Прекрасният нов свят
Настоящият модел за оценка и инвестиране в развиващите се и възникващи пазари вече не е полезен за оценката им
Преди 40 години Антоан ван Агмаел от Международната финансова корпорация представи идеята за "Фонд за акции от третия свят" пред скептично настроени фонд мениджъри, с което концепцията за нововъзникващите пазари навлезе в глобалното инвестиране. Целта бе да се предложи разнообразна експозиция към бързо развиващите се страни извън богатия свят. От тогава възникващите и развиващите се страни като цяло са си спечелили икономическо и корпоративно влияние. Но огромните различия между тях правят обединяването им в една категория все по-странно. Как би могла да изглежда нова рамка за инвестиране на пазарите извън богатия свят?
В началото на 80-те години нововъзникващите и развиващите се страни съставляват около 25% от световния БВП според МВФ. Днес те формират около 40% и над 20% от общата глобална пазарна капитализация. Пазарната капитализация на индекса на нововъзникващите пазари на MSCI се е повишила 13 пъти през този период.
Икономическото състояние на страните варира значително. През 1988 г., когато индексът MSCI беше пуснат, доходът на глава от населението във включените държави варираше от 1123 долара в Тайланд до 7598 долара в Гърция. През 2019 г. амплитудата беше над четири пъти по-голяма, като се простира от 2100 долара в Индия до над 31 846 долара в Южна Корея. Състоянията на някои икономики като Бразилия и Русия са свързани с капризите на пазарите на суровини; страните от Източна и Югоизточна Азия, за разлика от тях, се задвижват от производството.
Съществуващите определения за нововъзникващи пазари не обхващат такава сложност. Повечето хора, включително много инвеститори, смятат категорията за свързана с нивата на доходите. Създателите на индексите също обмислят дали търговията на пазарите е безпроблемна, както в богатия свят. Ето защо, въпреки че Южна Корея и Тайван са богати, техните пазари не се считат за "развити". Резултатът е групиране, което е силно концентрирано: двете източноазиатски държави заедно съставляват 27% от индекса на развиващите се пазари на MSCI.
Как тогава да мислим за увеличаване на експозицията към повече от три четвърти от световното население и две пети от световната икономика? Рамка, организирана по географски принцип, изглежда само малко по-малко произволна от класификацията на развиващите се пазари: да кажем, че турският и саудитският пазар имат малко общо. Друг подход би бил да се сегментират държавите по доход. Но и това може да има странни резултати. Категорията с ниски доходи например би комбинирала места, които не са се развивали в продължение на десетилетия, с тези, които скоро биха могли да излетят. Република Конго и Виетнам имат сходни нива на доходи на човек, но са с малко други икономически прилики. Кувейт и Тайван като цяло са "еднакво богати", но техните фондови пазари са много различни. Само нивата на доходи не говорят много за перспективите на дадена страна.
Може би по-обещаващ подход е да се мисли за държавите от гледна точка на техните модели на растеж. Тази рамка ще се прилага за познатите големи развиващи се икономики, но и за по-енергичните възникващи (frontier) пазари. Инвеститорите, които искат по-голяма експозиция към експортно ориентирани страни, биха могли да се обърнат не само към Китай, Южна Корея и Тайван, но и към по-късно възприелите този модел като Бангладеш и Виетнам. Това все още са незначителни държави в сравнение с пазарната капитализация на лидерите - около 16 трлн. долара. Но добавянето им има смисъл, тъй като те вече са бенефициенти на нарастващите китайски заплати и биха могли да се разширят с технологично напреднало производство.
Втора категория би могла да включва държави, които разчитат вместо на ръст, базиран на услуги, на потенциал за здравословно потребление на средната класа. Тук Индия и Индонезия са възможни кандидати; Кения може да е граничен пазар, който си заслужава да бъде проучен. И трета група може да включва износители на ресурси като Бразилия, Русия и Южна Африка. Те осигуриха мрачна възвращаемост през последното десетилетие и се свиха като част от индексите на развиващите се пазари. Но изменението на климата и зеленият преход биха могли да създадат нови победители и губещи, тъй като някои ресурси като метали за батериите стават търсени, а други изпадат в немилост.
Подобна класификация далеч не е съвършена. Моделите на растеж могат да се променят с течение на времето. Помислете само за Китай, който се стреми икономиката му да стане по-зависима от потреблението. Много по-малки страни отдавна се надяват да засилят износа, но не успяват да се договорят политически. И все пак стратегията за обединяване на голяма част от световното население и продукцията в една категория вече не е полезна. Време е за експерименти.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
