На парти като през 1999 година
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На парти като през 1999 година

Shutterstock

На парти като през 1999 година

Първичните публични предлагания се завърнаха в Силициевата долина

The Economist
7500 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


IPO умря, да живее IPO. Когато пандемията удари през март, се очакваше първичните публични предлагания (IPO), особено на технологичните стартъпи, да са сред първите жертви. Та кой иска да излезе на пазара по време на криза, която се случва веднъж на 100 години?

Оказва се, че доста компании имат такива намерения. През последните няколко месеца офертите, които почти изчезнаха към края на май, се завърнаха със замах в САЩ. Нито едно от направените досега и предстоящите предлагания в Силициевата долина обаче не може да се конкурира с Ant Group. Филиалът за разплащания на Alibaba планира да набере рекордните 30 млрд. долара в Китай до октомври, което може да оцени компанията на около 200 млрд. долара. Американските технологични компании събраха към 10 млрд. долара досега през годината (виж графика 1) и предстоят още.

Да влязат еднорозите

На 19 август Airbnb подаде заявление за IPO. Сред другите частни "еднорози" (млади компании със стойност над 1 млрд. долара), които имат намерение да израснат до публични компании, са Snowflake Computing, която прави облачен софтуер; DoorDash, която доставя храна; и Instacart, която доставя дрогерийни стоки. Добавете Palantir, компания за криптоуправление на данни, която ще направи директна продажба на свои акции на борсата, с което комбинираната оценка на тези пет компании е 80 млрд. долара, според Pitchbook.

За пръв път от дотком балона в началото на века, когато десетки стартъпи пускаха свои акции всеки месец, се вдига толкова шум около технологичните IPO-та. Лиз Байер, която следи технологичните акции от края на 90-те и в момента помага на стартиращи компании да правят IPO в Class v Group, намира, че има "ирационален оптимизъм". Когато иншуртек компанията Duck Creek стана публична на 14 август, акциите ѝ затвориха деня с близо 50% по-скъпи още в първия ден. BigCommerce, платформа за онлайн пазаруване, която се листна седмица по-рано, полетя с повече от 200%.

В момент на пандемия и в който S&P 500 e на рекордни нива, рационалността на инвеститорите със сигурност подлежи на дебат. Но за много стартъпи желанието да излязат на пазара е напълно рационално по две причини.

Първата е свързана със самите финансови пазари. Дяловите инвеститори, които изсипваха милиарди в стартиращите фирми, започнаха да ограничават своите инвестиции още преди пандемията, след като няколкo публични предлагания на компании еднорози се превърнаха в разочарования (Lyft и Uber) или се сринаха (WeWork). В същото време нулевите лихвени проценти принуждават публичния капитал да търси възвръщаемост. Затова и инвеститорите на фондовите пазари са готови да приемат страшно високи оценки на компаниите, казва Лорън Къмингс от Morgan Stanley. "Има огромно търсене от страна на борсовите инвеститори", съгласява се и Брайън Фейнщайн от Bessemer Venture Partners.

Благодат по време на пандемия

Стартъпите искат да се възползват, преди търсенето да се разсее. Затова и много от тях възобновяват плановете си за IPO, спрени преди това заради неуспехите на Uber и WeWork. Има и друга причина за дързостта им - затварянето на икономиките се оказа благодатно за много технологични компании.

Петте големи - Alphabet, Amazon, Apple, Facebook и Microsoft - процъфтяват, след като изолираните потребители харчат повече време и пари онлайн, а търсенето за облачни услуги от страна на фирмите е ненаситно. На 19 август Apple за кратко достигна пазарна капитализация от 2 трлн. долара, първата американска компания, която направи това. Не само най-големите технологични компании са на плюс от кризата, много фирми, които наскоро станаха публични, също са в подем.

Пандемията подчерта и ускори дигитализирането на бизнеса, смята Сара Кенън от Index Ventures и прогнозира, че тенденцията ще продължи с десетилетия. Пазарите се съгласяват. Доминираният от тeхнологични IPO aкции индекс Renaissance, който включва повечето листнати компании от последните две години, е нагоре с над 40% от януари насам (виж графика 2). Zoom, чието приложение за видеоконферентна връзка се превърна в хит на фона на карантината, учетвори цената на акциите си, откакто се търгува от април 2019 г., и вече се оценява на 78 млрд. долара, компанията за киберсигурност CrowdStrike, която излезе на борсата през юни 2019 г., удвои стойността си от март насам.

Последният бум на публични предлагания обаче подчерта и несъгласието им с процеса на публично предлагане днес. Тромавата процедура е съпътствана с куп документи и може да отнеме повече от година. Освен това е скъпо удоволствие, което обаче се счита за твърде изгодно на Уолстрийт. Само таксите на инвестиционните банки изяждат между 4% и 7% от приходи от IPO, без да се броят разходите за адвокати и други посредници. Стартиращите фирми и инвеститорите посочват и големите ръстове на акциите в първия ден от търговията като доказателство, че цените са занижени изкуствено, за да може големите клиенти на банките да направят бърза печалба. Все пак тези инвеститори са лоялни клиенти на банката, които трябва да бъдат удовлетоворени, докато стартиращите компании стават публични само веднъж.

В търсене на алтернативи на IPO

Горното недоволството в съчетание с желанието за публичност накара някои фирми да обмислят алтернативи. Едната е "директно листване", което Palantir преследва и което Spotify и Slack, фирма за корпоративни съобщения, използва успешно. Asana, която продава уеб базиран софтуер за управление на проекти, може да е друг еднорог, който да поеме "директния път". Чрез него стартъпите смятат, че получават по-справедлива цена за своите акции, отколкото инвестиционните банкери определят, но то не позволяват на фирмите да наберат нов капитал. Затова директното листване е опция само за фирми, богати на ресурси.

Друг маршрут, придобил известност, е чрез придобиване от компания със специална цели (Special purpose acquisition company - SPAC). Toва са изкуствени фирми, които стават публични с уговорката да закупят една или повече частни фирми с постъпленията от листването. След което става изкупуване на SPAC компанията в нея. Тази история обаче не е насърчителна. Много компании, които се възползваха от този модел, се представят под средните нива на възвръщаемост. Но последният пул от компании обещава да коригира недостатъците, като обещава повече преговори за покупната цена, които да направят сделките по-бързи и предсказуеми. От януари до началото на август 60 spacs станаха публични, като събраха 22.5 млрд. долара. През юли Бил Акман, шеф на хедж фондове, стартира собстен SPAC в размер от 5 млрд. до 7 млрд. долара, най-голямата компания за специални цели досега.

Не е ясно дали Силициевата долина ще одобри SPAC процеса от все сърце. Най-голямата технологична фирма, която е използвала процедурата, е Nikola, стартъп за товарни автомобили с нулеви емисии, който сега може да се похвали с пазарна капитализация около 16 млрд. долара. Много предприемачи и техните поддръжници биха се противопоставили фирмите им да бъдат засмукани в кухи компании. Но spacs имат своето място в света на технологиите. На 18 август Кевин Хартц, един от първите инвеститор в Airbnb и Uber, също стартира компания за специални цели. Съобщава се, че Ribbit Capital също планира да създаде такава.

IPO индустрията не се противопоставя на директното листване или spacs, дори ако те са по-малко доходоносни от старата школа. Банкерите прогнозират разнообразно бъдеще за варианти за достигане на борсите, които, да речем, са насочени към конкретни инвеститори и предопределят колко дълго инвеститорът трябва да задържи акциите си. Както обобщава Грег Чембърлейн от JPMorgan Chase: "Не всички технологични компании са еднакви. Те имат различни цели." Докато стартиращите компании искат да спечелят пари, ще им е нужен Уолстрийт, за да ги напътства.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

IPO умря, да живее IPO. Когато пандемията удари през март, се очакваше първичните публични предлагания (IPO), особено на технологичните стартъпи, да са сред първите жертви. Та кой иска да излезе на пазара по време на криза, която се случва веднъж на 100 години?

Оказва се, че доста компании имат такива намерения. През последните няколко месеца офертите, които почти изчезнаха към края на май, се завърнаха със замах в САЩ. Нито едно от направените досега и предстоящите предлагания в Силициевата долина обаче не може да се конкурира с Ant Group. Филиалът за разплащания на Alibaba планира да набере рекордните 30 млрд. долара в Китай до октомври, което може да оцени компанията на около 200 млрд. долара. Американските технологични компании събраха към 10 млрд. долара досега през годината (виж графика 1) и предстоят още.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK