Борсовите сривове отхапаха парче от втората пенсия

Сумите, натрупани по някои партиди в частните фондове, се върнаха две години назад, без дори да се брои инфлацията

Сривът на финансовите пазари от началото на годината предвидимо се е пренесъл и в инвестиционните портфейли на частните пенсионни фондове в България. До 20 май спадовете на стойността на един дял достигат до 10% в зависимост от пенсионното дружество, а средно за сектора е около 6-7%. Това практически означава, че натрупванията от вноски и реализирана доходност през годините по личните партиди на всички осигуряващи се за допълнителна пенсия се стопяват.

Спадът е дотолкова рязък, че активите на пенсионните дружества за първото тримесечие са се понижили нетно с 370 млн. лв. до 19.23 млрд. лв. Това става, въпреки че вноските всеки месец надхвърлят чувствително изплатените пенсии, но това не е достатъчно да компенсира преоценките надолу в цените на акции и облигации. Все пак на годишна база има увеличение на активите със 7.77%, показват данните на Комисията за финансов надзор.

Подобни удари фондовете получиха при избухването на пандемията в началото на 2020 г., както и след финансовата криза от 2008 г. Брутният ефект от пазарните сривове най-вероятно е още по-голям за активите, ако се махнат задължителните постъпления на осигурените, които се удържат всеки месец от всеки работещ на трудов договор. През миналата година започна изплащането на първите пенсии от частните фондове, но засега те не оказват сериозен ефект върху активите на индустрията - през първото тримесечие сумарно са изплатени около 2.3 млн. лв.

В частните пенсионни фондове се осигуряват повечето работещи българи, родени след 1959 г. (без тези, прехвърлили се изцяло към НОИ), като отчисленията за тях са 5% от брутното месечно възнаграждение. От своя страна дружествата инвестират средствата във финансови инструменти като акции и облигации, като последните са с най-голям дял в портфейлите им. Промяната в политиката на централните банки към повишение на лихвите доведе до разпродажби на държавни облигации, което понижава цените им и покачва доходността им. Пенсионните фондове обаче оценяват дълговите инструменти по пазарна цена и това носи негативен ефект върху активите им, а оттам и върху доходността им.

При акциите ефектът би трябвало да е по-малък, тъй като местният фондов пазар се понижи по-малко спрямо останалите в Европа и САЩ, макар че фондовете инвестират и в чужди книжа. От началото на годината Sofix например е с едва 2% надолу, като много бързо се възстанови от спада в края на февруари и началото на март. За същия период към 23 май широкият индекс S&P 500 в САЩ е надолу с над 18%. Някои технологични компании, както и такива със сериозни експозиции към Русия обаче се обезценяват доста по сериозно.

Затова и прави впечатление, че сред фондовете с най-малък спад на стойността на един дял са тези с българска собственост - като "ЦКБ Сила", "Съгласие" и "Бъдеще". Те имат по-големи експозиции на българския капиталов пазар, често и в неликвидни позиции и косвено свързани със собствениците им компании, които по-трудно се поддават на пазарните шокове. Например "Велграф асет мениджмънт", който е сред топ вложенията на "ЦКБ Сила" и "Съгласие", е нагоре с почти 4% от началото на годината с капитализация над 230 млн. лв.

Негативен ефект обаче идва и от инвестициите във взаимни фондове в глобални компании, както и от вложенията им във взаимни фондове, които инвестират тук и в чужбина. Например някои от най-печелившите взаимни фондове през миналата година с по 20 - 40% доходност от началото на тази година са с двуцифрен минус заради инвестициите им в акции. Това удари и общата сума на активите на инвестиционните фондове (виж карето)

По-малко в партидата

Понижението при пенсионните фондове си личи и през средната натрупана сума на едно лице - ако в края на 2021 г. при универсалните фондове тя е била 4309 лв., в края на тримесечието е 4212 лв. Разбира се, тези данни са осреднени и са за целта на секторната статистика.

Натрупването по партидата на всеки осигурен е индивидуално и зависи от възрастта на осигурения, дохода му, както и от фонда, в който е осигурен. Например средно за пазара с най-голямо натрупване са осигурените над 45-годишна възраст - над 5000 лв.

При някои фондове стойността, натрупана в един дял, почти се е върнала две години назад, макар при повечето да е отгоре. Затова и финансовият регулатор изчислява доходността за две години назад, периодично за всяко тримесечие, за да се изгладят и силните пазарни движения. Това е обаче, без да се отчете инфлацията, която през последните месеци е двуцифрена и гони 15%.

По закон пенсионните дружества изпращат веднъж годишно писмо до всеки осигурен с натрупване по партидите. Отделно всеки може да провери какво се случва с осигуровките му през сайта на ПОД-а, в който е осигурен. Универсалните фондове са най-масовите с над 4.2 млн. осигурени в тях, по малко са в професионалните фондове, където са хората с професии от първа и втора категория труд - от летци, през миньори до балерини. Веднъж годишно всеки, който по някаква причина не е доволен от фонда си, може да го смени безплатно, като подаде заявление при конкурентната компания, където иска да се осигурява.

Решението не е нужно да се обосновава, като възможни причини може да са реализирана доходност, риска на инвестициите или таксите. Последните обаче са в по-малка степен фактор - нормативно удръжката от всяка вноска е максимум 3.75%, като почти всички дружества са на тавана - единствено при най-голямото дружество "Доверие" тя е 3.6% за осигурени във фонда й поне 10 години. Отделно дружествата налагат и инвестиционна такса до 0.75% от общите активи на фонда.

Именно таксите, които налагат пенсионните компании за управление на техните фондове, ги държат на печалба без значение от доходността, която носят те. За първото тримесечие на тази година общата печалба на 10-те пенсионни компании е почти 24 млн. лв. спрямо 18.1 млн. лв. година по-рано при събрани такси 71.5 млн. лв.

Ударът върху активите на фондовете все пак не трябва да предизвиква паника, тъй като инвестицията в пенсионни схеми е дългосрочна и това трябва да изглади трусовете, след като пазарите отново започнат да се повишават. Редовното следене на управлението на личните спестявания обаче никога не е излишно, дори е препоръчително.

Активите на взаимните фондовe също са надолу

Взаимните фондове също са ударени от спадовете на пазарите през последните месеци. Това е и причината за първи път от доста време насам активите им да се понижават. За първото тримесечие те са надолу със 116 млн. лв. спрямо предходното, показват данните на БНБ. На годишна база обаче те са нагоре с над 2.2 млрд. лв. до 8.72 млрд. лв., което все пак е близо до рекордните нива в индустрията в България. През последните години инвестиционните фондове, предлагани тук, изживяха малък бум заради търсенето на алтернативна доходност на нулевите лихви по банковите депозити. Сега спадът се дължи по-скоро на свиването в доходността след спада на капиталовите пазари. Някои рискови фондове, залагащи предимно на акции, през последните две години правеха двуцифрени печалби, но през последните няколко месеца трендът се обърна и те са рязко на минус.
Все още няма коментари
Нов коментар