Хората, които са я преживели, едва ли могат да забравят кризата. И все пак кратко обобщение. В средата на първото десетилетие на XXI век цените на жилищата бързо се покачваха в много от богатите страни. В САЩ голяма част от растежа на ипотечното кредитиране беше за хора с ниски кредитни оценки. Тези subprime ипотеки бяха обединени и превърнати в търгуеми ценни книжа. Най-рисковите от тях поеха първите загуби, осигурявайки буфер за траншовете с рейтинг AAA. Търсенето на висококачествени облигации беше толкова високо, че стандартите се подхлъзнаха. Почти всеки можеше да получи subprime ипотека.

Бумът на жилищата в САЩ имаше всички отличителни черти на балон: евтини пари, натрупване на дълг и убеждение, че няма риск. Ако сте били с такава настройка, как бихте могли да заложите срещу това? Шепа умни хора разбраха, че емисиите на нискокачествени облигации вероятно ще получат по-висок процент на неизплащане, отколкото предполагат тяхната цена или кредитен рейтинг. Така че залагат срещу най-рисковите траншове от най-лошите пулове. Те сключиха споразумения с банки, наречени суапове за кредитно неизпълнение (CDS), които застраховаха специфични ипотечни облигации срещу неизпълнение. През 2007 и 2008 г. процентът на неизпълнение по кредитите нарасна. Задейства се CDS застраховката. Изплащането беше толкова грандиозно, колкото и голът на Тони Йебоа.

Страхът срещу убеждението

Защо повече хора не инвестираха в същата сделка? Браун и Дюи са разговаряли с инвеститори, които са могли да играят срещу subprime търговията, но са се отказали. Един минус е огромната такса за притежание на "Големият залог" - премията по CDS е твърде висока. Нещо повече - ипотечните CDS бяха неликвидни инструменти, което прави сложно излизането от сделката. Високата такса за притежание е голям проблем, когато печалбата може да е след години - ако изобщо има такава. Банките, които бяха контрагенти на CDS, можеха да изпаднат в криза. Може би правителството ще отмени всички ипотеки като ги изкупи. Историята не се разигра по този начин. Но инвеститорите не можеха да бъдат сигурни тогава.

Търговците намериха други начини да залагат срещу балона. Единият беше да се избегне проблемът с таксата за притежание чрез закупуване на рискови траншове от високорискови ценни книжа с двуцифрена доходност и едновременно сключване на застраховка на "безопасни" траншове AAA с използване на CDS с доста ниска премия. Залогът тук беше, че срив в жилищния пазар ще срине както рискови, така и безопасни облигации; но докато чакате апокалипсиса, можете да се възползвате от печалбата за притежание на активите под формата на дивиденти. Може би най-сигурният начин да спечелите от балон е търговията с покупка по време на разпродажба - в случая покупка на ипотечни облигации на изключително ниска цена след срива.

Подтекст на статията на Браун - Дюи е, че убеждението може да бъде ваш враг. Да знаете със сигурност, че нещо е много нестабилно, може да не е достатъчно, за да ви спечели пари. И все пак несигурността на "Големият залог" е голяма част от неговата легенда. Да, нещата можеше да се развият по различен начин. И ако изстрелът на Тони Йебоа беше със сантиметър по-високо, тогава нямаше да има гол. Но това не беше случайност. Тони Йебоа бе вкарал също толкова грандиозен гол срещу "Ливърпул" месец по-рано. Гол, който също влиза от напречната греда.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved