Взаимен фонд или ETF

Дали е по-правилно да се инвестира във взаимни фондове или в ETF-и? Отговорът не е еднозначен.

Взаимен фонд или ETF

Кои фондове са подходящи за непрофесионалните инвеститори. Прилики и разлики

5071 прочитания

Дали е по-правилно да се инвестира във взаимни фондове или в ETF-и? Отговорът не е еднозначен.

© Капитал


Инвеститорите, търсещи диверсификация и професионално управление на своите средства, често се обръщат към света на фондовете. Борсово търгувани (Exchange traded funds) или взаимни, те могат да осигурят широка, диверсифицирана експозиция към клас активи, индекс, регион или специфична пазарна ниша, без да се налага инвеститорите да купуват акции или други ценни книжа по-отделно и да структурират свой портфейл. За това вече се е погрижила компания за управление на активи.

Предизвикателството обаче се крие в стесняването на възможностите. Дали е по-правилно да се инвестира във взаимни фондове или в ETF-и? Отговорът не е еднозначен. Той зависи от различните видове инвеститори, цели, инвестиционни стратегии и подходи. В България в момента се предлагат над 1600 инвестиционни фонда - повечето от тях са на чуждестранни управляващи дружества, около 130 са на български. Болшинството са взаимни фондове, по-малка част са ETF-и - предлагат ги Amundi, a единственото българско управляващо дружество, което структурира ETF, е "Експат капитал" - един върху златото и няколко, които следват българския индекс Sofix и няколко регионални и ЦИЕ борси. През борсовите платформи, които предлагат посредниците, обаче достъпът дo ETF значително се увеличава.

Достъп за инвеститора, такси и ликвидност

Обикновено борсово търгуваните фондове (ETF) копират базов актив - индекс, актив (злато, петрол), а техните акции се търгуват на фондовата борса и могат да бъдат купени във всеки един момент през инвестиционен посредник - това може да стане дори и само за една акция. В този смисъл те са по-достъпни и имат по-висока ликвидност от взаимните фондове. Последните също са портфейл от активи, които се управляват от професионален мениджър, а дяловете им се търгуват от инвестиционното дружество, което ги структурира. Често обаче затова може да има минимална изискуема сума - 1000, 10 000 валутни единици, което директно прави достъпа до тях по-скъп. Специално в България взаимните фондове са задължени да правят преоценка на активите си и да публикуват цени на емисия и обратно изкупуване поне два пъти седмични. Има и такива, които го правят всеки ден. Сделките с тях обаче се извършват в края на деня, докато при ETF е в рамките на борсовата сесия.

Тъй като ЕТF сe смята за пасивна инвестиция - следвайки индекс или базовия актив, не му се налага да прави често сделки, то таксите по него са по-ниски. За разлика от взаимните фондове, които често освен такса за управление взимат такава на входа и изхода. Разбира се, това е строго специфично - за всеки фонд и таксата често зависи от неговия характер и профил, както и от инвестираната сума и период. За по-дългосрочни големи инвестиции може да има по-ниска такса. Тук обаче има нещо, в което трябва да се внимава - ако се купува ETF от чужда борса през платформа на посредник, таксата за това може да е по-висока. Тя ще е като за покупка на обикновени акции, а при някои брокери тя може да достигне до 10-15 долара на сделка, което да го оскъпи спрямо взаимния фонд.

Борсово търгуваният фонд дава много улеснения за инвеститора. Например, ако иска да спазва класическата формула за диверсификация (често критикувана напоследък) - 60% акции и 40% в облигации, той може да разпредели 60% в ETF, който проследява S&P 500 и 40% в ETF, покриващи държавни облигации. Така на непрофесионалния инвеститор няма да му се налага да прави оценки на сложни инструменти, каквито са ДЦК, а и заобикаля сложния достъп до тях.

Прозрачност на инвестициите

И взаимните фондове, и борсовите, извършват дейност на база проспект, който е одобрен от финансовия регулатор на държавата, в която се структурират. Проспектът дава точните изисквания и ограничения за инвестициите. При ЕTF те са строго определени до базовия актив или индекс, докато при взаимните фондове те варират в граници - например може да са 30% акции, 40% облигации, 20% депозити, останалото кеш. Което дава възможност на портфолио мениджъра да променя инвестиционната стратегия на фонда според пазара. Какво точно се случва обаче става ясно от периодичните отчети на фондовете, но и там често липсва конкретика, тъй като законът не задължава да се публикува целият портфейл. При борсовите фондове няма този казус, тъй като те са длъжни да копират базовия актив без значение от посоката на пазара. Затова и те се считат за пасивно управлявани, а взаимните фондове - за активно, което е и определящо за нивата на таксите им, споменати по-горе.

Затова активно управляваните взаимни фондове обикновено са по-скъпи инвестиции от ETF-ите. Първите обаче са по-гъвкави и могат да компенсират пазарни движения по-бързо от индивидуалните инвеститори и така да намалят риска за клиентите си.

Данъчен рай

В България капиталовите печалби са освободени от данъци, върху дивидента за физически лица е 5%. При фондовете обаче такъв не се разпределя, а остава в портфейла - би трябвало да се отрази върху стойността на един дял. Инвестициите в тях обаче трябва да се декларират в годишната данъчна декларация.

Индексен бум

Индексните фондове нарастват експоненциално, откакто Джон Богъл основа Vanguard през 70-те години на миналия век. Трите най-големи компании за индексни фондове управляват трилиони долари, като заедно държат между 15 и 20% от всички акции на големи американски корпорации. Статистиката показва, че индексните фондове непрекъснато надвишават доходността на инвеститорите в отделни акции и активно управляваните фондове.

Бенчмаркът S&P 500 или индустриалният индекс Dow Jones 30 са част от най-купуваните индекси както от дребни, така и от институционални инвеститори. Най-големият плюс на индексните фондове е, че дават експозиция към даден сектор, икономика или целия свят, като на базата на определени принципи инвестициите на индекса могат да се променят (например S&P инвестира в 500 от най-големите компании в САЩ). Индексите също могат да бъдат нишови. Dow Jones Water Resources например е индекс, който проследява американските компании в хидросектора. Съществуват ETF-и, фокусирани върху специфични индустрии или стоки, които могат да осигурят на инвеститорите експозиция към определени пазарни ниши, като например First Trust Water ETF, които инвестира в активи, свързани с вода, или The ARK Space Exploration & Innovation ETF, който инвестира в компании, свързани с Космоса. Инвестициите в индексните фондове са най-често дългосрочни и със сравнително малък риск.

Инвеститорите, търсещи диверсификация и професионално управление на своите средства, често се обръщат към света на фондовете. Борсово търгувани (Exchange traded funds) или взаимни, те могат да осигурят широка, диверсифицирана експозиция към клас активи, индекс, регион или специфична пазарна ниша, без да се налага инвеститорите да купуват акции или други ценни книжа по-отделно и да структурират свой портфейл. За това вече се е погрижила компания за управление на активи.

Предизвикателството обаче се крие в стесняването на възможностите. Дали е по-правилно да се инвестира във взаимни фондове или в ETF-и? Отговорът не е еднозначен. Той зависи от различните видове инвеститори, цели, инвестиционни стратегии и подходи. В България в момента се предлагат над 1600 инвестиционни фонда - повечето от тях са на чуждестранни управляващи дружества, около 130 са на български. Болшинството са взаимни фондове, по-малка част са ETF-и - предлагат ги Amundi, a единственото българско управляващо дружество, което структурира ETF, е "Експат капитал" - един върху златото и няколко, които следват българския индекс Sofix и няколко регионални и ЦИЕ борси. През борсовите платформи, които предлагат посредниците, обаче достъпът дo ETF значително се увеличава.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


1 коментар
  • 1
    edin_balgarin avatar :-|
    Един Българин

    Амудни е хубава реклама, но като минеш през таксите на Булб@нк и се губи финансови смисъл. Трябва да се замислят за по-евтин начин за инвестиране от България. ЕТФ-ите с техните бесни такси е същата работа. Принуждаваме се да плащаме на ДФ защото фиксираната "загуба" във вид на такси намалява. Подобен проблем не съществува в Германия например.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ще има ли дигитално евро

Ще има ли дигитално евро