Колко ми трябват за пенсия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Колко ми трябват за пенсия

Колко ми трябват за пенсия

Всеки осигурен трябва да следи партидата си и да помисли и за още инвестиционни алтернативи, които да му носят доход за старини

43800 прочитания

Темата накратко
  • Към средата на годината частните пенсионни фондове в България управляват 15.8 млрд. лв., като с най-голям дял са универсалните схеми с 13.5 млрд. лв активи.
  • Те заличиха част от загубите покрай Covid-19 заради възстановяване на финансовите пазари.
  • Всеки осигурен трябва да следи партидата си и да помисли и за още инвестиционни алтернативи, които да му носят доход за старини.

Българинът се сеща за пенсията си едва когато дойде времето да я получава. Често с това идват и изненадите - струва му се ниска, било заради малък осигурителен доход през годините, пропуснати осигуровки или заради неправилна инвестиция в конкретен частен фонд. Затова, след като всеки разбере къде е осигурен, е добре да следи какво се случва по партидата му, както и ако не е доволен, да си смени фонда (как - в карето).

Много хора смятат, че частният фонд ще им осигури горница над държавната пенсия. Това не е така, а заблудата идва от думата "допълнително" в "Задължително допълнително пенсионно осигуряване". То беше въведено с пенсионната реформа от 2000 г., с която лицата, родени след края на 1959 г., започнаха да се осигуряват едновременно и в НОИ, и в частен пенсионен фонд. За бъдещата им пенсия се удържа същият дял, какъвто при тези, родени преди това, и са само в НОИ - 18.8%. С тази разлика, че родените след 1959 г. внасят 13.8% към държавата и 5% в частен фонд (вноските са разделени в приблизително равно съотношение между работодател и служител). Целта на тази реформа беше да се облекчи държавното пенсионно осигуряване и част от него да се поеме от частното. Това обаче видимо не е достатъчно, тъй като дефицитът на НОИ постоянно расте, а с това и трансферът от държавния бюджет за покриването му. За тази година социалните плащания общо са 12.456 млрд. лв., от тях 10.6 млрд. лв. са за пенсии. Държавата обаче дотира тези разходи с 4.1 млрд. лв., тъй като просто приходите в НОИ не стигат.

И докато при НОИ нямате контрол какво се случва с парите ви и те отиват за плащане на настоящи пенсии, за частните ви вноски има данни, които е хубаво да следите: как са инвестирани, каква доходност имате от тях и най-вече колко са.

Елате, милиарди

Към средата на годината частните пенсионни фондове в България управляват 15.8 млрд. лв., като с най-голям дял са универсалните схеми с 13.5 млрд. лв активи. В универсалните фондове се осигуряват задължително всички работещи българи, родени след края на 1959 г. В професионалните са работещите първа и втора категория труд (от миньори, водолази, пилоти, шофьори до балерини, духови музиканти и много други), а доброволните са по желание. Осигурените в тези схеми са над 4.7 млн. работещи българи, като тук един осигурен може да е в два и три вида фонд.

Пенсионните дружества управляват парите, като ги инвестират в ценни книжа и финансови инструменти - акции, ДЦК, депозити, общински, корпоративни облигации и други. С най-голям дял са дълговите книжа на държавни и централни банки - над 50%, което прави портфейлите им консервативни. Над 20% са в акции и права. През последните години ниските лихви се пренесоха в почти нулева доходност и по държавните облигации, което рефлектира и върху портфейлите.

Първото тримесечие се оказа допълнителен кошмар за резултатите на пенсионните фондове в България - настъпването на коронавируса по света удари първо пазарите. През втората половина на февруари започна една от най-тежките и бързи борсови корекции по света - невиждана от Голямата депресия до днес. Логично това се отрази върху всички инвестиционни схеми не само в България, но и по света - от взаимни и пенсионни фондове до доверителни и лични инвестиционни сметки. След бързия спад обаче дойде и също толкова бързо възстановяване, което вече се отразява в крайните резултати и доходността.

Заличаване на загубите

Частните пенсионни фондове в България успяха почти да заличат загубите от началото на годината, след като само за второто тримесечие са на плюс. Към средата на април например всички частни фондове - професионални, допълнителни и универсални, бяха на минус между 2 и 10%, като масово загубите бяха около 4-7%. През второто тримесечие нещата обаче се променят в положителна посока.

"Положителното развитие се дължи както на по-спокойната пазарна среда и възстановяване на световните финансови пазари, така и на активните действия, предприети от пенсионноосигурителните дружества чрез прилагане на подходящи инвестиционни подходи, стратегии и методи", коментира на пресконференция преди седмица Евелина Милтенова, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

И тъй като пенсионното осигуряване е с дългосрочен характер, трябва да се гледа в по-дълъг план. За 10 години нетната стойност на един дял средно се е повишила с между 30 и 60+ процента. Това обаче е нетно увеличение, без да са включени инфлацията и таксите за управление, които начисляват пенсионните дружества - максимално таксата за управление не може да е повече от 3.75% в момента, като през годините беше и над 4%, след което започна постепенно да намалява нормативно.

По-детайлно в партидите

За да се усети по-дълбоко смисълът на частното осигуряване, добре е да се погледне и колко средства са натрупани по една партида на осигурен - те се изчисляват без таксата за управление. Последните данни в Комисията за финансов надзор показват, че средно по една партида в универсалните фондове има 3200 лв., като за мъжете тя е по-висока и по-ниска при жените - съответно 3476 и 3154 лв. Това число обаче не е особено показателно, защото има хиляди партиди, по които никой не внася осигуровки - най-често това са хора, които вече не живеят в България. Тоест средното ниво може и да е по-високо, а партидата на всеки е строго субективна.

Най-много натрупване има при хората между 50 и 59 години, като при тях има и най-голямо значение, тъй като те са първите, които ще се пенсионират при този модел. При тях сумите са между 4100 и 4280 лв. за универсалните фондове. През 2015 г. бяха направени законови промени, които дадоха правото на осигурените да прехвърлят партидите си от частен фонд в НОИ пет години преди навършване на пенсионна възраст и така да получават изцяло държавна пенсия. Така първият срок за това изтече някъде към края на 2017 г. и засягаше жените на 55 години към онзи момент. Последното е и повод за спорове кое е по-изгодно - две пенсии или една, нещо, за което и "Капитал" неведнъж е писал. При всички положения е добре отрано всеки да помисли за бъдещето, като пенсионните схеми съвсем не са единственото осигуряване за старините. Още повече че през следващите години работещите хора ще намаляват, но за сметка на това ще осигуряват пенсиите на все повече пенсионери.

Какво да следим, как да проверим

Всеки осигурен в частен фонд може да провери състоянието на партидата си и месечните вноски по нея, както и ако не е доволен, да си смени фонда - последното вече е безплатно. По закон при първи трудов договор всеки се разпределя служебно в частен фонд. Проверката в кой фонд сте става най-лесно в портала за електронни услуги на НАП, достъпът до него е възможен с ПИК и парола, която се издава безплатно в произволен офис на агенцията - за около 15 минути. В справката се вижда и какви са месечните вноски и от кой работодател са. Отделно пенсионните дружества поддържат и свои сайтове, в които всеки може да си направи регистрация и да си следи партидите. В сайта на НОИ пък може да се изготви прогнозна стойност на пенсия, като достъпът до него е с парола, издадена в офис на НОИ срещу представяне на лична карта.
Темата накратко
  • Към средата на годината частните пенсионни фондове в България управляват 15.8 млрд. лв., като с най-голям дял са универсалните схеми с 13.5 млрд. лв активи.
  • Те заличиха част от загубите покрай Covid-19 заради възстановяване на финансовите пазари.
  • Всеки осигурен трябва да следи партидата си и да помисли и за още инвестиционни алтернативи, които да му носят доход за старини.

Българинът се сеща за пенсията си едва когато дойде времето да я получава. Често с това идват и изненадите - струва му се ниска, било заради малък осигурителен доход през годините, пропуснати осигуровки или заради неправилна инвестиция в конкретен частен фонд. Затова, след като всеки разбере къде е осигурен, е добре да следи какво се случва по партидата му, както и ако не е доволен, да си смени фонда (как - в карето).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    kokoto2 avatar :-?
    kokoto2

    При натрупани между 4100 и 4280 лв(съгласно статията), осигурените ще вземат по 100 лева месечно за три години и половина. Голяма схема!

  • 2
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    5% на месец значи 60% от една месечна заплата на година минус 4% от сумата за такса управление са 57.6% ако работим 40 години и приемем, че доходите ни растат поне с инфлацията са само 23 заплати тоест частния фонд ако не губи пари ще имаме пенсия за 2 години съобразно средната ни заплата. От НОИ би следвало да получим още 6.5 години средната ни заплата. Вместо това трябва да досубсидиране с ДДС и т.н., защото доста хора се пенсионират по-рано и за някои не се плащат осигуровки.

  • 4
    xsw1595100038678017 avatar :-|
    Динко Петков

    Със тия крадливи управляващи - средно ни трябват по 1000000( един милион) години. Всичко е окрадено.

  • 5
    chichka avatar :-|
    chichka

    Шербет капе от статията, клавиатурата ми лепне!!! Горчивата истина е че в ЧПФ вече са потънали около 22 млрд лв, като по партидите на осигурените има условни 15 млрд лв! разликата е "управлението"! Споко, догодина идва урагана. Предполагам пак държавата ще поеме загубите на ЧПФ за да получат хората някакви пенсии както постъпиха с ППФ и категорийните работници! Който има акъл да се прехвърля в НОИ поне ще вземе 100% полагащата му се пенсия! Очаквам в началото на 2021 правителството да направи "еднократно" някакво разрешение за прехвърляне в НОИ.
    Много хора ще се сетят за двамата Ивановци, Костов и Нейков, които узакониха този глабеж!!! Ако няма ЧПФ в нои ще постъпятежемесечно с 1/3 повече приходи и дефицит няма да има!!!

  • Иван Арнаудов

    До коментар [#5] от "chichka":

    Като ти чета писаното, направо се вбесявам. Толкова много неща казани, толкова грешни изводи направени. Айде по ред на номерата...

    "разликата е "управлението"! Споко, догодина идва урагана. Предполагам пак държавата..."
    Държавата не управлява ПФ. Тя облага с данък труда на работещите в моменти и раздава на пенсионерите. По този критерий да се сравняват частните пенсионни фондове и НОИ е подла демагогия.

    "Предполагам пак държавата ще поеме загубите на ЧПФ ..."
    Статията му обяснява как (и защо) е имало загуби първото тримесечие, както и как (и защо) те са били възстановени второто. Малко интелигентните също така ще разберат и че тези загуби са хартиени, понеже фондовете не са разпродали всичките обезценени активи. Но дай да стоим нагъзени към държавата и да се молим...

    "Който има акъл да се прехвърля в НОИ поне ще вземе 100% полагащата му се пенсия! "
    В НОИ нямаш "полагаща се пенсия". В НОИ имаш една изпразнена каца, която се пълни 60% от данъци върху труда (т.е. данък ДОО) и се допълва на 40% от ДДС и други приходи на държавата. Размерът на пенсиите се определя от вцепенено гледащи един в друг чиновници, които всяка година се питат "С колко лева минимум можем да вдигнем подаянията, че да не ни набучат на кол?"

    "Много хора ще се сетят за двамата Ивановци, Костов и Нейков, които узакониха този глабеж!!!"
    Двамата Ивановци направиха модел, по който размерът по индивидуалната партида трябваше да расте поетапно за сметка на вноската към НОИ! Именно за да може всеки да получава средства, пропорционални на заработеното от него и умножено от фонда. Следващите правителства - и на Величеството, и на Тройната коалиция, и на Боце напъните - умишлено замразиха тази част от реформата на пенсионната система и я обезсмислиха. Отделно, че прогониха най-работоспособната (и като възраст, и като потенциал за високи доходи) част от населението от тая кочина, наречена Р България.

    "Ако няма ЧПФ в нои ще постъпятежемесечно с 1/3 повече приходи и дефицит няма да има!!!"
    Няма да има дефицит СЕГА, пич. След най-много 5 или 10 години ще проима отново, понеже обясних ти защо - кацата на НОИ няма дъно и се пълни с вноски от работещите. Работещите ще продължат да намаляват, пенсионерите ще продължат да се увеличават...


    Все пак да кажа и няколко думи за пороците на системата, които наистина са заложени с нейното задействане. На първо място - държавата създаде удобна хранилка за пенсионните фондове: заложи им някакви обли изисквания за доходност (между 0 и 4% годишно), даде им на тепсия клиентелата и им позволи да я щавят с 4% такса върху привлечените инвестиции плюс отделна такса управление върху цялата маса на активите. В замяна им предложи комфортна за самата нея сделка - нали знаете кои са купувачите на нискодоходните български ДЦК???

    Един обичаен взаимен фонд в нормална държава има разходи за управление от порядъка на 0.25% до 0.50% годишно. При толкова силно регламентирана и лимитирана откъм рискове дейност, мениджмънтът на един УПФ не изисква нищо по-сложно от това на един тъп взаимен фонд, дори от програмен (индексен) тип. Максимумът на възнаграждението за тези фондове трябваше да е 0.5% на година върху масата на активите, без никакви такси върху постъпващите средства.

    И най-подлата гняс на цялата работа е именно заради държавно наложеното изискване да се държат над 50% от активите в ДЦК, повечето от които - на самата българска държава. Т.е. дори тия хартиени 3 хиляди лева по партида са поне наполовина обещани и "гарантирани" от държавата, която междувременно иска да прави мръсно на фондовете и да изтегля осигурените лица обратно към НОИ, за да си върже бюджета, както е писал *chichka*-та отгоре...

  • 7
    chichka avatar :-P
    chichka

    До коментар [#6] от "Иван Арнаудов":

    Определено за първи път ме четеш. Темата я чекна от 2012 г!!!! Категориен работник бях и темата много ме вълнува. 2012 г трябваше ППФ да почнат изплащане на ранните пенсии, оказа се че има по партидите стинки!!! Не е причината нередовни или малки вноск От 2014 съм пенсионер. Ходил съм малко на даскало и съм се научил да събирам и деля. Та вноските ми /пълни и редовни, 12% за първа и 7% за втора са вкарали в ППФ сума, която трабваще да ми осигури пенсия от 250 лв за времето до 63 г възраст, когато да ме поеме НОИ. Да, ама останлите в партидата "натрупани" средства стигаха за 66 лв месечна пенсия! Няма да ти обяснявам защо и как, умен си. В момента близо 1/3 от пенсионните осигуровки на родените след 1959 г отиват за умно управление /усвояване/ в ЧПФ. Ако тези пари влезаха в НОИ, щеше ли да има дефицит? Ако редовно тези до тук близо 22 млрд лева баха регулярно влизали в НОИ доли пенсиите щяхя да са на сегашното ниво? Урагана идва, защото това което показват ЧПФ по личните партиди не са пари!!!!!! това са активи като акции на Мостстрой по 1 млн цена на акция и други такива кухи активи!!!
    Темата я чепкам от 2012 г, ще изтрая още 1-2..... и пак ще коментираме. Не се ядосвай, истината боли! Дешай дълбоко и мисли за старините си. ЧПФ няма да ти даде пенсия!
    Лек ден.

  • 8
    drkskwlkr avatar :-|
    Иван Арнаудов

    До коментар [#7] от "chichka":

    " отиват за умно управление /усвояване/ в ЧПФ. Ако тези пари влезаха в НОИ, щеше ли да има дефицит?" Нали ти обясних? Тази година няма да има, догодина няма да има и на третата година пак ще проима. НОИ не управлява и няма как да умножава парите. НОИ преразпределя парите, с които разполага.

    " това което показват ЧПФ по личните партиди не са пари!!!!!! това са активи като акции на Мостстрой по 1 млн цена на акция и други такива кухи активи!!!"
    Такива, и български ДЦК.

    "Дешай дълбоко и мисли за старините си. ЧПФ няма да ти даде пенсия!"
    А, добро утро! Аз съм на 42 години и работя на пълен щат от 19-годишен. Осигуровки, всичко. С индивидуална партида съм от момента, в който заработи новото осигурително законодателство. Ти поне, да си жив и здрав, ще получаваш пенсия от тая държава. Аз нямам такива шансове чисто аритметично, защото НОИ е във фалит и далеч преди да се пенсионирам, държавата - под одобрителните възгласи на такива като тебе - ще ми гепи и парите по партидата, за да има за "всички"...

    Проблемът ми с тебе е, че за всичко обвиняваш правителството на ОДС, въпреки че самата реформа дори не започна при тях, а по времето на Лидия Шулева в мандата на НДСВ. Нито тяхното (на НДСВ), нито следващите правителства си мръднаха пръста да поправят недомислията, докато най-накрая Дянков при Борисов I просто реши да национализира професионалните пенсионни фондове.

  • 9
    selofia avatar :-P
    Селофия

    ЧПФ трябва да де закрият във задължителният им вид /втора колона/ и само държавата да може да дава пенсии.

    До коментар [#8] от "Иван Арнаудов":

    Моли се на господа Шиши да не се сети как да се възползва... от ЧПФ...
    Много си зле...

  • 10
    Luboslav avatar :-|
    Любослав Николаев Александров

    Хора просто инвестирайте в нащо доходоносттно и нещата ще се оправят ,както направих и аз https://betabomb.com/


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дигитална полица

Дигитална полица

"Животът" продължава

"Животът" продължава

Колко изяжда COVID-19 от втората пенсия

Колко изяжда COVID-19 от втората пенсия

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK