Тихият убиец на спестявания
Най-нискорисковите инвестиции носят отрицателен реален доход, тъй като инфлацията е по-висока от печалбите при тях
Идеята на спестяването е интуитивно проста - запазваш си парите, за да ги похарчиш в бъдеще. За целта трябва да ги вложиш в нещо, което да съхранява стойността им и по възможност да я увеличава. С бума на потребителските цени и рекордно ниските лихви последната функция се оказва трудна задача. Когато инфлацията е на управляеми нива - около 2-3%, че дори до 5, както е в момента, това не се усеща толкова видимо и болезнено, но реално се случва. В момента най-сигурните и нискорискови инвестиции носят доход, който трудно може да бие инфлацията - тоест реалната печалба от тях дори е отрицателна.
Да вземем депозита. От поне година лихвите по него за физически лица са нула, а при бизнеса са дори отрицателни, тоест вместо да печелите, вие губите. Ако преди 12 месеца едно домакинство е сложило на влог 10 000 лв., при инфлация от 4.8% тяхната реална стойност днес е 9520, макар по сметката да стои числото 10 000. Просто с тях можете да си купите по-малко стоки и услуги.
Въпреки това банковият влог остава най-предпочитаната инвестиция за българина - през септември депозитите в системата минаха 100 млрд. лв., от които 64.5 млрд. лв. са на домакинства. Естествено никой не обича да губи, но за това решение надделява сигурността - влоговете са защитени по закон от държавата в размер до 100 хил. евро, нещо, което нито една друга инвестиция не гарантира.
Другата причина е, че за масовия спестител повечето алтернативи къде да се вложи парите звучат екзотично и неразбираемо. Така че ниските лихви логично пренасочват спестявания към другият добре познат вариант - имотите. В представите на много хора те са сигурни и срещу платената сума поне стои нещо видимо. А и повишеното търсене, подклаждано и от евтини ипотечни кредити, бързо генерира ценови бум. Това, от една страна, действа възпиращо, но, от друга, засилва очаквания, че цените ще продължават да се покачват. Определяната доходност от сделки с имоти при физическите лица е доста субективна заради времето на покупка и продажба, както и други фактори. При наемите в София доходността в момента е 5.03% за 12 месеца и това е, без да има допълнителни разходи, по данни на брокери. Средно за страната обаче доходът от наем е 3-4%. Има и тенденция да пада, защото ръстът в цените на имотите не е съпътстван с такъв при наемите, където има задържане и дори спад.
Златото обикновено се счита за най-добрата защита от инфлация, тъй като исторически цената му расте с очакванията за ръст на потребителските цени. Но преглед в доходността му показва, че то е донесло най-голяма загуба за последните 12 месеца. Това обаче изисква обяснения. В момента златото се проваля в ролята си на закрилник от инфлацията, тъй като става заложник на политиките на централните банки, които с неохота говорят действат за повишение на лихвите. Това допълнително крепи фондовите пазари, които са на нови и нови рекордни нива. А последното кара инвеститорите да предпочитат акциите вместо благородните метали. Освен това златото трябва да се приема като дългосрочна инвестиция - 3-5 и повече години. За 5 години доходността му е почти 40%.
Под линията на инфлацията остава и доходността на пенсионните фондове, която през тази година намалява въпреки бума на капиталовите пазари. За толкова дългосрочни инвестиции това е ключово, като е добре да се има предвид и дългосрочната инфлация с натрупване.
Купата по доходност държат инвестициите в акции - за последните 12 месеца над 30% доходност са донесли както S&P500, така и българският Sofix. Това обаче са най-рисковите инвестиции, тъй като както носят добри печалби, така може и да донесат рязка загуба - както например се случи при избухването на пандемията от ковид-19 през февруари миналата година. Инфлацията освен това се счита за един от основните врагове на пазарите на акции, когато е комбинирана с повишение на лихвите. Когато последните нарастват, това повишава финансовите разходи на компаниите и изяжда от печалбите им. Освен това инвеститорите си осигуряват по-скъпо финансиране за пазарите. През последните години именно нулевите лихви стимулираха бума на акциите, като много от тях вече са на нива, определяни от не един пазарен анализатор като балонизирани. Инвестирането директно в акции не е за всеки, а по-лесният начин е през взаимни фондове, каквито се предлагат в България. Тези, които влагат в акции, направиха по 30-40% доходност тази година, но пак с условията, че може да донесат и такива загуби. Тук по-разумната идея е да се влага в балансиран и нискорисков фонд като стремеж да се бие инфлацията.
