Логиката повелява, че компаниите би трябвало да складират колкото могат повече кеш в най-тежката икономическа криза в България от близо четвърт век насам. Това обаче далеч не е закон: много от големите индустриални и добивни компании и тази година не изневеряват на дивидентната си политика си. Все пак ефектът е видим, но по-скоро в по-малките дружества от леката промишленост и услугите, които масово заделят печалбата за 2019 г.
Справката е сред компании, които навремето са били приватизирани по линия на масовата приватизация или са били на борсата, но вече са се отписали. Така в тях са останали много дребни акционери, които обаче не знаят правата си и често пропускат да се възползват от тях - да получат дивидент, да участват в общо събрание, обратно изкупуване или увеличение на капитала (виж карето). А сумите не са малко - за четири години непубличните компании с голям брой дребни акционери са разпределили поне над 2.2 млрд. лв. дивидент, като само за малките собственици са отишли над 360 млн. лв. Сумите са условни, тъй като извън публично известните решения за дивиденти има и компании, които не ги съобщават в решенията на общите си събрания, отказват да ги предоставят при поискване от "Капитал", а за да се разберат, трябва да си акционер.
Дивидент като мед
"Аурубис България" отново ще разпредели най-големия дивидент от печалбата си за миналата година, която е и рекордно висока за българския частен корпоративен сектор (без да включваме банките). С по-голяма печалба в икономиката е държавната АЕЦ Козлодуй (325 млн. лв), според класацията на "Капитал" - К100. Там и да има дивидент обаче, той отива в БЕХ и евентуално част от него в бюджета, макар обичайно енергийният холдинг по-скоро преразпределя за покриване на загуби в други свои дружества. Положителният финансов резултат на медодобивния комбинат на германската компания в Пирдоп за 2019 г. е 269 млн. лв., а дивидентът, който ще се разпредели, е 265.7 млн. лв. Това е увеличение спрямо предходната година, но все още е далеч от 2017 г., когато от печалбата и резервите бяха разпределени близо 400 млн. лв.
За четири години компанията от Пирдоп е разпределила 1.05 млрд. лв. сред акционерите си. "Аурубис България" обаче е с доста малко собственици извън мажоритарния "Кумерио Австрия" - в дребни акционери са 29 хил. книжа, разпределени сред над 2100 собственици. Дружеството има много последователна политика по отношение на разпределение на печалбата. Политиката на базирания в Пирдоп завод е отворена и към интересите на малките акционери - в града има информационен център, където всеки може да получи информацията, която го интересува. На последното общо събрание през тази година обаче, както и на предходното, извън мажоритарния собственик е присъствал само един акционер.
Не изневерява на традицията и "Солвей Соди" - производителят на натриеви продукти разпределя всяка година дивидент от 2002 г. насам, без 2005 г. През тази година той ще е по-малък от предходната - малко над 115 млн. лв. заради понижението на печалбата.
През миналата година обаче компанията от Девня е изместена от втората позиция по разпределен дивидент от другия меден гигант "Асарел Медет". От печалбата си тя е разпределила почти 180 млн. лв., но това се разбира от доклада за дейността за 2019 г. На общото събрание през тази година също е гласувано разпределение на печалбата, но не е е посочено в какъв размер. На сайта на компанията също има съобщение до акционерите, че такова е одобрено, както и редът за получаване. "Капитал" изпрати въпроси до ръководството за размера на дивидента, но не получи отговор. Към края на 2019 г. компанията е изкупила обратно и 558 539 акции, което е 13.89% от капитала, като няма промяна спрямо лятото на миналата година. По закон по тези акции не се разпределя дивидент. В края на ноември компанията свиква ново извънредно общо събрание на акционерите, на което ще се гласува предложение за нов транш обратно изкупуване на книжа. В случая максималният обем е 402 203 акции, а цената е между 160 и 200 евро за брой. Така теоретично максималният поток към инвеститорите може да достигне малко над 80 млн. евро. При първия транш таванът беше определен на 100 млн. евро. В дневния ред, публикуван в Търговския регистър, има и точка за дивидент, както и такава за учредяване на особен залог на търговското предприятие на "Асарел Медет" в полза на Citibank Лондон.
"Агрополихим" влиза в играта
През тази година има нова голяма индустриална компания, която ще зарадва малките си акционери. "Агрополихим" ще раздели общо 60 млн. лв., или по 0.6 лв. на акция. През миналата година компанията отчете ръст на приходите от 22% до 448 млн. лв., а печалбата почти се удвоява до малко над 60 млн. лв. - най-големият й размер от 2010 насам. През последните години компанията се преориентира от глобални към по-регионални пазари, което е и причина за добрите резултати. Основна част от продукцията се продава в България. Освен това са пуснати и много нови продукти - компанията произвежда основно торове за земеделието. Основни собственици на компанията са Филип Ромбаут и Искър Искров, които държат 99.7% през Acid & Fertilizers Ltd., но въпреки големия им дял извън него в дребни собственици са почти 240 хил. акции.
През тази година само един от трите големи производителя на бира ще разпредели дивидент - "Карлсберг България". От такъв се отказва "Загорка", а "Каменица" традиционно не разпределяше част от печалбата си последните години. Печалби няма да разпределят и КЦМ, "Балканфарма Дупница". Компания с много дребни собственици е и "Нефтохим Бургас", но тя е с хронични загуби и няма дивидент. И както неведнъж сме споменавали - решенията да не се дава дивидент не са непременно лоши, тъй като всяка компания има определена политика в тази посока - било заради инвестиции или разрастване. Заради пандемията и икономическата криза пък сега много дружества предпочетоха да задържат печалбата си в резерв, защото не се знае какво може да се случи в тези трудни времена.
Дивиденти и други права
Всеки акционер без значение колко акции притежава, дори и една, има права колкото и големият.Дивидент - има давност 5 години и ако в този период не е потърсен, се връща в дружеството. Най-лесното нещо, което може да се направи, е да се установи контакт с компанията, където в най-честия случай трябва да се попълни формуляр и да се подаде банкова сметка за превод на дивидент. Последният не се изплаща на ръка. Ако предходните години (до 5) е имало такъв, той също трябва да бъде преведен на акционера. За физическите лица ще бъде удържан данък от 5% при източника.
Право на глас - всеки акционер може да участва в общите събрания на акционерите и да гласува по всяка една точка, както и да задава въпроси. Практиката показва обаче, че минимална част се възползват от това право и ходят на събрания.
Увеличение на капитал - определени условия и в зависимост от устава на компанията всяка акция може да носи право за участие в увеличение на капитала чрез записване на нови акции. При публичните компании това е задължително по закон, докато непубличните може да имат други условия. Ако акционер не се възползва от правото си, той може да го продаде и да не записва акции, но така делът му в компанията ще спадне при същия брой акции.
Ликвидационен дял - при закриване и ликвидиране на дружеството след приспадане на задълженията остава (а често и не) собственост в компанията, която се разпределя между всички акционери.
Логиката повелява, че компаниите би трябвало да складират колкото могат повече кеш в най-тежката икономическа криза в България от близо четвърт век насам. Това обаче далеч не е закон: много от големите индустриални и добивни компании и тази година не изневеряват на дивидентната си политика си. Все пак ефектът е видим, но по-скоро в по-малките дружества от леката промишленост и услугите, които масово заделят печалбата за 2019 г.
1 коментар