Войната носи страх. Но значи ли това, че трябва да продаваме?

Исторически пазарните шокове преминават бързо - дори и дълбоки, те рядко водят до продължителни спадове

Темата накратко
  • Исторически пазарните шокове преминават бързо - дори и дълбоки, те рядко водят до продължителни спадове.
  • Портфейлите могат да бъдат предпазени с адекватни и умерени действия.
  • След кризата в Украйна ще се върнем към предишните опасения - как ще бъде овладяна инфлацията.

Последните седмици всички погледи са насочени към Източна Европа: докъде ще стигне агресията на Русия, водена от Владимир Путин, и какви последствия ще има тя върху бъдещето на Стария континент и света. Ситуацията разклати солидно фондовите пазари и нервите на инвеститорите - заради изненадващото навлизане в Украйна индексите по света записаха големи понижения, но шокът сякаш не продължи дълго и поне на този етап изглежда, че разпродажбите (поне в САЩ и Западна Европа) ще забавят своя ход.

Русия, разбира се, е съвсем друга история - глобалните санкции, изключването от SWIFT, пропадането на рублата и напускането на чуждестранните инвеститори обрекоха местните компании на разпродажби. Все по-вероятен за тях изглежда дори сценарият национализация. Руската фондова борса изобщо не отвори, цените на депозитарните разписки на руски компании, които се търгуват в Лондон, загубиха до 80% само за ден.

Кризата в Украйна е най-големият конфликт в Европа от Втората световна война и първият случай, в който сериозно се заговори дори за ядрена заплаха от страна на Русия. Това оправдава страховете на инвеститорите и разпродажбите.

Да погледнем обаче по-отвисоко: какво показва историята за предишни случаи с военни операции, заплахи и кризи. В четвъртък миналата седмица, когато започна руската инвазия, широкият американски индекс S&P500 пропадна с близо 3%, но още на следващия ден видяхме възстановяване с над 2%. Уикендът беше интензивен на новини и санкции, а седмицата стартира с доста по-умерен песимизъм.

В дни като 24 февруари (четвъртък) пазарите се обземат от паника и често се предприемат нерационални от гледна точка на времето решения. В блога The Big Picture това е илюстрирано чрез детайлна графика на множество ситуации, които са изглеждали като правилния момент инвестиционните позиции в акции да бъдат затворени, а впоследствие пазарите са показали бързо възстановяване. Добре е пред всеки трейдър да има подобни графики, които да помогнат за поставянето на емоциите на заден план, защото те просто не са добър съветник. Много често катастрофични наглед ситуации изобщо не са се отразявали на цели сектори от икономиката и на корпоративните резултати.

Разбира се, такива събития са предизвиквали трусове, но в дългосрочен план са се оказвали просто добри възможности за нови инвестиции. Когато се разгледа графиката, изготвена от Ritholz Wealth Management, може ясно да се види, че паниката никога не е била добър съветник. Вместо политическото говорене би следвало да се следи представянето на отделните компании в инвестиционния ни портфейл и как те биха били засегнати от случващото се. В настоящата ситуация въпросите, които всеки инвеститор би могъл да си зададе, биха могли да бъдат:

  • Каква е собствеността на компанията - има ли руски капитали в нея
  • Кои са основните пазари на компанията и колко тя е изложена към руския пазар
  • Кои са основните суровини, нужни на компанията, и откъде се добиват те.

Горните въпроси са важни и това се потвърждава от събитията тази седмици. Например финансовият сектор в Европа беше най-силно засегнат и от онези банки, които имат най-сериозни експозиции към Русия. Като австрийската Raiffeisen Bank International, чиито акции загубиха над 30% само за четири борсови сесии до вторник.

При всички случаи автоматичното затваряне на позиции може да се окаже неудачно в средносрочен, а и в дългосрочен план. Продажбата сега с идеята да се купи по-късно на по-ниска цена може да се окаже грешка и добри наглед инвестиционни възможности да бъдат пропуснати.

Подходящи в този случай са въпроси като следните:

  • Какво ме накара да купя акции на тази компания
  • Променил ли се е фундаментът спрямо момента, в който придобих акциите
  • Кои са нивата или условията, при които бих продал акциите, които съм смятал до този момент за перспективни.

И все пак: как да предпазим портфейла си и да имаме готовност за нови инвестиции? Има златни правила, които е редно да си припомняме в ситуации на срив:

  • Да увеличим дела на парите в брой и техните еквиваленти - за да има възможност за купуване, ако все пак акциите на компаниите, в които вярваме, паднат до по-атрактивни цени
  • Да инвестираме в различни сектори и географски региони - в случая най-силно са засегнати руските компании, а през последните два месеца - технологичните компании
  • Никоя компания в портфейла ни да не надвишава разумен дял - всеки определя "разумен" за себе си, но 2-5% да се падат на една компания е нещо като исторически еталон
  • Да не се опитваме да хващаме "дъна" и "върхове" - вместо това е по-добре да се използва стратегия за периодични покупки с равни суми, независимо от пазарните движения.

Обикновено именно неспазването на тези златни правила при инвестирането води до загуби. И за тях не са виновни моментните шокове, а по-скоро неразумните и подхранвани от алчност действия. За справка - около 15 компании, сред които Peloton, Zoom и Moderna, които се срутиха, след като бяха истински звезди по време на пандемията от 2020-2021 година. Или както казва Уорън Бъфет, "когато приливната вълна отмине, се вижда кой е плувал гол".

По един или друг начин ситуацията в Украйна ще бъде овладяна - всички разумни хора се надяват това да стане по мирен начин. Тогава погледите отново ще се насочат към основния мотив от тази година: ще се справят ли централните банки с инфлацията, колко бързо ще бъдат вдигнати лихвените проценти и как това ще се отрази на инвеститорите.