Алтернативата си заслужава
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Алтернативата си заслужава

Shutterstock

Алтернативата си заслужава

Взаимните фондове реализират добра доходност в началото на годината, подкрепени от бума на финансовите пазари

2537 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Едновременно една от най-тежките и най-успешните. Такава беше миналата година за дейността на инвестиционните фондове в България, а динамичната картина чертаеше пандемията от ковид-19. След първоначалното сътресение и срива на пазарите, които се отразиха в доходността и активите на фондовете, дойде и рязкото възстановяване. Всъщност 2020 г. е рекордна за взаимните фондове в България - активите им се устремиха към 6 млрд. лв., като нараснаха с над 1.5 млрд. лв. за 12 месеца. Тук с основен дял са тези на чуждите управляващи дружества, докато тези на българските са с по-малък дял. Но нарастват и те - към декември управляват 1.785 млрд. лв. Макар в България депозитите да държат първото място при формите за спестяване с почти 60 млрд. лв. на физически лица, нулевите лихви карат все повече хора да търсят алтернатива. А взаимните фондове са едни от тях. Въпреки всичко делът им остава малък - едва 5% от БВП. В ЕС този процент надвишава 60 - 70.

Добро начало

По данни на БНБ към края миналата година българските фондове са 129, докато тези на чуждите дружества са 1407. Последното е разбираемо - те се организират и управляват от големи международни компании и банки, с по-голяма история са и работят на много големи пазари - и като клиентска база, и като активи. А улеснението на единния паспорт в ЕС прави предлагането им в България лесно през банки и няколко инвестиционни посредника.

Но по всичко личи, че настоящата година започва много добре за българските фондове. През първото тримесечие доходността им е красноречива - най-печелившите от тях са реализирали около и над 10%. Всекидневна и обобщена информация за доходност и активи има само за българските фондове, и то за онези, чиито управляващи дружества са членове на асоциацията им БАУД. Тя покрива над 90% от българските фондове.

Така продължаващият бум на глобалните фондови пазари се е пренесъл и в България. Фондовете с най-голяма доходност са тези в акции - на големите световни, но и на регионалните пазари. Лидерът по доходност "Конкорд фонд 4 - енергетика", както личи и от името му, залага предимно на акции от енергийния сектор - петрол, газ, добив и производство. Започналото възстановяване в цените на петрола, движено от очакванията за икономически растеж, се прехвърли и в акциите на добивните компании.

След като миналата година определено не беше добра за българската борса, към края ѝ започнаха възстановяване и растеж, които се ускориха през януари. Това е и причината сред най-печелившите фондове да има и такива, които залагат на акции на български компании или поне част от портфейла им е в такива - "ОББ премиум акции", "Елана високодоходен фонд" и борсово търгуваният фонд, който е базиран на Sofix - Expat Bulgaria SOFIX ETF. Източните и развиващите се регионални пазари също дават сила за растеж - Expat Serbia BELEX15 ETF, "Адванс Източна Европа" и други. Въпреки ниската доходност балансираните и облигационните фондове също успяват да започнат добре годината и да осигурят прилична доходност. Още повече на фона на нулевите депозитни лихви.

Преди да инвестираш

Преди инвестиция във взаимен фонд трябва да се имат предвид няколко неща - толерантността към риска, знанието, че миналата доходност не е гаранция за бъдещето, както и таксите, които изяждат част от печалбата.

Всеки може да си прецени колко риск може да поеме - според възрастта и целите си. Обикновено младостта върви с по-голям толеранс към риска. И обратно. За риска важен фактор е стандартното отклонение, което измерва колебанието в доходността. Колкото по-висок е този коефициент, толкова е по-голям и рискът да не се постигне същата доходност и да се реализира доходност. Затова и таблицата показва, че високорисковите фондове са с високо отклонение, докато по-консервативните - с по-малко. Трябва да се има предвид, че представянето на инвестиционните схеми зависи силно от това на пазарите и при една по-сериозна корекция това ще се отрази и на доходността. Затова и препоръката на анализаторите е в тях да се инвестира дългосрочно. Тоест, ако търсите спекулация, те не са за вас.

Класираните фондове са на база данните, които те предоставят, и се обявяват публично на сайта на Българската асоциация на управляващите дружества. В таблицата е представена доходност на взаимните фондове на база нетна стойност на един дял, без да са включени таксите на входа и изхода. Това винаги трябва да се има предвид, тъй като изяжда от доходността. При всяко управляващо дружество таксите са различни, като зависят и от сумата на покупка, и от периода на задържане. Управляващите дружества налагат три вида такси - при покупка, при обратно изкупуване и такса за управление.

Взаимен фонд е...

Взаимните, или договорни, фондове са колективни инвестиционни схеми, пул от парите на вложителите, които се управляват от професионален мениджър - управляващо дружество, което се лицензира и регулира от финансовия регулатор. В България това е КФН. Според вида на инвестициите се определя и рисковият му характер - ако натежават акциите, то профилът е високорисков. По-висока тежест на държавни облигации пък говори за нисък риск. По-висок риск означава и по-висок шанс за печалба, но и загуба. И обратно. Управляващите дружества котират ежедневно или поне няколко пъти седмично емисионни стойности и цени на обратно изкупуване на дяловете на всеки фонд, като по този начин му осигуряват ликвидност. За организацията и управлението на фондове управляващите дружества си начисляват такси.

Едновременно една от най-тежките и най-успешните. Такава беше миналата година за дейността на инвестиционните фондове в България, а динамичната картина чертаеше пандемията от ковид-19. След първоначалното сътресение и срива на пазарите, които се отразиха в доходността и активите на фондовете, дойде и рязкото възстановяване. Всъщност 2020 г. е рекордна за взаимните фондове в България - активите им се устремиха към 6 млрд. лв., като нараснаха с над 1.5 млрд. лв. за 12 месеца. Тук с основен дял са тези на чуждите управляващи дружества, докато тези на българските са с по-малък дял. Но нарастват и те - към декември управляват 1.785 млрд. лв. Макар в България депозитите да държат първото място при формите за спестяване с почти 60 млрд. лв. на физически лица, нулевите лихви карат все повече хора да търсят алтернатива. А взаимните фондове са едни от тях. Въпреки всичко делът им остава малък - едва 5% от БВП. В ЕС този процент надвишава 60 - 70.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Печели ли се от SPACs

Печели ли се от SPACs

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.