Как да защитим дома си от природни сили и човешки действия

За ползите от имуществените застраховки и за какво да внимаваме, когато ги сключваме

Стойне Василев е независим личен финансов консултант, инвеститор и собственик на сайта за лични финанси SmartMoney.bg, автор на най-продаваната бизнес книга в България за 2018 и 2019 г. "Умни пари" (според класацията на сп. "Мениджър") и председател на управителния съвет на Българска асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК).

Недвижимите имоти - дом, инвестиционен апартамент или ваканционна къща, представляват голяма част от личното ни богатство и е добре да ги защитим. Не повече от 10% от българите обаче имат имуществена застраховка срещу природни бедствия и човешки действия, като в това число се включват и полиците към ипотечните кредити.

Основните причини за този малък процент в България са сравнително ниската застрахователна култура, недоверието към компаниите от този сектор (основателно в някои случаи) и погрешното схващане на много хора, че държавата трябва да им помогне да си възстановят щетите в случай на бедствие.

В този материал разглеждаме основните характеристики на имуществените застраховки, които се предлагат в България, какви рискове покриват, какви ползи носят и за какви подводни камъни е добре да се внимава при сключването на договора.

Финансова отговорност

Преди да преминем към застраховането, трябва да изясним един правен принцип, слабо познат в България и слабо използван и прилаган в живота. Той се нарича "финансова отговорност" и означава, че всеки човек трябва да се грижи за собственото си имущество и никой друг не е длъжен да го прави. Също така, ако причини вреда на друг със своите действия, е длъжен да го обезщети.

Първото значение на термина е ясно. Ако човек е вложил много пари и усилия, за да превърне един имот в свой дом, е нормално да се грижи като добър стопанин за него. По същия начин стоят нещата и апартаментите и къщите, които се изплащат с ипотечни кредити през почти целия съзнателен живот на човека.

Обратната страна на монетата е, че човек е в правото си, ако някой му нанесе щета, да си търси правата. (По разбираеми причини това не важи за природните бедствия - няма начин природата да бъде съдена.) Ако съседът отгоре направи наводнение или от неговия апартамент тръгне пожар, който повреди чуждото имущество, той е длъжен да обезщети потърпевшите за вредите, които са претърпели. За съжаление хората рядко си търсят правата в такива ситуации в името на добросъседските взаимоотношения. Или търсят държавата за помощ, особено в случаите с природни бедствия, а тя не е длъжна да ги компенсира, освен ако нейно действие или имущество не е предизвикало щетите.

Държавата има задължение само да обезщети собственици на имоти, ако е виновна тя или нейни органи, когато те нямат застраховки. При природни бедствия държавата може да осигури материална помощ до 300 лева и настаняване на пострадалите. В Закона за защита при бедствия е посочено точно това - временно настаняване, храна и дрехи. Възможно е социално слабите да бъдат подпомогнати с възстановителни дейности.

Също така държавата може да действа като застраховател, т.е. да обезщети пострадали хора и след това да си търси парите от виновните (както беше в случая с Хитрино).

Как да си помогнем(почти)сами?

Първият и основен начин за защита на дома е превенцията. Нормално е да се поддържат в изправност всички инсталации (електричество, ВиК, газ и други), както и останалите слаби места, които могат да предизвикат авария, като уплътнения, електрически уреди, печки на твърдо гориво и пр.

Разбира се, не всичко може да бъде предвидено и има събития, които са извън човешкия контрол, като земетресения, пожари от съседи, наводнения, кражби и много други. Вариант е създаването на специален паричен фонд за тези непредвидени разходи, но това е неефективно и скъпо решение. Другата опция е застраховането, т.е. срещу малка годишна премия описаните рискове да бъдат прехвърлени на компания от този сектор и ако нещо се случи, тя да обезщети.

Имущественото застраховане в България

От зората на демокрацията в България личният автомобил е основното нещо, което се застрахова. Той може да бъде откраднат, да бъде повреден или боята да бъде одраскана. Все неща, които ще струват пари. А какво може да се случи на дома? Да, има пожари, земетресения и наводнения, но те са сравнително редки, а и това не може да се случи точно на нас (за по-сигурно се чука на дърво).

Не случайно втората най-популярна застраховка в страната след задължителната ГО на автомобилистите е КАСКО с почти два пъти по-висок премиен приход, отколкото застраховките на движимо и недвижимо имущество (по данни на КФН към 30 юни 2020 г). През последните 15 години имущественото застраховане в България се движи основно от полиците към ипотечните кредити. В повечето банки те са задължително условие, за да бъде отпуснат заем. Много малко са хората, които правят доброволно застраховки на дома си, и няма изгледи тази тенденция да се промени през следващите години.

Застраховките на имоти към ипотечни кредити обикновено са само с базови покрития, защото при тях банката търси най-ниската възможна премия, която да не натоварва кредитополучателите. По-добрият вариант е човек сам да избере застрахователната компания и съответния продукт, а не да приема тази, която му предлага от банката. (Ако това е невъзможно, поне да включи към нея повече покрития, които да отговарят на неговите специфични нужди.)

Важен момент е, че тези застраховки са направени в полза на кредитиращата банка и тя ще получи обезщетението при настъпването на застрахователно събитие. Обикновено обезщетението се превежда бързо по сметка на банката и тя веднага го превежда на собствениците на имота, за да възстановят имуществото си в предишния вид. При тотална щета, която е доста по-рядко, тя задържа обезщетението и ако има остатък, го връща на собствениците.

На каква стойност да застраховам имота си?

Изкушаващо е да се платят само 49.99 лева за годишна застраховка на нашия апартамент в София с пазарна стойност от 120 000 лева. Дали обаче така имотът е защитен? Един от основните принципи в застраховането е, че собственикът не би трябвало да се обогатява от получената сума при настъпване на застрахователно събитие, а само да покрие претърпените загуби и да си възстанови имуществото в предишния му вид. Не случайно тази сума се нарича обезщетение.

Този принцип е свързан с два термина от застрахователната теория и практика. При подзастраховането е договорена застрахователна сума, която е по-ниска от действителната стойност на застрахования обект (в случая жилището). Ако апартаментът е застрахован за 60 000 лева, а пазарната му цена е 120 000 лева, при неговото тотално унищожение собственикът ще получи само половината от реалната цена. Като ориентир за пазарна цена може да се ползват сайтове като imot.bg, ocenime.bg и др.

По подобен начин стоят и нещата при по-малки щети. При повреди за 10 000 лева се изплашат 5000 лева, защото има подзастраховане. Това е една от основните причини собствениците да получават по-ниски обезщетения от застрахователите и да остават с впечатлението, че има нещо нередно. В действителност те са избрали по-ниска застрахователна сума, за да платят по-ниска премия.

Надзастраховането се тълкува като опит (волен или неволен) от застрахователните компании да бъдат заблудени и те реагират според тази презумпция. Например ако жилището струва 50 000 лева, но собственикът го застрахова за 75 000 лева, при пълно унищожаване експертите на застрахователната компания ще определят обезщетение до размера на действителната стойност на загубите.

Застраховки на недвижимо имущество

Продуктите от тази категория носят различни имена, но общото между тях е, че застраховат апартаменти, къщи, вили, стопански сгради, както и подобренията към тях. Те покриват следните рискове:

  • Пожар и други опасности. Тук се включват и рискове като експлозия, имплозия и сблъсък или падане на летателни апарати или части от тях. Това е основно покритие и не може да се сключи имуществена застраховка без него.
  • Буря, градушка, проливен дъжд, натрупване на сняг и наводнение. Има райони в България или жилища на по-ниски етажи, които са изложени на по-висок риск от такъв тип природни бедствия. В тази случаи е силно препоръчително да се включи тази клауза в застрахователния договор. Респективно може и да бъде изключена и премията да се намали.
  • Вандализъм. Този риск защитава срещу злоумишлени действия на трети лица, които са довели до повреждане или унищожаване на имуществото. Клаузата е подходяща за имоти в близост до дискотеки и нощни заведения, както и при влошени междусъседски отношения.
  • Земетресение. Като човек, преживял предишното голямо земетресение в Перник в апартамент на седмия етаж, смятам това покритие за задължително. Неприятното преживяване не може да се спести, но ако имаме застраховка, човек поне не се притеснява за финансовите разходи след такова бедствие. Щети, като например напукани стени и паднали мазилки, се покриват след оценка на експерт. Покриват се и тотални щети. Обикновено в такива случаи се изплаща малко по-ниска стойност от застрахователната сума, защото има известно овехтяване. Възможно е също да има разлика между оценката на застрахователя и пазарната цена в момента на щетата.
  • Чупене на стъкла. Добре е този риск да бъде включен, ако човек живее на нисък етаж или в къща. Прозорците може да бъдат счупени не само от вандали, но и от паднали клони и други природни явления. Щетите, причинени от течение на незатворени врати и прозорци, не се покриват по силата на общия принцип, че застрахователите не покриват щети, причинени от нас и нашите действия.
  • Късо съединение и/или токов удар. Дори да сте направили проверка на електрическата мрежа, преди да се пренесете в новото ви жилище, и всичко да е наред с години, може да дойде момент, в който късо съединение или токов удар да повредят имуществото. Тази клауза ще покрие разходите, за да бъде възстановено в предишния му вид.
  • Гражданска отговорност към трети лица. Тази клауза е подходяща, ако имате съседи със скъпи довършителни работи в жилищата си и луксозно обзавеждане. В случай че ги наводните или причините пожар, които увредят или унищожат тяхно имущество, застрахователят ще им заплати претърпените вреди, а не ние.

Застраховане на движимо имущество

В него се включва цялото домашно имущество като мебели, обзавеждане, битова техника и всички останали вещи. Изключение правят документи, ръкописи, пари в брой, картини и други описани в общите условия към съответната полица.

Движимото имущество може да се застрахова по два основни начина. Първият е с опис и оценка от застрахователя на всички ценни неща в дома. Този метод се използва при сравнително ново и по-скъпо обзавеждане и оборудване.

Доста по-разпространен е вторият начин, при който има лимит на отговорност (най-често от 3000 до 5000 лева), не е нужно да се прави точен списък на застрахованото имущество и да се определя неговата стойност. При настъпване на събитие трябва да намерите достатъчно доказателства (фактури, касови бележки, гаранционни карти и други), за да получите обезщетение от застрахователя. Във всички случаи то не може да е по-голямо от предварително определения лимит.

Покрити рискове

Освен изброените рискове при недвижимото имущество при движимото има две допълнителни клаузи.

  • Кражба чрез взлом и грабеж. Взлом е, когато е разбита входна врата, прозорец или пробита дупка в стената. Грабежът се изразява в противозаконно отнемане на вещи със заплаха или упражняване на сила.
  • Кражба чрез техническо средство. Ако се приберете вкъщи след почивка и установите, че в дома ви е имало кражба, но входната врата е заключена и няма никакви следи от взлом, трябва бързо да проверите в застрахователната полица дали сте избрали този риск. Ако не сте, застрахователят ще откаже плащане, защото крадецът е влязъл в дома чрез "техническо средство".

Изключени рискове

В клаузите на застрахователния договор има не само включени рискове, но и изключения. Общите условия към застраховките са обикновено между 15 и 20 страници, но си струва да бъдат прочетени преди подписването, защото в тях са описани подробно всички изключения.

Първото от тях е, че застрахователят няма да изплати обезщетение за стари повреди. В застрахователните дружества работят експерти с десетки години трудов стаж, които могат да установят това обстоятелство, както и да наемат външни специалисти в случай на нужда.

Второто изключение са умишлените действия или грубата небрежност от страна на застраховащия, членове на неговото семейство, роднини или други близки хора. Няма как застрахователят да изплати обезщетение за щети, които хората сами са си нанесли или са станали заради тяхната небрежност.

Към изключените рискове спадат и бунтовете, войните, размириците и въстанията. Разбира се, не всяко събиране на много хора по площадите влиза в определенията за посочените термини.

Повечето застрахователни компании имат и едно специално изключение, което се отнася за вилите, селските къщи и ваканционните имоти. То гласи, че обезщетение не се дължи, ако е настъпила щета в необитавани и неизползвани помещения, оставени без надзор за повече от 30 последователни дни, с изключение на апартаментите в затворени комплекси, за които има сключен договор за охрана или надзор.

Оферти за имуществени застраховки се сравняват много трудно. Препоръчително е да изберете големи стабилни компании като ориентир за цената. Тя е основна и за всеки допълнителен риск към нея се добавя сума. Застраховката на стандартно жилище обикновено струва между 200 и 300 лева на година (в по-малките градове и селата премията е още по-ниска). Срещу тази сума може да защитите най-големия си актив от природни сили и човешки действия и да спите малко по-спокойно. Мисля, че си заслужава. А за да бъдат предотвратени неприятните изненади при изплащането на обезщетение от застрахователната компания в случай на инцидент, е добре внимателно да се прочете полицата, преди да бъде подписана.

Още от Капитал