Може ли да бъде разбит дуополът на Visa и Mastercard

Той не е добър за американските потребители и търговци на дребно - и е застрашен

"Това прилича на Вегас", казва Мат Мур, собственикът на малък магазин за велосипеди в Джорджтаун, квартал във Вашингтон. "Знаете, че ще бъдете измамени, единственият въпрос е как да бъдете измамени най-малко." Системата за обмяна - при която банките и компаниите за кредитни карти таксуват търговците за приетите плащания - е ненавиждана от много продавачи. Според лобистката група National Retail Federation търговците плащат около 138 млрд. долара под формата на такси всяка година, вторият им най-голям разход след заплатите. И докато клиентите на г-н Мур са по-малко склонни да изпитват силни чувства към системата, тъй като в повечето случаи не са запознати с нея, те също са засегнати от по-високите цени на етикетите.

В Америка се прилагат най-високите обменни такси от всички големи икономики - разходите са в пъти по-високи, отколкото в Европа или Китай. Това до-голяма степен е от полза за две компании: Visa и Mastercard, които осъществяват над три четвърти от транзакциите с кредитни карти в страната. Това ги е направило две от най-печелившите компании в света, с нетни маржове за миналата година съответно 51% и 46%. Класирайте всяка компания (с изключение на фондовете за инвестиции в недвижими имоти REITS) в индекса S&P 500 по средния марж на нетната печалба за минала година, за последните пет години и за последните десет години и само четири от тях ще се появят в топ 20 всеки път. Две от тях са финансово-информационни компании - Intercontinental Exchange и CME Group. Другите са Mastercard и Visa.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

"Това прилича на Вегас", казва Мат Мур, собственикът на малък магазин за велосипеди в Джорджтаун, квартал във Вашингтон. "Знаете, че ще бъдете измамени, единственият въпрос е как да бъдете измамени най-малко." Системата за обмяна - при която банките и компаниите за кредитни карти таксуват търговците за приетите плащания - е ненавиждана от много продавачи. Според лобистката група National Retail Federation търговците плащат около 138 млрд. долара под формата на такси всяка година, вторият им най-голям разход след заплатите. И докато клиентите на г-н Мур са по-малко склонни да изпитват силни чувства към системата, тъй като в повечето случаи не са запознати с нея, те също са засегнати от по-високите цени на етикетите.

В Америка се прилагат най-високите обменни такси от всички големи икономики - разходите са в пъти по-високи, отколкото в Европа или Китай. Това до-голяма степен е от полза за две компании: Visa и Mastercard, които осъществяват над три четвърти от транзакциите с кредитни карти в страната. Това ги е направило две от най-печелившите компании в света, с нетни маржове за миналата година съответно 51% и 46%. Класирайте всяка компания (с изключение на фондовете за инвестиции в недвижими имоти REITS) в индекса S&P 500 по средния марж на нетната печалба за минала година, за последните пет години и за последните десет години и само четири от тях ще се появят в топ 20 всеки път. Две от тях са финансово-информационни компании - Intercontinental Exchange и CME Group. Другите са Mastercard и Visa.

На пръв поглед тяхната позиция изглежда неуязвима. През последните години вече доминантните компании бяха подпомогнат от ръста на онлайн търговията, предизвикан от ковид-19. Американските потребители са използвали кредитни или дебитни карти за 46% от транзакциите си през 2016 г.; до 2021 г. този дял е достигнал 57%. Преходът от парите в брой е "значителен и дълготраен попътен вятър", казва Крейг Восбург от Mastercard. Въпреки това са надвиснали две заплахи. Първата идва от Вашингтон, където законодателите се надяват да разрушат хватката на дуото върху плащанията. Втората е виртуална. Плащанията в Бразилия, Китай и Индонезия са се променили чрез евтините и удобни варианти, предлагани от приложения на технологични гиганти като Mercado Group, Ant Group, Tencent и Grab. След дълго чакане изглежда, че новите участници могат да разтърсят американския пазар.

Това би било добра новина за потребителите и търговците. Повечето от приходите на Visa и Mastercard в крайна сметка се дължат на таксите, които се начисляват, когато клиентът използва кредитна или дебитна карта, за да направи покупка. ЕС е ограничил тези такси за кредитните карти до 0.3% от стойността на транзакцията; поради силната конкуренция в Китай WeChat и Alipay събират такси от едва 0.1%. В Америка дебитните карти са регулирани от "Поправката Дърбин", която предоставя на Федералния резерв правомощието да наложи ограничение. Но таксите за кредитни карти не са регулирани и са по-сериозни, като обикновено са 2% от транзакцията и могат да достигнат до 3.5% при някои карти с премиум възнаграждение.

Тези такси се определят от Visa и Mastercard, но се събират от банките, който получават дял от тях и го използват да финансират бонуси като застраховки и въздушни мили, които използват, за да привличат клиенти. За правото да използват услугите на картовите мрежи банките плащат огромни такси. В резултат на това клиентите просто си плащат за бонусите, като до голяма степен се намират в неведение. Според доклад на Джоана Ставинс и нейни колеги от Федералния резерв в Бостън, публикуван миналата година, търговците на дребно повишават цените на касите с 1.4%, като прехвърлят обменните разходи върху домакинствата.

Бедните американци са в най-тежко положение. Високите такси са включени в цената на стоките, като цените обикновено са едни и същи, без значение дали плащате с карта или в брой, както бедните хора по-често плащат. "Начинът, по който трябва да се мисли за това, е, че ако не получавате точките си, по същество финансирате всички останали", казва Брайън Кели, по-известен като the points guy, който е създал цял бизнес от насърчаване на хората да използват максимално наличните бонуси.

Домакинствата с годишен доход от под 24 хил. долара (грубо една четвърт от общия брой) обикновено не получават никакви нетни възнаграждения, тъй като всичките възнаграждения, които получават, се изравняват изцяло с таксите. Домакинствата, които изкарват над 135 хил. долара годишно, си възстановяват под формата на точки или бонуси около 0.6 процентни пункта от обменните такси, които плащат.

Тези такси финансират някои придобивки, не на последно място защитата на потребителите, която се осигурява от регулаторни органи или законодатели на други места. В Европа например законодателството гарантира, че клиентите могат да връщат стоки, особено дефектни, или че авиолиниите ще обезщетяват отложените пътници. В Америка картовите мрежи са запълнили празнината. Те предлагат на потребителите възможността за "обратно начисление" - отмяна на одобрението им за уредена транзакция - ако нещо не е доставено според описанието. Картовите мрежи също така използват таксите, за да поддържат платежните системи сигурни и свободни от измами. Накратко, американците разчитат повече на капитализма и конкуренцията за защита на потребителите, отколкото на законодателството и регулациите.

"Със сигурност не бих премахнала кредитните карти, защото те работят чудесно, удобни са и хората ги обичат", казва г-жа Ставинс. Вместо това тя би искала разходите да бъдат прехвърлени: "Ако стигнете до касата и искате да използвате кредитна карта, ще платите 103 долара за стока за 100 долара." По този начин потребителите ще плащат за бонусите, но само ако наистина ги ценят. Подобно решение доскоро беше невъзможно: в споразуменията си с търговците картовите мрежи изрично забраняваха добавянето на подобни надценки. Но колективен иск, който за първи път беше уреден през 2013 г., принуди Visa и Mastercard да разрешат на търговците да слагат надценка. Последвалите съдебни дела отмениха законите, който ги забраняват. Въпреки това начисляването на надценки още е изключително трудно.

"Когато разговаряме с търговци, много от тях дори не знаят дали става въпрос за обикновена карта или карта с възнаграждение, така че не знаят какви са разходите им за обработка, докато не получат месечната си сметка, в която всички разходи са събрани заедно", казва г-жа Ставинс. Би било технологичен кошмар да се въведе система, която да отчита всички различни обменни такси. Това би било и неприятно за клиентите, които не са свикнали с тази идея. Обикновено бизнесите, които налагат надценки, са например бензиностанции или държавни учреждения, където потребителите трудно могат да заменят.

Това може да обясни защо законодателите се насочват към кредитните карти. На 28 юли Ричард Дърбин, същият сенатор от демократите, който регулира обменните такси за дебитните карти преди десетилетие, представи Закон за конкуренцията при кредитните карти. Той не предлага да се въведе таван на таксите, както е при дебитните карти, тъй като разходите за кредитни карти са по-разнообразни, отколкото за дебитни карти, което затруднява намирането на подходящия размер.

Вместо това законът ще се опита да насърчи конкуренцията, като разкъса връзките между картовите мрежи и банките. В момента когато една банка издаде кредитна карта, всяка транзакция с нея се обработва от определената от нея картова мрежа, което означава, че на банката се гарантира обменната такса, определена от мрежата. Ако новото предложение влезе в сила, то ще принуди банките да предлагат на търговците избор от поне две различни картови мрежи. Най-важното е, че тези избори не могат да бъдат двете най-големи - поне една по-малка мрежа трябва да бъде предложена. Тези мрежи могат да се конкурират за бизнес чрез предлагане на по-ниски обменни такси, като се предполага, че търговците ще се възползват от офертата.

Два фактора увеличават шансовете на законопроекта. Той е подкрепен от г-н Дърбин, който е вторият по старшинство демократ в Сената, и е двупартиен - с подкрепата на Роджър Маршал, републиканец от Канзас. Най-добрия шанс за закона вероятно е да бъде включен като поправка към друг по-голям акт. Така през 2010 г. е бил приет регламентът за дебитните карти, отбелязва съветник на сенатската комисия по правосъдие, която г-н Дърбин оглавява.

Дори и усилието да се провали или да не проработи както се предполага, пред гигантите се очертава потенциално по-голяма заплаха. Досега новите участници на платежния пазар са внедрили Visa и Mastercard по-дълбоко в живота на американските потребители, като са улеснили използването на картите им онлайн. Но тъй като новите финтех компании са придобили влияние, решенията им относно видовете плащания, които предлагат, могат да повлияят на това колко пари се движат по картовите мрежи.

Stripe, голяма фирма за платежна инфраструктура, твърди, че работи за предоставяне на търговците на методи за плащане, които ще намалят разходите им. Настоящите възможности включват поле, в което клиентите могат да въвеждат данни за картата, но също така и Klarna, доставчик на услугата "отложен платеж", чрез която клиентите могат да плащат за покупки с банкови преводи, като по този начин избягват картовите мрежи. Скоро може да се включат и системи като FedNow - система за банкови преводи в реално време, изграждана от Фед, която трябва да бъде пусната в действие през следващата година. С времето тя може да включва дори цифрови валути на централните банки или криптовалути.

Конкурентите може да не успеят да се наложат, ако бонусите за използване на кредитни карти са достатъчно големи. Но търговците могат да предложат свои собствени стимули. Когато ваш кореспондент наскоро отиде да купи чифт ленени панталони от Everlane, онлайн търговец на дребно, тя беше насърчена да плати с помощта на финтех приложението Catch. Приложението се свърза с банковата ѝ сметка чрез друг стартъп за плащания, наречен Plaid. В знак на благодарност за избягването на картовите мрежи Everlane предложи кредит за магазина на стойност 5% от стойността на транзакцията. Catch е подписал договор с няколко модни марки, включително Pacsun, друг търговец на дрехи, и Farmacy, фирма за грижа за кожата.

Като доказателство, че това представлява заплаха, може да се посочи опитът на Visa да купи Plaid. През 2020 г. компанията се опита да купи стартъпа за 5.3 млрд. долара, но сделката беше възпрепятствана от антитръстовите регулатори с мотива, че тя би позволила на Visa да елиминира конкурентна заплаха. В крайна сметка Visa се отказа, но въпреки това опитът беше показателен. Къщата от карти, грижливо изградена от двата платежни гиганта, е внушителна и дългогодишна. Но тя не е неразрушима.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал