"Принудителните спестявания" увеличиха световните финансови активи до 200 трлн. евро

Инвестициите нарастват глобално по време на пандемията според доклад на Allianz.

"Принудителните спестявания" увеличиха световните финансови активи до 200 трлн. евро

България обаче е малко встрани от тенденциите с незабележим растеж, показва докладът за богатството на Allianz

2420 прочитания

Инвестициите нарастват глобално по време на пандемията според доклад на Allianz.

© Morgan Housel


През миналата година близо 5.8 трлн. евро на домакинствата са се влели глобално в банкови депозити, ценни книжа (акции, облигации, инвестиционни фондове и други скъпоценни книжа), застрахователни и пенсионни фондове и общият им обем е достигнал 200 трлн. евро. Това е ръст с 9.8%, а основната причина са така наречените принудителни спестявания - пари, които хората не успяха да похарчат заради глобалния локдаун, предизвикан от ковид-19 през миналата година. Това показва годишният доклад за глобалните инвестиции на германската финансова група Allianz. За разлика обаче от световните тенденции, при България почти няма промяна в нетното богатство на глава от населението, показва докладът. Криптовалутите не се включват в списъка с финансовите инвестиции - въпреки че Allianz признава, че "стойността им вече не е малка". Основният двигател на ръста са спестяванията на домакинствата, както и част от инвестициите им в ценни книжа заради бума на фондовите борси глобално.

Пълният доклад на застрахователната компания обхваща 57 държави, които според Allianz "представляват повече от 90% от световния БВП". България е поставена на 35 място по размер на нетните финансови инвестиции на глава от населението, като според доклада средно на българин се падат по над 10 хил. евро финансови активи, а общо за страната са 88 млрд. евро. В сравнение с 2019 г. нетните инвестиции във финансови активи на българите се увеличават само с 0.1% спрямо данните от доклада, но въпреки това страната ни е класирана по-напред от държави като Полша, Словакия и Румъния. В данните за България се посочва, че основна част от активите са в ценни книжа - те представляват 43% от всички активи и са намалели с огромните 9.3%. Това е първият спад от 2012 г. насам. В доклада обаче не се казва в какво са тези ценни книжа и дали са издадени в България и чужбина. Традиционно българинът предпочита депозити за сметка на алтернативните форми на спестявания. Другите два класа активи - банкови депозити, както и активи на застрахователни и пенсионни фондове, показаха силен растеж, увеличавайки се съответно с 10.0% и 10.8%, се посочва в доклада, като това се дължи и на задължителния им характер на част от тях.

"Цифрите са много впечатляващи, но трябва да се разровим по-дълбоко. Повечето домакинства не са спестили, а просто са оставили парите си настрана. Всички тези странични пари по банкови сметки са пропиляна възможност. Вместо това домакинствата трябва да инвестират в пенсионирането си и в зеления преход, давайки възможност на обществата да овладеят първостепенните предизвикателства, пред които сме изправени - климатичните и демографските промени. Страхувам се, че ако в крайна сметка домакинствата започнат да харчат, парите ще свършат като отмъщение и само ще подхранват инфлацията. Спешно се нуждаем от нова "култура на спестяване".

Людовик Субран, главен икономист на Allianz

Дългият COVID-19

Германският застраховател обръща внимание и на възстановяването от пандемията. Според данните от доклада през 2020 г. финансовите активи на развиващите се пазари нарастват по-бързо, отколкото на развитите пазари, но рисковете за по-бедните страни продължават да са по-изразени. Слабите темпове на ваксинация, реконфигурирането на веригите за доставки и трансформацията на енергийния сектор са най-големите заплахи за развиващите се страни.

"Много е вероятно Covid-19 да продължи да възпира икономическото развитие в по-бедните страни много по-дълго, отколкото на развитите пазари." Но истинското предизвикателство тепърва предстои според Allianz, тъй като някои страни "ще се озоват в постпандемичен свят, в който ще им е все по-трудно да използват предимствата си (като по-евтина работна ръка и материали) предвид продължителните промени в технологиите, политиките и начина на живот".

Има ли място за криптото

Въпреки че не включва дигиталните монети към финансовите активи, германският застраховател отделя внимание на сектора, като според Allianz криптовалутите вече не могат да бъдат игнорирани. Анализаторите на компанията отбелязват, че "за разлика от бума през 2017 г., който бе задвижван от инвеститори на дребно, настоящото поскъпване на криптовалутите се дължи на търсенето както от инвеститори на дребно, така и професионални инвеститори, както и от големи фирми".

Allianz смята обаче, че криптовалутите не могат и не бива да се сравняват с реалните валути, тъй като банкнотите сменят собственика си средно около 10 пъти на година, докато биткойн продължава да се държи в портфейлите, без да бъде обменян реално за нищо. "Хората все още използват биткойн или други криптовалути предимно като спекулативни инструменти, а не за разплащания. Следователно пазарът остава незрял и нестабилен, което го прави неподходящ за повечето индивидуални и професионални инвеститори."

През миналата година близо 5.8 трлн. евро на домакинствата са се влели глобално в банкови депозити, ценни книжа (акции, облигации, инвестиционни фондове и други скъпоценни книжа), застрахователни и пенсионни фондове и общият им обем е достигнал 200 трлн. евро. Това е ръст с 9.8%, а основната причина са така наречените принудителни спестявания - пари, които хората не успяха да похарчат заради глобалния локдаун, предизвикан от ковид-19 през миналата година. Това показва годишният доклад за глобалните инвестиции на германската финансова група Allianz. За разлика обаче от световните тенденции, при България почти няма промяна в нетното богатство на глава от населението, показва докладът. Криптовалутите не се включват в списъка с финансовите инвестиции - въпреки че Allianz признава, че "стойността им вече не е малка". Основният двигател на ръста са спестяванията на домакинствата, както и част от инвестициите им в ценни книжа заради бума на фондовите борси глобално.

Пълният доклад на застрахователната компания обхваща 57 държави, които според Allianz "представляват повече от 90% от световния БВП". България е поставена на 35 място по размер на нетните финансови инвестиции на глава от населението, като според доклада средно на българин се падат по над 10 хил. евро финансови активи, а общо за страната са 88 млрд. евро. В сравнение с 2019 г. нетните инвестиции във финансови активи на българите се увеличават само с 0.1% спрямо данните от доклада, но въпреки това страната ни е класирана по-напред от държави като Полша, Словакия и Румъния. В данните за България се посочва, че основна част от активите са в ценни книжа - те представляват 43% от всички активи и са намалели с огромните 9.3%. Това е първият спад от 2012 г. насам. В доклада обаче не се казва в какво са тези ценни книжа и дали са издадени в България и чужбина. Традиционно българинът предпочита депозити за сметка на алтернативните форми на спестявания. Другите два класа активи - банкови депозити, както и активи на застрахователни и пенсионни фондове, показаха силен растеж, увеличавайки се съответно с 10.0% и 10.8%, се посочва в доклада, като това се дължи и на задължителния им характер на част от тях.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал