Как по-високият осигурителен праг влияе на заплатата

От 1 април осигуровките ще се начисляват върху 3400 лв. - с колко ще се отрази това на служител и работодател

Над 210 хил. високоплатени служители в България и техните работодатели ще дължат по-големи осигуровки от 1 април. От тази дата влиза в сила по-високият осигурителен доход в страната, който беше повишен с 13.3% до 3400 лв. От него ще бъдат засегнати основно хора от ИТ сектора, здравеопазването, консултантския и финансовия сектор, където заплащането традиционно е по-високо.

Служителите обаче се интересуват каква нетна заплата получават в края на месеца и често не знаят как се формира тя - каква част от осигуровките се поемат за сметка на работодателя по закон и каква - от наетите. Хората обикновено се договарят за чиста заплата, а пък работодателят смята колко ще е брутният разход и колко ще му "струва" служителят (данъци и дължими осигуровки). Договорът се подписва с посочена брутна сума. Тоест ръстът на максималния осигурителен доход на практика ще увеличи осигурителната тежест на хората с високи месечни доходи и разходите на техните работодатели.

С повишението на максималния праг до 3400 лв. разходът за осигуровки ще се увеличи със 130 лв. на човек на месец, или общо до 1112 лв. на месец, показват изчисленията (виж таблицата) за заплати над прага. Ако са под него, повишението, разбира се, ще е по-малко. От тези 130 лв. на теория 75 лв. на месец са допълнителният разход за работодателя, но на практика вероятно много от фирмите ще поемат цялата тежест, за да могат да запазят служителите си. В противен случай наетите ще взимат с почти 56 лв. по-малко месечно.

Досега максималният осигурителен доход беше 3000 лв., но от края на следващата седмица осигуровките ще се начисляват върху новия таван от 3400 лв. След това сумата, която се дължи за осигурителни вноски, се приспада от брутния доход. Така се формира облагаемата с данък общ доход данъчна основа. За остатъка от заплатата над максималния праг не се начисляват осигуровки, но сумата влиза в данъчната основа.

Kакво още се променя

Без данък лихва
- досега доходите от лихви от банкови депозити на физическите лица се облагаха с 10%. Този данък обаче така и не оправда очакванията при въвеждането му през 2013 г. - да се събират по 120 млн. на година от него. Реално постъпленията в бюджета рядко надхвърляха 10 млн. лв. С нулевите и дори отрицателни лихви по депозитите обаче напоследък идеята му съвсем се обезсмисли.

По-нисък данък уикенд - размерът му пада от 10 на 3%. Той засяга служителите и собственици на фирми, които използват служебни автомобили и аксесоари през почивните дни.

Повече осигуровки за земеделци - осигурителният доход за земеделските стопани расте с 270 лв., с което разходът на човек в сектора ще се увеличи с 95 лв. на месец.