Супер спестителите

С портфейлни инвестиции за 28 трлн. долара държавите от Източна и Югоизточна Азия имат все по-голяма тежест на пазарите

Страните от Източна и Югоизточна Азия са известни, дори някои им завиждат, с усилията си да променят глобалните вериги за доставки. По-малка е оценката за това как азиатските страни преначертаха картата на глобалните капиталови потоци. След вълна от инвестиции през последното десетилетие десетте най-големи икономики в региона вече държат близо 28 трлн. долара чуждестранни финансови активи, повече от три пъти в сравнение с 2005 г. и еквивалентна на една пета от световните активи, притежавани от чужденци. Считани някога за старомодни институции на Запад, днес неизвестни японски банки, тайвански застрахователи и южнокорейски пенсионни фондове имат влияние на най-различни пазари за активи - от тези на обезпечени с дълг облигации в САЩ до високоскоростни железопътни линии във Великобритания.

Приносът на Източна Азия към глобалното "пренасищане със спестявания" отдавна е признат, концепция, популяризирана от Бен Бернанке, управител на Федералния резерв през 2005 г. Мащабът на чуждестранните активи на Азия само нараства оттогава, тъй като регионът става все по-богат и по-развит през последните години. The Economist разглежда числата за чуждестранните финансови активи на десет икономики от Източна и Югоизточна Азия. Наричаме ги общи брутни чуждестранни активи, като изключваме преките чуждестранни инвестиции на мултинационални компании; сравнението обхваща инвестиционните портфейли и банковото кредитиране наред с други неща. Комбинираните чуждестранни финансови активи на избраните десет държави нарастват от около 8 трлн. долара през 2005 г. до близо 28 трлн. през 2020 г., увеличавайки дела на региона в глобалните чуждестранни финансови активи с пет процентни пункта (вижте графика 1).

Съставът на спестяванията в Азия също се промени, дори поразително на някои места. Когато г-н Бернанке направи своя анализ, валутните резерви, държани от правителствата и централните банки в набора от десет икономики, представляваха средно около половината от чуждестранните финансови активи на страната. Резервите бяха натрупани след азиатската финансова криза от 1997-1998 г. като защита срещу бъдещ срив на валутата и бяха държани в сигурни, ликвидни активи. Днес средният дял на резервите в чужда валута е паднал до близо една трета. Останалата част от запасите сега се състои от инвестиционни портфейли и други финансови потоци, които нарастват, тъй като институционалните инвеститори в региона търсят по-висока доходност в чужбина.

Промяната привлича вниманието на финансовите надзорни органи. През декември Банката за международни разплащания (BIS) заключи, че азиатските институционални инвеститори са допринесли за стреса на финансирането в долари през март 2020 г., когато covid-19 за първи път започна да се разпространява и пазарите изпаднаха в паника. И все пак много от тези финансови взаимовръзки и рисковете, свързани с тях, все още не са анализирани достатъчно добре.

Извадката от държави може да бъде разделена на три групи. Най-богатите - Хонконг, Япония и Сингапур, държат значителни валутни резерви, но и техните инвестиции в други финансови активи са между пет и осем пъти по-големи от резервите. Техните икономики вече са зрели и се развиват по-бавно по регионалните стандарти.

По-голяма промяна е настъпила в Южна Корея и Тайван (виж графика 2). През 2005 г. почти половината от чуждестранните финансови активи на Тайван и две трети на Южна Корея са били под формата на валутни резерви. Въпреки че оттогава резервите се удвоиха и за двете страни, портфейлите и другите активи се разшириха с много по-бързи темпове. Южна Корея и Тайван вече притежават 1.5 трлн. и 2.1 трлн. долара в чуждестранни финансови активи, респективно, по-малко от една трета, от които се държат в резерви. В Малайзия също нерезервните финансови активи вече надвишават резервите две към едно. За разлика от тях за третата група държави, която включва Китай, Индонезия, Филипините и Тайланд, резервите все още запазват голям дял.

Ръстът на чуждестранните финансови холдинги върви ръка за ръка с трансформацията на консервативните институционални инвеститори в големи играчи в отдалечени кътчета на финансовите пазари. Отличен пример е Norinchukin Bank, селскостопански кооператив в Япония. Тя държи около 4.8 трлн. йени (42 млрд. долара) в обезпечени дългове (ценни книжа, базирани на портфейли от заеми), повечето от които са деноминирани в долари. Преди да забави покупките през 2019 г., компанията беше широко смятана за най-големия купувач на подобни активи в САЩ.

Излизане навън

Тайванските застрахователи, като Cathay Life Insurance и Fubon Life Insurance се превърнаха във влиятелни институции на редица международни пазари. Общите им активи са се утроили през последното десетилетие. И повече от тях сега са инвестирани в чужбина. До края на 2020 г. почти 60% от активите им се състоят от чуждестранни инвестиции спрямо 30% през 2010 г.

Такива институционални инвестиции сега са толкова широко разпространени, че облигациите Formosa (по другото име на Тайван) - бондове в чуждестранна валута, емитирани в Тайван от редица световни фирми и правителства, полетяха, след като бяха определени като вътрешен, а не като външен дълг. Това позволи на инвеститорите да заобиколят регулаторните ограничения за чуждестранните инвестиции. До края на 2021 г. непогасената стойност само на доларовите облигации Formosa беше 195 млрд. долара в сравнение с 84 млрд. шест години по-рано.

Националната пенсионна служба на Южна Корея също потърси по-голяма експозиция в чужбина, като обяви вълна от глобални начинания. Чуждестранните активи съставляваха 37% от пенсионния фонд миналата година, почти двойно по-голям дял през 2013 г., а фирмата има за цел да увеличи този дял до 50% до 2024 г. Стратегията е да се преследва възвращаемостта не само в чужбина, но и в по-малко ликвидни класове активи, преди изплащанията на обезщетенията на фонда да започнат да се увеличават в началото на 40-те години.

Фондът за осигуряване на служителите в Малайзия (EPF) е още един пример на международния размах на азиатските институции. Миналата година стартира това, което компанията нарече най-големия шериатски фонд за частни инвестиции в света, като BlackRock, HarbourVest Partners и Partners Group управляват по една трета от отпуснатите 600 млн. долара. Чуждестранните активи на EPF също се покачиха, от 29% от общия размер в средата на 2017 г. до 37% в средата на 2021 г.

Резултатът от цялата тази дейност е, че азиатските институционални инвеститори се превърнаха в огромни играчи на определени пазари. "Те са непропорционално големи в Австралия", казва Мартин Уетън от Commonwealth Bank of Australia. Страната е третото по големина местоположение за закупуване на активи от японските животозастрахователи, казва Уетън, и има тенденция да съставлява около 10-15% от портфейлите на компаниите от Япония. Г-н Уетън посочва, че покупките на активи в австралийски долари в Северна Азия са достатъчно големи, за да променят междувалутната база на страната (премия, която търговците плащат, за да обменят временно други валути за австралийски).

Някои институции с обещани гарантирани изплащания на клиенти нямат друг избор, освен да търсят доходност в по-рискови или по-неликвидни класове активи, след като лихвените проценти глобално спаднаха до най-ниските нива. Анализатори в бранша отбелязват, че застрахователите в региона все повече се насочват към дългове на развиващите се пазари и азиатски облигации с по-висока доходност. Частните неликвидни активи също станаха по-популярни. Азиатските инвеститори отдавна са привлечени от частния капитал, споделя Аниш Бутани от bfinance, инвестиционна консултантска компания. Сега "наистина виждаме прилив на активност в инфраструктурата и частния дълг".

За наблюдатели като Банката за международни разплащания и МВФ неликвидните инвестиции означават по-големи финансови рискове, отколкото когато повече инвестиции приемат формата на сигурни, високоликвидни резервни активи. Трансграничните финансови потоци могат да бъдат нестабилни и непостоянни, като предават стрес от една част на света в друга и създават рискове както за купувачите, така и за пазарите, в които участват. Въпреки че много институции трябва да изплащат на клиентите си в националните си валути, малцина, изглежда, хеджират цялата си валутна експозиция. Частните активи са по-трудни за бърза продажба на надеждни цени, което потенциално създава проблеми с ликвидността, ако инвеститорите трябва рязко да се оттеглят. Все още е трудно да се сдобият с точни, последователни данни за състава, риска и ликвидността на холдингите, което затруднява преценката на цялостната картина.

Разбирането на случващото се може да стане още по-важно, ако Китай в крайна сметка последва пътя на източноазиатските икономики. Понастоящем резервите на страната от повече от 3 трлн. долара са твърде ниски в сравнение с останалите финансови активи. Промяната на състава на чуждестранните активи е само въпрос на време и ще изисква известно разхлабване на капиталовия контрол на Китай. Но дори незначително движение към повече портфейлни инвестиции може да доведе до огромни потоци от капитал. "Китайските застрахователи имат голям интерес да инвестират в чужбина", казва Рик Уей от JPMorgan Asset Management. "Те искат да диверсифицират своите активи, да увеличат възвращаемостта и да балансират задълженията си с дългосрочни активи. Дори след повече от десетилетие бурен растеж на частните чуждестранни холдинги в Азия може би ръстът тепърва започва.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved