Дигитално гробище

Профили в социални мрежи, имейли, стрийминг платформи, онлайн магазини и дигитални портфейли с криптовалути. Средно през живота си човек прави около 90 регистрации в интернет, доста от тях са с абонамент или съдържат актив, който има някаква стойност. Макар и да е неприятен, но изниква въпросът какво се случва с тях след смъртта на човек.

Технологичните компании имат различни политики, но отговорността остава предимно в потребителите – те трябва да изпълнят поредица от операции приживе, особено когато става въпрос за активи, като криптовалути например. Ако тези стъпки не бъдат направени, роднините на човека ще се сблъскат с купища бюрокрация и най-вероятно ще имат нужда от правна помощ при справянето с някои казуси.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Сбогом, интернет

Значителна част от хората имат поне някакъв дигитален аспект на живота си, независимо дали става въпрос за профили в социалните медии, акаунти за онлайн банкиране и пазаруване или документи, съхранявани в облака чрез уеб базирани услуги като Google Drive или Dropbox. Малко от тях обаче са планирали какво ще се случи с цифровите им активи в случай на смърт. Към момента в България за тях липсва законова дефиниция, но най-често под шапката на това определение влизат имейли, профили в социалните мрежи, снимки и дигитални файлове, съхранявани онлайн, акаунти в различни платформи – стрийминг услуги за музика, филми и игри, както и други онлайн услуги. В дигиталните финансови активи са включени и онлайн банкови сметки, PayPal профили, както и собствеността на криптовалути.

Най-класическият съвет, що се отнася до дигиталната собственост, е предварително да бъде подготвен план за менажирането. Списък с онлайн акаунтите със съответните им потребителски имена и пароли, който да бъде съхраняван при адвокат е един от вариантите. Разумно е да бъде направено и нотариално заверено пълномощно на доверен човек, което да се използва в случай на смърт. Така сметките и акаунтите на починалите могат да бъдат закрити. В тези ситуации обаче трябва да се действа с повишено внимание заради риска от загубване на ценни документи, снимки или други файлове със сантиментална стойност.



Навлизаща практика в Европа е хората да оставят ясни инструкции за това какво трябва да се случи с техните акаунти в мрежата след смъртта им. На Стария континент вече оперират редица организации, които предлагат подобни услуги. Те са създадени с цел управление на дигиталната собственост на починали хора, като предлагат насоки на близките и уреждат множеството правни въпроси, които биха могли да възникнат в подобни ситуации. Най-популярната подобна услуга е тази на Асоциацията за цифрово наследство (Digital Legacy Association), като според уебсайта на организацията тя оперира на глобално ниво.

Подобни организации като цяло могат да улеснят значително тези процеси, но поради липсата на законодателство на места те все още срещат пречки. Предварително зададените инструкции биха решили много въпроси, но те са по-скоро с пожелателен характер и все още не се считат за правно обвързващ документ. Хипотетично, дори и в завещанието си човек да е посочил изрично какво иска да се случи с дигиталната му собственост, не е задължително това да стане.

Възможно е различните профили и данни да бъдат предоставени в полза на различни лица, а определена част от информацията да бъде унищожена. Услугите за управление на дигиталните активи след смъртта като Legacy Locker предлагат хранилище (нещо като дигитална банкова касетка) за съхранение на дигиталните активи, които лицето иска да бъдат предадени на някого след смъртта му.

Когато компанията решава

Преминаването на социалния живот в облака поставя нови въпроси, свързани със съдбата на неимуществените права на потребителите на различни онлайн услуги. Традиционно правото свързва неимуществените права с личността на индивида и не позволява наследяването им. С изключение на изрично предвидени от закона случаи те се прекратяват със смъртта на съответното лице.

Някои компании поемат инициативата относно бъдещето на дигиталното наследство на своите потребители. В условията за ползване на Apple iCloud например изрично е упоменато, че съхраняваните в облака снимки, файлове, музика и документи не могат да бъдат достъпени от друг човек. За ползването на услугата потребителите се съгласяват, че всички права върху Apple ID акаунта и съдържанието в профила се прекратяват след смъртта им. На практика това означава, че дори човек да направи завещание, в което заявява, че файловете, съхранявани в iCloud, трябва да отидат при определено лице, това няма да се случи.

Отношенията на потребителите с компании като Spotify и услугата за електронни книги Kindle приключват със смъртта им и не се прехвърлят или наследяват. Традиционно същото важи и за притежанието на дигитални фотографии, авторски права в интернет, имена на домейни и имейл съдържание.

Налице са съществени различия, когато става въпрос за профили в социалните мрежи обаче. Facebook и Instagram позволяват на страницата на починал човек това да бъде отбелязано. Мемориализирането на акаунт на починало лице представлява превръщането му особен вид ограничен профил, видим само за лицата, изрично посочени от починалия приживе. Паролата за достъп до акаунта обаче не се предоставя на наследниците с оглед уважаването на неприкосновеността на личната информация на починалото лице.

Какво се случва с криптомонетите В България печалбите от криптовалути подлежат на данъчно облагане и НАП има ясни инструкции за това от няколко години. Като актив те се наследяват по закон и завещание и това също се облага с данък наследство. И тъй като системата, в която се създават криптовалутите и стават транзакциите с тях, е децентрализирана, достъпът до портфейлите се осъществяват с ключ. Тоест, той би трябвало да е обект на наследяването, тъй като криптовалутите не са поименни. Така, ако наследниците нямат информация за този ключ, то те няма как да получат виртуалните валути.