Новите любимци на Уолстрийт
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новите любимци на Уолстрийт

SPACs са наследник на компаниите "празни чекове", които възникват в САЩ през 80-те години на миналия век.

Новите любимци на Уолстрийт

През 2020 г. 248 SPACS набраха над 83 млрд. долара, повече от цялото десетилетие преди това

2522 прочитания

SPACs са наследник на компаниите "празни чекове", които възникват в САЩ през 80-те години на миналия век.


През 2012 г. Остин Ръсел печели стипендия от фондацията на Питър Тийл (съосновател на PayPal) на стойност 100 хил. долара с единственото условие да напусне колежа и да се съсредоточи върху своя стартъп проект. Ръсел напуска "Станфорд" и основава Luminar, запазвайки проекта си в тайна до 2017 г. За пет години Ръсел е разработвал лидари - нещо като радар за определяна на разстояние на отдалечени обекти. Истинския пробив за компанията идва през май 2020 г., когато Volvo обявява, че ще използва лидарите на Luminar в своите коли. Само няколко месеца по-късно - през август - Остин Ръсел се превръща в най-младия милиардер (на 25), след като колективната инвестиционна схема, или SPAC (Special Purpose Aquisition Company), Gores Metropolous придобива Luminar за 3.4 млрд. долара.

Изминалата 2020 бе годината на SPAC-овете. За 12 месеца 248 инвестиционни схеми набраха над 82. млрд. долара, близо 5 пъти повече в сравнение с 2019 г. (13 млрд. долара). Вече всеки може да се похвали със SPAC - Jay Z, Шакийл О'Нийл, бившият говорител на белия дом Пол Райън, известният инвеститор Бил Акман и прочие.

Но какво всъщност е SPAC

Това е колективна инвестиционна схема, която пуска ценни книжа на пазара (IPO) и набира капитал, който след това използва, за да закупи определена частна компания. Нейните създатели обикновено са хора с опит в даден сектор. След като набере капитал, колективната инвестиционна схема има от 24 до 36 месеца да извърши сделка, като през това време средствата стоят на влог или се инвестират в краткосрочни облигации. Ако инвестиционната схема не стигне до сделка в срок, капиталът се връща на инвеститорите плюс лихвите, натрупани от влоговете и облигациите. Особеността е, че когато SPAC набира капитал, не е ясно в какво ще инвестира и затова оценката на инвестицията е трудна.

SPAC са наследник на компаниите "празни чекове", които възникват в САЩ през 80-те години на миналия век, като основно се търгуват на PSM (Penny Stock Market), но поради високия процент на измами SEC приема нови правила, с което на практика инвестициите спират. През август 2003 г. малката инвестиционна банка EarlyBirdCapital успява да изпълни всички условия на SEC и прави успешно първоначално публично предлагане за Millstream Acquisition Corporation. Колективната инвестиционна схема на Millstream набира успешно 23 млн. долара от инвеститорите и бележи началото на новия феномен на капиталовите пазари. Година по-късно - през 2004, SPAC-овете са вече 12 на брой, като набират близо половин милиард долара.

През 2007 г. колективните инвестиционни схеми в САЩ вече нарастват до 66 на брой, като набират общо над 12 млрд. долара. Този рязък ръст привлича вниманието на NYSE и NASDAQ и през 2008 г. борсите обявяват собствени правила, според които колективните инвестиционни схеми могат да търгуват ценните си книжа на техните борси, ако изпълняват определени условия, сред които набраният капитал трябва да бъде 90% държан в една сметка и защита за инвеститорите, които не подкрепят определена сделка. Финансовата криза намали инвестициите в SPAC драстично. През изминалата година обаче колективните инвестиционни схеми се завърнаха с гръм и трясък, в рамките на 2020 г. SPAC-овете набират повече капитал, отколкото за цялото десетилетие преди това от 2010 до 2019 г. Каква е причината за бума на инвестиционните схеми през 2020 г.?

Причините за рязкото увеличение в броя на и инвестициите в SPAC са няколко, но в основата е по-бързото и по-евтино излизане на пазара в сравнение с традиционното IPO. След като стана ясно, че мълниеносният спад на пазарите през пролетта ще е временен феномен и се очаква бързо възстановяване, много фирми пожелаха да се възползват от инерцията на пазара, но процедурата по листване на борсата отнема в най-добрия случай от 6 до 9 месеца, докато излизането на пазара чрез SPAC се случва за няколко седмици. По принцип SPAC разполагат с 24 до 36 месеца, за да закупят друга компания, но през 2020 г. сделките се извършваха за рекордно кратко време - средно около 4-5 месеца. Според Остин Ръсел благодарение на SPAC, "вместо да се луташ в бюрокрация година или две, можеш да излезеш на пазара за четири месеца и да се фокусираш върху бизнеса си през останалото време".

Другата основна причина за бума са компаниите, които излязоха на пазара. Чрез SPAC на пазара през 2020 се появиха част от конкурентите на Tesla, която до миналата година беше единственият производител само на електрически автомобили на пазара. През 2020 г. се появи Nikola в сделка за 3.3 млрд. долара, след като се сля с VectoIQ - SPAC, който държеше две години парите на инвеститорите по специална сметка, след като направи IPO през 2018 г. Още няколко компании последваха Nikola - Lordstown Motors, Fisker и Canoo от сектора на електрическите автомобили, но имаше и други сектори, които се възползваха от инвестиционната схема, като разплащанията (Repay), p2p кредитите (Open Lending) и други. Появата на големи компании на пазара чрез SPAC стимулира пазара. Остин Ръсел споделя, че благодарение на големите SPAC сделки като тази с Nikola се е съгласил да продаде компанията си Luminar на колективна инвестиционна схема.

На скорост и през 2021 г.

SPAC сделките продължават да набират скорост и през 2021 г. Само за първите две седмици от януари колективните инвестиционни схеми са събрали над 17 млрд. долара в САЩ, или повече от милиард на ден. Излизането на пазара чрез SPAC е по-бързо, защото компанията, която се пуска на пазара, няма операции, които да бъдат проследени и анализирани, но бързината води и до проблеми. Някои инвеститори смятат, че SPAC-овете надценяват компаниите значително, други - че са измами.

На 20 януари Дейвид Соломон, директор на Goldman Sachs, предупреди, че SPAC-овете излизат извън контрол. Според Соломон "ще се случи нещо, което ще намали активността на пазара за колективни инвестиционни схеми", без да уточнява какво може да бъде това нещо. "Както с всички иновации, идва момент във времето, когато тенденцията излиза извън контрол и трябва да се спре или ребалансира по някакъв начин." Дейвид Соломон може да реагира и предубедено, имайки предвид, че банката му губи пари, когато компаниите се отказват от традиционния модел на IPO, но може и да бъде прав. Какво предстои за SPAC's трудно може да се каже, но за сега не изглежда да намаляват скоростта.

Малко съображения

Инвестиция на тъмно. За разлика от традиционното IPO, където инвеститорите знаят какво купуват, преди да инвестират, при SPAC влагат парите си в празна компания, която се очаква да закупи друга, което автоматично означава повече риск. Според правилата SPAC имат 36 месеца максимален срок да направят инвестицията. Ако инвеститорът не е съгласен със сделката или тя не се случи в този срок, той може да поиска обратно парите си, получава и лихва за тях. В случай че я одобри, вече получава акции в новата компания.

Рехава регулация. По принцип SEC различава обратните сливания от колективните инвестиционни схеми, но в миналото регулаторът е допуснал грешки, като през 2011 г., когато блокира 6 китайски SPAC с аргумента, че са нелегални обратни сливания. Подобно на акциите ценните книжа на SPAC в САЩ се търгуват на най-големите борси - NASDAQ и NYSE, но за разлика от акциите борсите не гарантират и не застраховат инвеститорите в SPAC в случай на срив, спад или измама. Това е и рискът на по-бързото и слабо регулирано IPO.

През 2012 г. Остин Ръсел печели стипендия от фондацията на Питър Тийл (съосновател на PayPal) на стойност 100 хил. долара с единственото условие да напусне колежа и да се съсредоточи върху своя стартъп проект. Ръсел напуска "Станфорд" и основава Luminar, запазвайки проекта си в тайна до 2017 г. За пет години Ръсел е разработвал лидари - нещо като радар за определяна на разстояние на отдалечени обекти. Истинския пробив за компанията идва през май 2020 г., когато Volvo обявява, че ще използва лидарите на Luminar в своите коли. Само няколко месеца по-късно - през август - Остин Ръсел се превръща в най-младия милиардер (на 25), след като колективната инвестиционна схема, или SPAC (Special Purpose Aquisition Company), Gores Metropolous придобива Luminar за 3.4 млрд. долара.

Изминалата 2020 бе годината на SPAC-овете. За 12 месеца 248 инвестиционни схеми набраха над 82. млрд. долара, близо 5 пъти повече в сравнение с 2019 г. (13 млрд. долара). Вече всеки може да се похвали със SPAC - Jay Z, Шакийл О'Нийл, бившият говорител на белия дом Пол Райън, известният инвеститор Бил Акман и прочие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK