Специализирай ми борсов фонд

ETF към специфични сектори улесняват инвестирането в тях

Специализираните борсови фондове привличат все повече интерес от инвеститорите
Специализираните борсови фондове привличат все повече интерес от инвеститорите
Специализираните борсови фондове привличат все повече интерес от инвеститорите
Специализираните борсови фондове привличат все повече интерес от инвеститорите

В света на инвестициите опциите и вариантите са много. Често обаче достъпът до някои инструменти и сектори за индивидуалните инвеститори е ограничен. Инвестициите в активи като облигации и частни непублични компании, фондове за дялов капитал например, е твърде скъпо начинание за обикновения играч. Директната покупка на суровини като метали и петрол също се оказва твърде сложна работа. Съществува един вариант, който обаче е сравнително евтин и достъпен за всички видове стратегии - борсово търгуваните фондове, или ETF-и, които са специализирани в инвестиции в специфични сектори.

Копиране на доходността

Борсово търгуваните фондове представляват портфейл от определени класове активи, които управляват пасивно. Като такива те имат характеристики на базовите инструменти, които държат. Има различни видове ETF - някои следват определен борсов индекс или клас актив, други движението на определена суровина (например злато, петрол, газ, метали и др.).

Даниел Дончев, изпълнителен директор на "Експат асет мениджмънт", казва, че по този начин инвеститорите могат да получат експозиция към активи, до които директно нямат достъп. "С покупката на един фонд инвеститорът получава експозиция към кошница от активи спрямо инвестиционния профил на съответния фонд и това спомага за постигане на по-добра диверсификация, дори и при сравнително по-малки суми, както и с по-малко транзакционни разходи", споделя Дончев пред "Капитал". Компанията, която той ръководи, управлява първите борсови фондове върху Sofix и няколко регионални пазара, както и в ЦИЕ, пусна и ETF върху златото.

Според Радостин Бакърджиев, портфолио мениджър в "Елана фонд мениджмънт", ETF-ите са подходящи за индивидуалните инвеститори, тъй като освен ниската цена, от инвеститора не се изисква да познава книжата в портфейла на фонда, няма нужда и да прави множество за покупки и продажби. "Особено за по-малки суми това спестява сериозни транзакционни разходи", смята Бакърджиев.

Като всеки друг инструмент и борсово търгуваните фондове имат своите недостатъци, добавя портфолио мениджърът пред "Капитал". "В повечето случаи ETF-те следват някой индекс и трябва машинално да купуват компонентите на този индекс без значение от цена и фундаментална стойност." Друг недостатък е, че при някои по-малки фондове с по-слаба търговия може да имат прекалено широки спредове. Част от ETF-ите пък не държат директно книжата, които следват, а наподобяват представянето им чрез деривативни инструменти, най-често суапове. "Това може да допринесе за допълнителен кредитен риск на контрагента по тези деривативи", коментира Бакърджиев.

Букет от възможности

Борсово търгуваните фондове се сегментират спрямо активите, в които фондът инвестира - суровинни, в акции, в облигации и активни. Както подсказват имената на различните инструменти, докато активните фондове се управляват от мениджъри в реално време, като в определен период от време могат да променят инвестициите си според пазарната и икономическа ситуация. Например при висока инфлация фондът може да инвестира повече в злато, когато лихвите се повишат, инвестира в облигации и прочие. ETF, свързани с облигации, на българската борса няма, но за сметка на това на европейските и американските пазари съществуват множество, чрез които инвеститорите могат да изберат в краткосрочни или в дългосрочни, както и в държавни или в корпоративни облигации да инвестират.

Онези, които инвестират в акции, пък са по-добра алтернатива от самите акции според изпълнителния директор на "Експат асет мениджмънт". "Борсово търгуваните фондове са много по-диверсифициран вариант от покупката на отделна акция и не носят специфичния риск на отделната компания", казва Даниел Дончев и допълва. "Например, ако вярваме, че даден сектор е с много добра перспектива, по-добрият вариант е да изберем секторен борсово търгуван фонд, а не отделна компания." Ако изберем индивидуална позиция, е възможно да се реализира определен риск точно за тази компания и инвеститорът да загуби, въпреки че е прогнозирал правилно печелившия сектор.

Заради пасивното им управление борсовите фондове имат по-ниски такси - под 1%. Но това е таксата, която си удържа управляващото дружество. Отделно се плаща такса за посредника, който извършва сделката и тя е според неговата тарифа. При търговия от България на чужда борса това може да увеличи разходите по придобиване или продажба, което да изяде от доходността.

Специализираните фондове

Освен че се разделят спрямо активите, в които инвестират, някои фондове отиват по-далеч. Възникването на специализирани фондове през последните няколко години повдига въпроса защо да инвестираме в целия пазар, когато може да си харесаме само определена индустрия. Специализираните (или тематични) борсово търгувани фондове често ограничават инвестициите си до даден сектор на икономиката, регион, държава или определена тенденция.

За съжаление тематични или секторни фондове все още няма на българската борса, но такива не липсват на по-големите пазари. Нараства и тенденцията с инвестиции в ESG фондове, които разпределят инвестициите си в компании или суровини, свързани с енергийния преход.

Не всички инвеститори са фенове на тематичните фондове. Според професионалистите специализираните ETF могат да имат място в инвестиционната стратегия, но само като част от общия портфейл. "Винаги е имало и ще има модерни теми за инвестиране, но никой не знае как в крайна сметка ще се развият те", споделя Радостин Бакърджиев, "така че инвеститорите не трябва да се оставят да бъдат заслепени от очаквана висока доходност, а да имат предвид и риска, който ще поемат".

Секторните фондове може да имат голям брой книжа в портфейла, но те често се движат заедно, имат висок коефициент на корелация. Затова според Бакърджиев такава инвестиция не предоставя широка диверсификация. "Диверсификацията е най-ефективният начин за ограничаване на риска, без това да става за сметка доходността и би било неразумно да не се възползваме от нея", коментира той.

Даниел Дончев е на друго мнение относно специализираните фондове. Според него те позволяват с по-малки суми и с по-малки разходи инвеститорът да получи експозиция към цял сектор. "Например, ако считаме, че биотехнологичният сектор ще се представя добре в следващите 6 - 12 месеца, вместо да изберем няколко акции на компании от тази индустрия, разчитайки, че ще подберем най-добрите, можем да инвестираме във фонд, който следва движението на най-големите компании от сектора", споделя Дончев.

Според изпълнителния директор на "Експат капитал мениджмънт" обаче е препоръчително инвеститорите, които ползват подобни инструменти, да имат по-дългосрочен хоризонт, защото тематичните ETF-и са по-волатилни в сравнение с тези, базирани на основните индекси на акции на големите борси. За инвеститорите с по-краткосрочен хоризонт на инвестициите съществуват борсово търгувани фондове, които предоставят ливъридж на инвеститорите - ако размерът му е двоен, то при движение от 1% на актива цената на фонда се покачва или спада с 2%. Което пък носи и големия риск за бързо изхвърляне от пазара при обратно движение в цените.

От иновация до доминация

Първият борсово търгуван фонд в света се появява в Канада през 1990 г. Три години по-късно ETF-ите се зараждат и в САЩ, след като се появява SPY, борсово търгуван фонд, който проследява S&P 500. С възникването им борсово търгуваните фондове се превърнаха в един от най-популярните инструменти в световната инвестиционна индустрия. Днес активите под управление само на SPY възлизат на повече от 350 млрд. долара, инвестирани в S&P 500.

Към настоящ момент според данни на Vanguard глобално на пазарите се търгуват повече от 7 хил. борсово търгувани фонда, които управляват капитал от над 7 трлн. долара. Според данни на Global X тематичните фондове към настоящият момент представляват едва около 2% от целия, като прогнозите са делът да се удвои до 2025 г.

Данни на JP Morgan пък показват, че апетитът на инвеститорите към борсово търгуваните фондове продължава да расте, след като според банката броят на институциите с над 40% инвестиран капитал в ETF-и се е удвоил от 36% до 67% само за една година, като всеки трети професионален инвеститор споделя, че планира да увеличи алокациите си в борсови фондове.