Как COVID-19 се отрази върху финансовите отчети на борсовите компании
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как COVID-19 се отрази върху финансовите отчети на борсовите компании

Как COVID-19 се отрази върху финансовите отчети на борсовите компании

Резултатите за второто тримесечие показват, че почти няма незасегнати от корона кризата

4272 прочитания

уПочти няма публична компания, която да не е засегната от икономическата криза. Ако има печеливши, то това е по-скоро в по-малко намаление на приходите, а там, където те растат, по-високо повишение на разходите изяжда част от печалбите. Отчетите за второто тримесечие на годината на големите публични компании показват това. По закон те са задължени да публикуват отчети за всяко тримесечие, докато за непубличните компании това изискване е само за годишен отчет. Затова и резултатите на борсовите компании са и добра отправна точка какво се случва в корпоративния сектор на България. През второто тримесечие българската икономика загуби над 8% - ниво, което все пак на фона на западните икономики може да изглежда завидно. В ЕС големите държави се простиха с по 10 - 20% от БВП, а САЩ - с една трета.

Спирането на икономиката в началото на новото тримесечие измести и сроковете за публикуване на отчети, затова и в момента борсовата картина не е много пълна. В почти всички доклади за дейността на компаниите COVID-19 вече присъства като риск, както и нарушените вериги за доставки. Публичните дружества, листвани на борсата, са важни, тъй като в техни акции инвестират пенсионни и взаимни фондове, което се отразява на доходността им.

Големият печеливш

Ако се погледне чисто секторно, сред най-малко засегнатите са фармацевтичният сектор и храните. В което едва ли има изненада. Това и с условието, че на борсата все пак няма изчерпателно представителство от всички сектори. Има обаче един най-печеливш от кризата. Това безапелационно е куриерската компания "Спиди", която е единственият представител на този сектор. Затварянето на икономиката се оказа основният двигател за дейността на дружеството и на вече онлайн търговията, която се засили покрай пандемията от коронавирус и увеличи бизнеса на компанията.

Макар че по-големият брой на пратките е вдигнал и разходите на дружеството, нетната печалба нараства с близо две трети спрямо същия период на миналата година и вече надвишава 12 млн. лв., показва консолидираният отчет, който включва резултатите също на DPD Romania, "Рапидо експрес енд лоджистикс", "Геопост България" и ОМГ. Добрите резултати правят акцията на "Спиди" и една от най-печелившите на борсата от началото на годината. Най-новото публично дружество - "Телелинк бизнес сървисис", също е доста независимо от кризата. Приходите и печалбата растат със завидните 38 и 130%.

Фарма секторът и козметичните компании също се оказват печеливши от кризата - първо заради по-малката цикличност на този сектор, но и заради ръст в търсенето на медицински изделия като дезинфектанти и предпазни материали. Приходите на "Софарма" се повишават, но заради по-високия ръст на разходите печалбата на компанията се свива. Основните причини за това са увеличени разходи в резултат на курсови разлики, както и еднократно отчетените през предходния период печалби от асоциирани дружества, съобщават от компанията. Такава е ситуацията и при "Чайкафарма висококачествените лекарства" - приходите се повишават, но печалбата пада заради ръст в разходите за материали заплати и балансовата стойност на продадените активи. Ръст и при двата показателя обаче отчита "Лавена" - производителят е най-известен с детската си козметична серия "Бочко". Приходите се повишават с близо 14%, а печалбата почти се удвоява. Извън тази тенденция е "Българска роза" - Карлово, чиито постъпления падат, но дружеството успява да свие загубата за периода.

Храната на растежа

Един от основните рискове, които се материализират при производителите на храни и земеделските търговци бяха нарушените вериги за доставки - транспортът спря, а туризмът изчезна. Това например е една от причините за спада в приходите на "Градус" - продажбите на зърно и компоненти са намалели с 30%, тъй като през миналата година за същия период са били реализирани голям брой сделки за продажба на слънчоглед на трети страни (държави, които не са в ЕС), докато пандемията е затруднила осъществяването на подобни сделки през 2020 г. При производството на пилешко и продукти от него обаче няма промяна, което е добра новина за дружеството, тъй като това е основната дейност на компанията.

Миналата година беше рекордно силна за селското стопанство, но през тази реколтата е по-слаба не само в България, което се отрази на цените на зърното и крайната продукция. Непокътната от кризата се оказва "Агрия груп холдинг". Компанията за производство и търговия със зърно отчита впечатляващи резултати, най-вече на печалбата. От ръководството все пак посочват рисковете от COVID-19, които се изразяват в проблем с доставките и потенциален ефект върху здравето на персонала. Такова е положението и с "БГ агро", друг голям търговец и производител на зърно и зърнени изделия.

На ръба

Най-видимият негативен ефект от корона кризата е в отчета на "Албена" - рязък спад на приходите, но все пак свиване на загубата. От компанията обявиха още през май набор от мерки за справяне с негативните ефекти - спиране на дивидента, ограничаване на някои разходи, редуциране на заплащанията, както и спиране на някои инвестиции. Второто тримесечие не е силно по принцип за морския туризъм, но все пак обхваща идването на първите туристи. Други публични компании от сектора на туризма, които се търгуват на борсата, са "Св. св. Константин и Елена холдинг" и "Слънчев ден", но те все още не са публикували отчети за второто тримесечие.

Видим спад има и при машиностроителните и индустриалните компании. Публичните дружества в този списък работят предимно за износ. А спирането на западните икономики удари сериозно и техните резултати. Това личи и от консолидирания отчет на "Стара планина холд", която обединява "М+С хидравлик", ХЕС и "Елхим Искра". Производителят на акумулатори "Монбат" също отчита понижение на приходите. Като цяло в този сектор имаше очакване за забавяне през тази година и извън COVID-19, като то идваше заради прогнозите за по-нисък растеж на глобалния БВП. Спирането на икономиките обаче ускори негативния процес. Ефектът от евтиния газ е допринесъл за силен ръст на печалбата на торовия завод "Неохим", въпреки че приходите се понижават. Заради намалението на синьото гориво със задна дата "Булгаргаз" е възстановил над 9 млн. лв. На предприятието. Крайният резултат е причина за повишение на акциите на "Неохим" с над 75% от началото на годината.

Накъде са акциите

Финансовите резултати на една компания трябва да имат най-сериозно влияние върху движението на цените на акциите й. В България обаче това не е точно така и често добри отчети не влияят върху тренда. За местният капиталов пазар има и нещо друго уникално - през последните години той се движи в своя посока и така не се повиши значително след резкия спад след 2008 г. Когато обаче по света има спад, той идва и тук. Но не и възстановяването. Така при бликирането на икономиката водещите индекси рязко спаднаха и удариха дъното около 20 март, както се случи и по света. От тогава обаче Sofix, BGTR30, BG40 са помръднали нагоре много слабо, за разлика от САЩ и Европа където индексите почти се възстановиха. Разбира се движени предимно от технологиите. Докато тук представителството е предимно на старата икономика, на която тепърва ще й трябва време да се възстановява.

уПочти няма публична компания, която да не е засегната от икономическата криза. Ако има печеливши, то това е по-скоро в по-малко намаление на приходите, а там, където те растат, по-високо повишение на разходите изяжда част от печалбите. Отчетите за второто тримесечие на годината на големите публични компании показват това. По закон те са задължени да публикуват отчети за всяко тримесечие, докато за непубличните компании това изискване е само за годишен отчет. Затова и резултатите на борсовите компании са и добра отправна точка какво се случва в корпоративния сектор на България. През второто тримесечие българската икономика загуби над 8% - ниво, което все пак на фона на западните икономики може да изглежда завидно. В ЕС големите държави се простиха с по 10 - 20% от БВП, а САЩ - с една трета.

Спирането на икономиката в началото на новото тримесечие измести и сроковете за публикуване на отчети, затова и в момента борсовата картина не е много пълна. В почти всички доклади за дейността на компаниите COVID-19 вече присъства като риск, както и нарушените вериги за доставки. Публичните дружества, листвани на борсата, са важни, тъй като в техни акции инвестират пенсионни и взаимни фондове, което се отразява на доходността им.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дилемата на спестяващия

Дилемата на спестяващия

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK