Какво ще се случи, ако финансовите пазари се сринат?

Търсете примери в историята, но имайте предвид, че следващия път ще бъде различно

"Зa историците всяко събитие е уникално", пише Чарлз Киндълбъргер в своето изследване за финансовите кризи. Но докато "историята е частното, то икономиката е общото" - включва търсене на модели, които показват дали икономическият цикъл се обръща или повтаря. Днес американската финансова система не изглежда така, както преди сривовете от 2001 и 2008 г., но напоследък имаше някои познати признаци на паника и страх на Уолстрийт: диви дни на търговия без реални новини, внезапни колебания на цените и усещане за гадене при много инвеститори от това, че са прекалили с техно оптимизма. След като се повишиха през 2021 г., акциите на Уолстрийт направиха най-лошия януари от 2009 г., като паднаха с 5.3%. Цените на някои от любимите на дребните инвеститори активи, като технологични акции, криптовалути и акции в производителите на електрически автомобили, рязко се потопиха. Някогашното оптимистично настроение във форумите на r/wallstreetbets сега е тъжно.

Изкушаващо е да се мисли, че януарските разпродажби бяха онази необходимост, която да прочисти фондовия пазар от неговите спекулативни ексцесии. Но модерната финансова система на САЩ все още е натоварена с рискове. Цените на активите са високи: последният път, когато акциите са били толкова скъпи в сравнение с дългосрочните печалби, е преди спада от 1929 и 2001 г., а премията по доходността от притежаването на рискови облигации е близо до най-ниското си ниво от четвърт век. Много портфейли са натоварени с "дългосрочни" активи, които ще носят печалби само в далечно бъдеще. А централните банки повишават лихвите, за да укротят инфлацията. Очаква се Федералният резерв да увеличи лихвите пет пъти с по четвърт пункт тази година. Доходността на германските двугодишни облигации се повиши с 0.33 пункта миналата седмица, най-големият им скок от 2008 г.

Опасна комбинация

Комбинацията от невероятни оценки и нарастващи лихвени проценти може лесно да доведе до големи загуби, тъй като процентът, използван за дисконтиране на бъдещите доходи, се увеличава. Ако големите загуби се материализират, важният въпрос за инвеститорите, за централните банкери и за световната икономика е дали финансовата система безопасно ще ги поеме или ще ги увеличи. Отговорът не е очевиден, тъй като тази система е била трансформирана през последните 15 години от двойните сили на регулирането и технологичните иновации.

Новите правила за капитала изтласкаха много от риска, който банките поемаха. Дигитализацията даде на компютрите повече власт за вземането на решения, създаде нови платформи за притежаване на активи и намали разходите за търговия почти до нула. Резултатът е високочестотна, пазарно базирана система с нов състав от играчи. Търговията с акции вече не е доминирана от пенсионни фондове, а от автоматизирани борсово търгувани фондове (ETF) и рояци от инвеститори на дребно, използващи кичозни нови приложения. Кредитополучателите могат да използват дългови средства, както и банките. Кредитните потоци вече преминават през границите благодарение на мениджърите на активи като BlackRock, които купуват чуждестранни облигации, а не само чрез глобални кредитори като Citigroup. Пазарите работят с главоломна скорост: обемът на акциите, търгувани в САЩ, е 3.8 пъти по-голям отпреди десетилетие.

Много от тези промени са за по-добро. Те осигуриха по-евтин и по-лесен начин за всички типове инвеститори да работят с по-широк набор от активи. Крахът през 2008-2009 г. показа колко опасно е банките, които взимат депозити от населението, да бъдат изложени на катастрофални загуби, което тогава принуди правителствата да ги спасяват. Днес банките са по-малко централни фигури във финансовата система, по-добре капитализирани и държат по-малко високорискови активи. Поемането на повече риск се извършва от фондове, подкрепени от акционери или дългосрочни спестители, които на хартия са по-добре подготвени да поемат загуби.

Подводните камъни остават

И все пак преоткриването на финансите не е премахнало подводните камъни. Открояват се две опасности. Първо, известен ливъридж е скрит в банките в сянка и инвестиционните фондове. Например общите заеми и подобни на депозити задължения на хедж фондовете, тръстовете за недвижими имоти и фондовете на паричния пазар са нараснали до 43% от БВП от 32% преди десетилетие. Фирмите могат да натрупат огромни дългове, без никой да забележи. Archegos, непрозрачен хедж фонд, изпадна в несъстоятелност миналата година, причинявайки 10 млрд. долара загуби на своите кредитори. Ако цените на активите паднат, може да последват още фалити, които да ускорят корекцията.

Втората опасност е, че въпреки че новата система е по-децентрализирана, тя все още разчита на транзакциите и услугите на някои канали, което може да бъдат запушени по време на нестабилност. Борсово търгувани фондове с активи от 10 трлн. долара, разчитат на няколко малки маркет мейкъра, за да гарантират, че цената на средствата точно проследява основните активи, които притежават. Трилиони долари по договори за деривати се насочват през пет американски клирингови къщи. Много транзакции се извършват от нова порода посредници, като Citadel Securities. Пазарът на държавните финанси сега зависи от функционирането на автоматизирани посредници за високочестотна търговия.

Някои причини за безпокойство

Всички тези компании или институции притежават буфери за безопасност и повечето могат да изискват допълнително обезпечение или "марж", за да се защитят от загубите на своите клиенти. И все пак скорошният опит подсказва причини за безпокойство. През януари 2021 г. неистовата търговия с една-единствена акция, GameStop, доведе до хаос, предизвиквайки големи маржин колове от системата за сетълмент, която новото поколение брокерски фирми, базирани на приложения, сред които и Robinhood, не можеха да платят. Междувременно хазната и паричните пазари бяха спрени през 2014, 2019 и 2020 г. Пазарната финансова система е свръхактивна през повечето време, но по време на стрес цели области на търговска дейност могат да пресъхнат. Това може да предизвика паника.

Обикновените граждани може да не смятат, че има голямо значение, ако куп индивидуални инвеститори и мениджъри на фондове загубят средствата си. Но такъв пожар може да навреди на останалата част от икономиката. Над 53% от американските домакинства притежават акции (в сравнение с 37% през 1992 г.) и има над 100 млн. онлайн брокерски сметки. Ако кредитните пазари се затегнат, домакинствата и фирмите ще се затруднят с вземането на заеми. Ето защо в началото на пандемията Фед действаше като "маркетмейкър от последна инстанция", обещавайки до 3 трлн. долара за подкрепа на редица дългови пазари и за подпомагане на дилъри и някои взаимни фондове.

Беше ли обаче това спасяване еднократно, причинено от едно изключително събитие, или е знак за бъдещето? Още от 2008-2009 г. насам централните банки и регулаторите имат две мълчаливи цели: да нормализират лихвените проценти и да спрат използването на публични пари за поемане на частни рискове. Изглежда, че тези цели са в постоянно напрежение: Фед трябва да повиши лихвите, но това може да предизвика нестабилност. Финансовата система е в по-добро състояние, отколкото през 2008 г., когато безразсъдните комарджии от Bear Stearns и Lehman Brothers доведоха света до застой. Не се заблуждавайте обаче: изправени сме пред сурово изпитание.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар