Предлагат ли реалните активи убежище от инфлацията

Инфлацията обикновено е лоша новина за базови активи като акции и облигации, защото намалява стойността на бъдещите печалби и купонни плащания.

Предлагат ли реалните активи убежище от инфлацията

Икономическата експанзия обикновено подхранва ръста на потребителските цени, както и търсенето на свободни площи

The Economist
5455 прочитания

Инфлацията обикновено е лоша новина за базови активи като акции и облигации, защото намалява стойността на бъдещите печалби и купонни плащания.

© Капитал


Подобно на пингвините и топящия се лед на полюсите, средата на живот за инвеститорите се променя. Инфлацията обикновено е лоша новина за базови активи като акции и облигации, защото намалява стойността на бъдещите печалби и купонни плащания. И все пак точно в такива активи, след десетилетие на бавен растеж и ниска инфлация, инвеститорите са паркирали голяма част от своите трилиони. Тъй като потребителските цени се покачват неудобно бързо в голяма част от света, инвеститорите ще се опитат да защитят портфейлите си от променящия се икономически климат.

Голяма част от инвеститорите вярват в "реални" активи - физически, включително имоти, инфраструктура и земеделска земя. Могат ли тези активи да се окажат убежище в моменти на промяна? Инвеститорите със сигурност имат основателни причини да ги считат за безопасни. Инфлацията често съвпада с покачването на цените на тези активи. Икономическата експанзия обикновено подхранва ръста на потребителските цени, както и търсенето на свободни площ, транспортна или енергийна инфраструктура.

Освен това тези активи произвеждат парични потоци, които обикновено проследяват инфлацията. Много лизингови договори се коригират годишно и са обвързани с ценовите индекси. Някои - например хотели или складови помещения - се преразглеждат дори още по-често. Приходи от инфраструктурни проекти обикновено също са свързани с инфлацията чрез регулация, концесионни споразумения или дългосрочни договори. Междувременно нарастващите разходи за поддръжка или енергия, свързани с тези активи, често се предават или на наемателите (за имоти), или се фиксират за дълги периоди (за инфраструктура). Освен това събраният за финансирането им дълг - често с фиксирана лихва и в големи размери, става все по-евтин за изплащане в бъдеще.

В резултат на това реалните активи се представят добре през инфлационните периоди в миналото. Скорошен доклад на BlackRock изчислява, че общата възвращаемост от частни имоти и инфраструктурни активи в световен мащаб е надминавала тази на основните индекси за акции и облигации, когато инфлацията надхвърли 2.5%. Според Дейвид Лебовиц от JPMorgan Asset Management един типичен пенсионен фонд трябва да започне да разпределя 5 - 10% от активите си в "реални активи", като делът се увеличи до 15 - 20% с течение на времето. Някои фондове са дори по-смели: Пенсионният план за учители на Онтарио, който управлява 228 млрд. канадски долара (182 млрд. щатски долара), иска да увеличи разпределението от 21% на 30%.

Всичко това може да звучи много примамливо, но трябва да се внимава. От една страна, представянето на активите стана по-трудно за прогнозиране: помислете за търговските центрове и офис площите (под заплахата на електронна търговия и работата от вкъщи), летищата и електроцентралите (изправени пред декарбонизацията) и дори земеделските земи (уязвими от изменението на климата). Въпросният клас активи може да изисква по-голям толеранс за риск и повече домашна работа (проучване), отколкото по принцип са свикнали неговите поддръжници.

Друг проблем е, че реалните активи са трудно достъпни. Те обикновено са частни обекти, което означава, че само най-големите инвеститори имат ресурса и търпението да намерят потенциални инвестиции. Останалите могат да получат експозиция през публичните пазари чрез инвестиционни тръстове за недвижими имоти, инфраструктурни акции или борсово търгувани фондове. Но те са склонни да бъдат тясно свързани с акциите и се губи логиката за инвестиране в тях. Институционалните инвеститори също имат достъп до частни активи, но разгръщат капитала си бавно и имат висока цена, тъй като техните мениджъри обикновено налагат високи такси.

Във всеки случай реалните активи не могат да предпазят целия портфейл на инвеститора срещу инфлацията. Тяхната заслуга е, че те запазват собствената си стойност, когато инфлацията е висока. За да защитят целия си капитал, инвеститорите трябва да търсят активи, които не неутрализират инфлацията, но добавят стойност по-бързо по време на инфлационни изблици, отколкото другите активи се обезценяват. И няма много консенсус кои от активи отговарят точно на тези изисквания. Злато, суровини, облигации, индекси, свързани с инфлацията, деривати: всеки има фаворити и аутсайдери.

Може би най-голямата опасност обаче е, че реалните активи стават жертва на собствения си успех. Много инвеститори вече се обърнаха към тях през последното десетилетие, тъй като търсеха стабилна доходност и диверсификация. Между 2010 и 2020 г. инвестициите в частни недвижими активи се удвоиха до 1.8 трлн. долара. Намирането на нещо за закупуване става все по-трудно. Около 583 млрд. долара, събрани от фондове от 2013 г., остават неизразходвани. Възможно е да има балон, казва Дейвид Джоунс от Bank of America Merrill Lynch. Определението за реален актив може да се разтегне. Някои вече твърдят, че трябва да включва и екзотични активи като непроменяемите монети (NFT) - цифрови носители, записани на блокчейн. Защото подобно на пингвините, които се сгушват един до друг когато ледът се топи, някои инвеститори може да се окажат попаднали в студени води.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Подобно на пингвините и топящия се лед на полюсите, средата на живот за инвеститорите се променя. Инфлацията обикновено е лоша новина за базови активи като акции и облигации, защото намалява стойността на бъдещите печалби и купонни плащания. И все пак точно в такива активи, след десетилетие на бавен растеж и ниска инфлация, инвеститорите са паркирали голяма част от своите трилиони. Тъй като потребителските цени се покачват неудобно бързо в голяма част от света, инвеститорите ще се опитат да защитят портфейлите си от променящия се икономически климат.

Голяма част от инвеститорите вярват в "реални" активи - физически, включително имоти, инфраструктура и земеделска земя. Могат ли тези активи да се окажат убежище в моменти на промяна? Инвеститорите със сигурност имат основателни причини да ги считат за безопасни. Инфлацията често съвпада с покачването на цените на тези активи. Икономическата експанзия обикновено подхранва ръста на потребителските цени, както и търсенето на свободни площ, транспортна или енергийна инфраструктура.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал