Чиста енергия - висока доходност

През 2020 г. за пръв път зелените (ESG) фондове са по-печеливши от традиционните

От векове насам пазарите на ценни книжа са били доминирани от няколко компании или сектори в зависимост от нивото на индустриално развитие. От самото начало през XVII в. в Амстердам се търгуват главно океанско-търговските компании като Нидерландската източноиндийска компания, която е и най-голямата компания в света по това време. През XVIII в. на борсите в САЩ навлизат компании от финансовия сектор, които подпомагат разширението на държавата до появата на железниците през втората половина на XIX в. С развитието на индустриализацията и технологиите възникват и нови сектори като здравеопазване, машиностроене, комуникации и прочие. В началото на XX в. Форд пуска Model T, с което започва ерата на автомобилостроенето в САЩ. Краят на XX в. е белязан с технологичния бум и няколко години по-късно пазарът ще бъде доминиран основно от технологични гиганти.

Интересно е да се проследи и как пазарите се променят през вековете. В края на XIX в. пазарната капитализация на транспортния сектор, в който основно са железниците, е толкова голяма част от пазара на ценни книжа в САЩ, че през 1896 г. започва да се търгува индекс, който да следи сектора - Dow Jones Transportation. С появата на автомобилостроенето (и по-късно самолетостроенето) транспортният сектор се променя изцяло и постепенно железниците губят доминиращата си позиция за сметка на производителите на автомобили. Заради иновациите в транспорта влаковете са една от най-бавно развиващите се сфери на икономиката в САЩ през XX в. В края на XIX в. железниците представляват близо 60% от пазара на ценни книжа в САЩ, а през XXI век са под 2%. Това не означава, че са лоши инвестиции, а че е имало много по-добри. Както има водещи сектори, така има и губещи сфери на индустрията, които просто изпадат от употреба или са заменени от нови и по-добри технологии, какъвто е примерът и с автомобилите и влаковете.

От аутсайдер към лидер

Днес също сме свидетели на подобна трансформация на доминацията, която тече не с десетилетия, а с години. Очевидно дотук най-големият печеливш през XXI в. е секторът на информационните технологии. Но ако трябваше да определим аналога на железниците и транспортния сектор през новото хилядолетие, това, изглежда, е енергийният сектор. Той е най-слабо представилият се за последното десетилетие, от 2010 до 2019 г. , като носи възвращаемост на инвеститорите си от едва 34%, най-малко в сравнение с останалите сектори на икономиката. S&P 500 се покачва с над 180% за същия период от време, технологичните акции - с над 400% за същия период от време. Причините за лошото представяне на енергийния сектор са няколко, сред които са основно волатилните цени на основни стоки като петрол, газ и въглища, както и влошаващият се климат.

Потреблението на енергия почти се е удвоило от 1990 г. насам според Световната енергийна асоциация. Именно това води и до увеличение във вредните емисии и разрив в климата. Около 75% от въглеродния двуокис идва от енергийния сектор, било то под формата на добив и горене на въглища (12%) или като горене на гориво в автомобилите (12%). Именно поради това светът се опитва да намали потреблението на енергия с висок въглероден отпечатък и такава, чиито добив и използване освобождават високи нива на въглероден двуокис в атмосферата. Енергията с висок въглероден отпечатък се извлича от нефт, петрол, газ, въглища и други изкопаеми. Енергията с нисък карбонов отпечатък се дели на ядрена и възобновяема. Всичко това е и сред причините защо инвеститорите все повече да избягват старата енергийна индустрия. Но поглеждат към тази на бъдещето, която ще е все по-зелена.

Мисли за зелено

Все още около 2/3 от енергията в света се доставя от източници с висок въглероден отпечатък, но през 2020 г. Environmental, Social & Governance (екологични, социални и отговорни), или накратко ESG фондовете, донесоха повече печалба на инвеститорите си от традиционните фондове. Според Morningstar за цялата 2020 г. 11 от 12 ESG фонда се представят по-добре от бенчмарка S&P 500, сред които водещи са IQ Candriam ESG US Equity ETF и Calvert US Large-Cap Core Responsible Index. Със средна възвращаемост от 22.4% ESG фондовете са се представили доста по-добре от възвращаемостта от 18.4% на S&P за годината. Единствения фонд, който се представя по-зле от пазара, е Xtrackers MSCI, и то с едва 0.1%. Активите, които проследяват сектора с чиста енергия (нисък въглероден отпечатък), бележат дори още по-голям ръст през 2020 г., iShares Global Clean Energy ETF е възвърнал над 140% през миналата година, Invesco WilderHill Clean Energy ETF - над 200% печалба за същия период от време. От друга страна, най-големите енергийни компании в света - петролните гиганти, донесоха загуби на акционерите си през 2020 г. Shell загуби над 40% от пазарната си капитализация, Total и Exxon са надолу с по над 30% и 35% респективно.

Изглежда, единственият вариант е да се мисли за зелено в бъдеще. Благодарение на неправителствени организации като Carbon Disclosure Project (или CDP) все повече институции са притиснати да се съобразяват с определени норми. CDP издава ESG рейтинг подобно на кредитния за почти всяка компания, държава и град в света, като данните са достъпни на сайта на организацията безплатно. По този начин всеки инвеститор може да добие представа колко "зелени" са инвестициите му за няколко минути. ЕSG инвестирането обаче не приключва дотук - то помага да се идентифицират и финансови рискове, които не могат да се идентифицират в тримесечните отчети на компаниите. Което пък е предизвикателство за големи и малки инвеститори. Защото заплахите от климатичните промени за една компания или вътрешни скандали може да се окажат ключови за бъдещото представяне на компаниите.

Иновации с бързия влак

С драстичното увеличение на инвестициите цената на зелената енергия пада драстично, което води до нов проблем - съхранението. Към настоящия момент няма по-удобен начин за съхранение на енергия от фосилите и горивата, тъй като слънчевата енергия не се събира в резервоар и нямаме огромни запаси вятър, поради което батериите са основна тема за иновации напоследък. Литият е най-лекият метал, което му позволява да съхранява много енергия в сравнително малки количества, но дори целият литий в света да бъде обработен в батерии, не би успял да съхрани достатъчно енергия, за да замести глобалното потребление на енергия от изкопаеми горива дори за седмица. Поради тази причина в разработването на нови видове батерии се наливат милиарди долари от компании като Tesla, дори и от петролните гиганти като Shell и Еxxon. Всъщност именно и разработката на Tesla е сред причините за бума в цената на акциите й.

Засега иновациите в съхранение на енергия и алтернативни горива, изглежда, са изпуснали бързия влак и на този етап светът трябва все още да разчита на изкопаеми горива и енергийните гиганти, но влакът е тръгнал и спиране няма.

Няма място за акциите на старите петролни играчи

Пазарните капитализации на петролните гиганти се свиват със същата скорост, с която растат инвестициите в зелена енергия. Старите енергийни компании наливат огромни количества капитал, за да останат в крак с иновациите в енергийния сектор.

Shell например има за цел да популяризира водорода като алтернативно гориво. През миналата година Бен ван Бърдън, изпълнителен директор на компанията, споделя пред инвеститорите, че компанията желае да се превърне в лидер на пазара за водород, но ще отнеме време, докато инвестициите на компанията се материализират.

Exxon от друга страна, изглежда, инвестира във възобновяем (или рециклиран) дизел, което се произвежда по патент на Nestle и се извлича от животински и растителни мазнини, както и от хранителни отпадъци. Стивън Литълтън, вицепрезидент по връзките с инвеститорите на Exxon, споделя, че компанията ще закупи 2.5 млн. барела рециклирано гориво за 5 години от Global Clean Energy Holdings.

Total, подобно на Еxxon, също инвестира в рециклирани горива, но на преден план за компанията е да се превърне във водещ източник на зелена енергия под формата на електричество. Според Жан-Пиер Сбреар компанията ще има възможност да доставя 35 гигавата на час зелена енергия до 2025 г., като към този момент порфтолиото на компанията произвежда около 25 гигавата на час. Сбреар обяви и споразумение за доставяне на електроенергия от 6 тераватчаса, което компанията смята да изпълни чрез построяването на слънчеви колектори в Испания.