Почти 3 млрд. лв. са се насочили към взаимните фондове в България през 2021 г.

Потоците отразяват в най-голяма степен търсенето на алтернативна доходност заради нулевите лихви

Активите на взаимните фондове, които се предлагат в България, са достигнали 8.84 млрд. лв. през миналата година. Повишението е с 2.95 млрд. лв. и се дължи както на нови вложения, така и на ръста на пазарите през 2021 г. Само за третото тримесечие повишението пък е с 1 млрд. лв., показват данните на БНБ.

Растящите активи могат да се интерпретират като засилващо се търсене на алтернатива за спестяванията на домакинствата. Такова в средата на нулеви лихви естествено има и те нарастват с над 0.87 млрд. лв. до 2.24 млрд. лв. Но по-същественият фактор за покачването са институционалните инвеститори и най-вече пенсионните фондове. Впечатление прави, че техните вложения са предимно насочени към чуждестранни фондове, тъй като там има повече мащаб и разнообразие, докато местните управляващи дружества успяват в по-голяма степен да привлекат индивидуалните инвеститори.

Взаимните фондове се затвърждават като една от основните алтернативи наред с инвестициите в имоти, макар за последните да няма точна статистика за обема им. Катализатор на повишението на интереса към фондовете е и решението на някои банки от средата на миналата година да налагат такси на по-големите депозити, както и да спрат тези със срочен характер, трансформирайки ги в разплащателни сметки след изтичането им. Реално самите банки преминаха към стратегия да улесняват достъпа на своите клиенти до фондове от собствените им групи и по-активно да ги насочват към инвестиционни продукти. Високата инфлация пък е още един стимул за търсене на алтернативи.

Активите на българските фондове носят 940 млн. лв. в повишението на общите, а останалите малко над 2.1 млрд. лв. се падат на чуждестранните инвестиционни фондове, които се предлагат в страната от няколко банки и посредници. Повишенията се дължат както на нови клиенти и емисия на дялове, така и на нарастване на активите вследствие на реализирана доходност. А тя никак не беше малка - някои от българските схеми, които заложиха на пазарите на акции през 2021 г., донесоха на своите вложители доходност 30-40%.

Сега, освен че активите на фондовете са на рекордни нива, такова е и нарастването им. И силно се доближават до ръста на депозитите - при домакинствата миналата година те се повишиха с 5.5 млрд. лв. до малко над 66 млрд. лв., като почти всеки месец забавяха темпа си на повишение.

Така към края на 2021 г. активите на българските фондове са 2.72 млрд. лв., като от тях 1.25 млрд. са рисковите, които инвестират в акции, а останалите са в облигации, балансирани и фондове на паричния пазар (с инструменти със срочност до 1 година). Чуждите схеми са с активи за 6.11 млрд. лв. - това са фондове на чужди управляващи дружества като Amundi, Schroders, OTP, KBC и други.

На инвестицията във взаимен фонд трябва да се гледа като на дългосрочна, за да има смисъл от нея. Освен ако не се търси спекулативен характер и се уцели точният момент - например онези, които са вложили пари в началото на миналата година и са продали в края й, като така може да са реализирали в някои случаи двуцифрена доходност. Това обаче е повече в сферите на късмета.

От началото на тази година обаче борсите не се представят добре и най-печелившите фондове през миналата година започват 2022 г. на минус, което потвърждава и смисъла на идеята за дългосрочен характер на инвестицията.

Повишението на активите на взаимните фондове се прехвърля и върху относителния им дял спрямо БВП - важен индикатор за финансовата грамотност и богатството на една нация, както и за развитието на капиталовия й пазар. Към края на 2021 г. за България той е 6.7%, но остава далеч от европейските нива, които са около и над 50%, а при някои държави и 70%.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар

Още от Капитал