Искаме сигурност, искаме предсказуемост
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Искаме сигурност, искаме предсказуемост

Искаме сигурност, искаме предсказуемост

Как Уолстрийт и фондовите борси започнаха да харесват новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън

1996 прочитания

© Reuters


Дори и онези, които не следят капиталовите пазари, дочуха, че тези дни борсите изригнаха и са направили една от най-добрите седмици в САЩ от месеци. Това е така, а видимо зад тях стоят вече сигурната победа на Джо Байдън в президентските избори, разделеният Конгрес (демократите спечелиха Камарата на представителите, но републиканците ще имат превес в Сената) и резкият напредък с ваксината около COVID-19.

Дълго време предпочитаният кандидат за Уолстрийт беше Доналд Тръмп. Една от причините за борсовия бум от последните години е неговата данъчна реформа, която засегна и данъците върху дивидента и капиталовите печалби. До преди 3-4 години САЩ имаха едни от най-високите корпоративни данъци в света, много пред Европа и Азия, днес имат плосък данък печалба 21%. По времето на Тръмп доверието на малкия бизнес достигна 31-годишен пик, а средно годишно заплатите на най-нископлатената част от заетите в САЩ растеше с по 4.7%. Освен това исторически Републиканската партия винаги се е считала за по-добрия избор на Уолстрийт.

Предпочитанията се обърнаха

От края на Втората световна война през 1945 до 2019 г. средно за управленията на републиканците S&P500 се е повишавал с 16%, а при демократите - с 14.3%. Това е на фона на средна възвращаемост 10.8% за периода. Разбира се, всичко е много условно. Преди изборите и корона кризата инвеститорите не харесваха много идеята демократ да влезе в Белия дом, още повече в комбинация с пълна доминация в Конгреса. Защо обаче се обърнаха настроенията.

Тръмп имаше проблем - той често управлява на ръчна скорост, през своя Twitter акаунт, взимаше и неочаквани решения. И това е едно от нещата, които не се харесват на бизнеса и инвеститорите. Провалът на настоящия президент в справянето със здравните последствия от пандемията сви и икономическото доверие в него. Малката победа на републиканците, които запазват контрола в Сената, се оказа победа и за Уолстрийт - инвеститорите смятат, че по този начин ще се ограничат резки движения в политиките на новия президент.

В анкета на Wall Street Journal от тази седмица мениджъри на големи компании от различни сектори в САЩ освен на горното наблегнаха и точно на това - при администрацията на Джо Байдън те очакват по-голяма предсказуемост на средата.

Много корпоративни лидери смятат Байдън за центрист по отношение на бизнеса и очакват по-малко турбулентни отношения с Белия дом през следващите четири години, дори и да не са напълно съгласни с някои от неговите политики. "Ще бъде по-лесно, защото ще има повече стабилност", казва пред WSJ Питър Антъни, изпълнителен директор на доставчика на части за автомобили UGN, който има около 2200 служители. "Бизнес лидерите ще знаят какво да очакват, когато се срещат с него. Ако знаеш правилата на играта, може да я играеш", допълва той.

"Първото нещо, което трябва да направи новият президент, е да промени настроението в страната - от тези, които в момента аз определям като страх, притеснение и разделение, към настроение на надежда и включване", казва и Робърт Розенберг, който 35 години е бил начело на Dunkin' Donuts, днес с името Dunkin' Brands Group Inc.

"Сега е време за обединение. Трябва да уважаваме резултатите от изборите и решението на избирателите, както и да подкрепим мирно предаването на властта. Според мениджърите приоритет на Байдън трябва да бъде спиране на разпространението на коронавируса заедно с допълнителни стимули за потребителите и бизнеса. Мениджърите призовават и за повишение на държавните разходи за инфраструктура за създаване на повече работни места, както и препоръчват администрацията да сътрудничи повече с останалите държави по отношение на климатичните промени и коронавируса. Все повече проблеми днес изискват по-силно сътрудничество между САЩ и останалия свят", пише президентът на Mirosoft Брад Смит в корпоративния блог на компанията.

За Джо Байдън се знае, че защитава повече зелена енергия, разширяване на здравния план Medicare, повишаване на корпоративния данък от 21% на 28%, което частично ще тушира намалението от републиканците през 2017 г. (от 35% надолу), както и повишение на минималната почасова ставка, известно облекчаване на митата за Китай и увеличение на държавните разходи за инфраструктурни проекти. Или всичко в икономически план е точно обратното от това, което правеше Доналд Тръмп и което се прехвърляше върху борсите. Спокойствието на бизнеса и инвеститорите идва от разделението на властта в Конгреса. Това е добра новина в този контекст - доминацията на републиканците в Сената ще направи трудно прокарването на някои данъчни промени, особено връщане на високите корпоративни и капиталови ставки, наложени по времето на Тръмп. Първоначалните прогнози бяха, че демократите ще влязат ударно и в Белия дом, и в Конгреса, което щеше да позволи бързо прокарване на нови политики. Това сега очевидно няма да се случи и оценката се променя.

Трендовете, които променят пазарите

Положителните новини за бизнеса и инвеститорите не спряха дотук. В началото на седмицата американската Pfizer и германският ѝ партньор BioNTech обявиха, че експерименталната им ваксина е показала над 90% ефективност. Това донесе нова зелена вълна по борсите в САЩ и Европа. Инвеститорите започнаха да гледат отвъд Big Tech - започнаха да разпродават акциите на компании на растежа като Amazon, Zoom, Netflix и други, които черпеха от негативите на локдауна, и започнаха да купуват книжа на традиционните индустрии и компании от фармацевтичния сектор, финансите, енергетиката и производството на автомобили. Много инвеститори видяха добър момент за прибиране на печалби от вече надценените компании на растежа и насочване на инвестиции в подценени дружества в САЩ и Европа. През последните дни това се прехвърли в ръст на Dow Jones 30 и S&P500, но спад при доминирания от технологични компании Nasdaq.

Анализатори и инвестиционни банки вече променят и очакванията си за бъдещето на пазарите. От JP Morgan очакват в началото на следващата година S&P500 да удари 4000 пункта (3545 към сряда), а до края на 2021 да надмине и 4500. "Перспективите са много по-ясни, особено с новината около високата ефективност на ваксината", коментират в съобщение анализаторите на банката, цитирано от Marketwatch. И в него се изрежда дълъг списък с причини, които отлагат края на бичия пазар - разделения конгрес, подкрепящата политика на Фед, по-бързо възстановяващия се от очакваното трудов пазар и корпоративните печалби. Има и рискове - балотажът за две места в Сената, с който демократите могат да го спечелят. Което може да обедини Конгреса и да отключи страховете за повече данъци и нови регулации.

Дори и онези, които не следят капиталовите пазари, дочуха, че тези дни борсите изригнаха и са направили една от най-добрите седмици в САЩ от месеци. Това е така, а видимо зад тях стоят вече сигурната победа на Джо Байдън в президентските избори, разделеният Конгрес (демократите спечелиха Камарата на представителите, но републиканците ще имат превес в Сената) и резкият напредък с ваксината около COVID-19.

Дълго време предпочитаният кандидат за Уолстрийт беше Доналд Тръмп. Една от причините за борсовия бум от последните години е неговата данъчна реформа, която засегна и данъците върху дивидента и капиталовите печалби. До преди 3-4 години САЩ имаха едни от най-високите корпоративни данъци в света, много пред Европа и Азия, днес имат плосък данък печалба 21%. По времето на Тръмп доверието на малкия бизнес достигна 31-годишен пик, а средно годишно заплатите на най-нископлатената част от заетите в САЩ растеше с по 4.7%. Освен това исторически Републиканската партия винаги се е считала за по-добрия избор на Уолстрийт.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    daq1605387632692722 avatar :-|
    Ilian Gavrilov

    Вие тук всичките сте някакви умопомрачени на трма предпазни мерки. Плащат ли ви, малоумни ли сте... Ако не е това, погледите ви жадно гледат към Банкя, след като така старателно се опитвате да се подмазвате на тиквочовека-илитерат. Даже и абонамент искат, за да чете човек антижутналистика. КАЙ чеСно 😂

  • 3
    yql1577134969633656 avatar :-?
    Deyan Dimov

    До коментар [#1] от "Ilian Gavrilov":

    " Всяка администрация на Републиканците , от Рейгън насам наблюдава рецесия, докато всяка Демократична администрация оттогава наблюдава силно възстановяване и икономически бум“.
    Икономическият колапс по време на пандемията на корона вируса повдигна въпроса за рецесията и коя политическа партия се справя по-добре.

    Организацията Occupy Democrats попита в публикация от 17 май във Facebook: "Как става така, че всяка републиканска администрация от Рейгън нататък е наблюдавала рецесия и всяка демократична администрация е наблюдавала силно възстановяване и икономически бум?"
    Вярно ли е?
    Кой ще се пребори по- успешно с рецесията предизвикана от ковид пандемията.
    Какво е рецесия?
    Рецесията обикновено се определя като две последователни тримесечия на намаляващия БВП или брутния вътрешен продукт, парична мярка за пазарната стойност на всички крайни стоки и услуги, произведени през определен период от време.

    Дефиницията възниква в статия на Ню Йорк Таймс през 1974 г. от Джулиъс Шискин, професор по икономика и статистика в университета Рутгерс, който също е бил главен икономист на Военно-производствения съвет от 1942-45.
    Статията му включва редица други икономически елементи, които биха допринесли за рецесия, като спад в индустриалното производство за шестмесечен период и спад от 1,5% в неземеделската заетост. Тези през годините до голяма степен са отпаднали, оставяйки двете тримесечия като определение.

    Националното бюро за икономически изследвания на САЩ (NBER), което се описва като „частна, с нестопанска цел, безпартийна организация, посветена на провеждането на икономически изследвания и на разпространението на резултатите от научните изследвания сред академичните среди, създателите на публични политики и професионалистите в бизнеса“, използва други критерии.

    То определя рецесията като „значителен спад в икономическата активност, разпространен в цялата икономика, продължаващ повече от няколко месеца, обикновено видим в реалния БВП, реалния доход, заетостта, промишленото производство и продажбите на едро и дребно“.
    Рецесиите и Белият дом
    Изявлението на Occupy Democrats започва от президентството на Роналд Рейгън, започнало през януари 1981 г., до наши дни.

    Но използвайки фразата „е надзиравал“ във връзка с рецесия, изявлението е по-малко от точно дали се отнася до рецесия, започнала по време на президентския мандат, или е трябвало да се справи с рецесия по време на управлението си .

    По същия начин, прилагането на израза „е надзиравал“ за силно възстановяване от страна на демократите, остава неясно дали изявлението означава, че президент е започнал възстановяването или е наследил текущо възстановяване, както президентът Доналд Тръмп от президента Барак Обама.

    Тълкуването на израза „е надзиравал“ усложнява процеса на проверка на фактите. Обама наследи рецесия от Буш II, която започна през декември 2007 г. и завърши през юни 2009 г., според NBER, най-дългият икономически спад след Втората световна война.

    Съгласно този график от Рейгън към Тръмп, републиканските президентство имаха четири рецесии в рамките на своите условия: по една при Рейгън и Джордж У. Буш и две при Джордж Буш. За разлика от тях демократите Бил Клинтън и Барак Обама имаха нула.

    Сам Стовал, главен инвестиционен стратег на независимата инвестиционна фирма CFRA, отива по-далеч. Потапяйки се се в историческите сведения, той казва на САЩ ДНЕС, че всеки президент на републиканците от Честър А. Артър (1881-85) е имал рецесия по време на неговата администрация.

    По отношение на твърдението за силни икономически резултати от демократичните президенти след Рейгън: Администрацията на Клинтън отчете 7,5% ръст на БВП през второто тримесечие на 2000 г. и средно 3,7% за осем години, показват данни на Федералния резерв на Сейнт Луис.

    От президенти след Втората световна война само Труман с 4,8%, Кенеди с 5,2% и Джонсън с 5,1% отбелязват по-високи средни темпове на растеж. За разлика от това Рейгън е средно 3,5%, Картър 3,3%, Никсън 3,1%, Буш I и Форд 2,2% и Буш II 1,65%, според The Washington Post.

    Администрацията на Обама отчете умерен ръст от 2% за осем години, след като наследи най-тежкия икономически спад след Голямата депресия от годините на Джордж Буш, като САЩ губеха близо 800 000 работни места на месец.

    По време на двата мандата на Обама икономиката добавя работни места за 75 месеца подред и завършва с най-високото ниво на доходи на домакинствата, регистрирано някога, според Factcheck.org.

    Но дали администрацията на Обама движеше растежа или просто го наблюдаваше? Джеймс Петхокукис, икономически анализатор и колумнист от Американския корпоративен институт, твърди, че най-стръмните спадове на БВП са приключили преди Обама да встъпи в длъжност и преди да влезе в сила нов пакет от стимули за 831 милиарда долара. Заглавието на анализа му: „Обама не прекрати Голямата рецесия, която Буш не предизвика“.

    Философията зад демократичната икономическа политика
    Демократите насочват икономическите си политики към семейства с ниски и средни доходи. Те твърдят, че намаляването на неравенството в доходите е най-добрият начин за стимулиране на икономическия растеж. Семействата с ниски доходи са по-склонни да харчат допълнителни пари за нужди, вместо да ги спестяват или инвестират. Това директно увеличава търсенето и стимулира икономическия растеж. Демократите също подкрепят Кейнсианска икономическа теория, която казва, че правителството трябва да прокара пътя навън от рецесия.

    Философията зад републиканската икономическа политика GOP ( Grant Old Party)
    Републиканците се застъпват за икономиката от страна на предлагането, която предимно е от полза за бизнеса и инвеститорите. Тази теория гласи, че намаляването на данъците върху бизнеса им позволява да наемат повече работници, което от своя страна увеличава търсенето и растежа. На теория увеличените приходи от по-силна икономика компенсират първоначалната загуба на приходи с течение на времето.

    Републиканците се застъпват за правото да се стремят към просперитет без намеса на правителството. Те твърдят, че това се постига чрез самодисциплина, предприемчивост, спестяване и инвестиране.

    Подходящият за бизнеса подход на републиканците кара повечето хора да вярват, че са по-добри за икономиката. По-внимателният поглед разкрива, че в много отношения демократите всъщност са по-добри

    Партията, която всъщност е най-добра за икономиката
    Много анализи разглеждат коя партия е най-добра за икономиката. Изследване на Националното бюро за икономически изследвания (National Bureau of Economic Research) установи, че демократите-президенти след Втората световна война са се представили много по-добре от републиканците. Средно демократите-президенти нарастват икономиката с 4,4% всяка година спрямо 2,5% за републиканците

    Проучване на икономистите от университета в Принстън Алън Блайндър и Марк Уотсън установи, че икономиката се представя по-добре, когато президентът е демократ. Те съобщават, че „по много показатели разликата в представянето е поразително голяма“. Между Труман и Обама растежът беше 1,8% по-висок при демократите от републиканците.

    Изследване на института Хъдсън установява, че шестте години с най-добър растеж са разпределени равномерно между републиканския и президента на демократите,
    A КАКВО КАЗВА ФОНДОВАТА БОРСА?

    Както фондовият пазар, така и реалната икономика обикновено се справят по-добре, когато демократите, а не републиканците, са начело.
    От 1945 г. насам S&P 500 е средно с годишна печалба от 11,2% през годините, когато демократите контролират Белия дом, според CFRA Research. Това изпреварва средно 6,9% печалба при републиканците.
    Историята показва, че американските акции обикновено се справят по-добре при демократите.
    От 1945 г. S&P 500 се представя слабо средно през годините, когато републиканците контролират Белия дом.
    Това е въпреки коментарите на Тръмп като "Нашите рекордни пазари на фондовите пазари буквално ще РАЗПАДАТ!" (чрез TWITER миналия месец) и „Ако Джо Байдън някога е влязъл, мисля, че ще имате депресия, подобна на която никога не сме виждали в тази държава“ (по време на интервю на ABC News , сочейки плановете на Байдън за повишаване на данъците върху корпорациите и богатите).
    Десет от последните 11 рецесии започнаха под правилото на GOP
    Печалбата на акция нараства средно с 12,8%, когато демократите контролират Белия дом, в сравнение с едва 1,8% за републиканците, според CFRA.
    Историята може да не се повтори
    Може би тези исторически записи помагат да се обясни защо силното представяне на Байдън в националните социологически проучвания и пазари за прогнози тази пролет и лято не провали V-образното възстановяване на пазарите.
    Просто казано, Уолстрийт вече е решил, че може да живее с Белия дом на Байдън.

    На Уолстрийт има известна поговорка, че „задръстването е добро“, което означава, че инвеститорите предпочитат разделено правителство. Тази динамика, мисленето продължава, минимизира риска политиците да предприемат драстични законодателни промени, които биха могли да нарушат икономиката.
    Например, "синя вълна" през ноември може да доведе до по-високи корпоративни данъчни ставки. Байдън предлага да се вдигне корпоративната ставка от 21% на 28%, за да се помогне за плащането на огромните дефицити, възникнали преди и след пандемията. Goldman Sachs по-рано предупреди, че данъчният план на Байдън ще намали прогнозата за печалбите на S&P 500 за 2021 г. на 150 долара, намаление от около 20 долара на акция.
    Историята, обаче ни казва че това не винаги е вярно.
    От 1945 г. насам S&P 500 е средно годишен ръст от 10,6%, когато правителството се обедини под една партия, според CFRA Research. Бенчмаркът спечели средно 9,8% през 22-те години, когато демократите контролираха Вашингтон. Акциите се представиха още по-добре през осемте години, когато републиканците контролираха Белия дом и Конгреса, като средно се увеличиха с 12,9%.
    Завръщането беше по-слабо, когато контролът върху Конгреса и Белия дом беше разделен между двете партии.
    Като се има предвид необходимостта от фискален стимул и рязкото разделение във Вашингтон, инвеститорите този път може да не търсят задръствания.
    "Рационалният компромис е добър. "Задръстването" не винаги може да бъде", каза Кели от JPMorgan.
    източници:
    1. https://www.thebalance.com/democrats-vs-republicans-which-is-better-for-the-economy-4771839
    2. https://eu.usatoday.com/story/news/factcheck/2020/05/28/fact-check-do-gop-presidents-oversee-recessions-dems-recoveries/5235957002/
    3. https://edition.cnn.com/2020/09/23/investing/stock-market-election-trump-biden/index.html


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Смелото IPO на Airbnb

Смелото IPO на Airbnb

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK