостоверяване на защитата на уебсайт или подписване на софтуер.

Електронните подписи са удобен начин за гарантиране на услуга в интернет. Понеже чрез тях се подписват електронни документи, т.е., общо взето, всичко възможно в онлайн пространството, те включват дори покупко-продажби и друг тип транзакции. Например, ако даден потребител си е харесал оферта за почивка и иска да плати през интернет, потребителите могат да представят документ, който да удостовери плащането.

Има и проблеми, като например, че всеки може да попълни чужди данни върху документ. В случая с електронния подпис това се решава чрез наказателната отговорност и чрез заключване на документите така, че те да не могат да бъдат отворени без ключ.

Развитието на квалифицирания електронен подпис (КЕП) в България, исторически погледнато, е особено бавно – първият дигитален такъв е положен още от президента Петър Стоянов през май 2001 г. Повече от 18 години по-късно КЕП продължава да бъде предимно използван от юридически, а не от физически лица, макар според някои доставчици да се наблюдава увеличение на ползването му. Предимствата му най-вече са, че спестява време, макар все все още услугите с него да са свързани предимно с държавната администрация. От тази есен повечето банки също спряха да изискват КЕП при електронно банкиране, като го замениха с токен. Други го оставиха по желание.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    rhu1573943110628970 avatar :-|
    Compliance Officer

    Доста неграмотно написана статия. Хубаво е да четете закона преди да пишете в национална медия. Извадка от закона:
    Електронен подпис

    Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) (1) Електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
    (2) Усъвършенстван електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 11 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
    (3) Квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
    (4) Правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.

    Накратко, хубаво е да знаете, че има и обикновен електронен подпис освен УЕП и КЕП. И трите подписа имат силата на саморъчен подпис ако това е уговорено между страните в общи условия. Пожелавам другия път да бъдете по-подготвени по темата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Софтуер за здраве

Софтуер за здраве

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK