Големият план на ЕЦБ за манипулиране на пазарите

Може ли интервенцията да има обратен ефект?

Предполага се, че финансовите пазари следват строго разделение на труда. Централната банка определя безрисковия лихвен процент, за да стимулира или охлади икономиката, като инструментът е "пазарно неутрален" - не дава предимство на нито един актив пред друг. Частните инвеститори избират кого да кредитират и с каква рискова премия. Комбинирайте двете преценки и икономиката трябва да има набор от лихвени проценти, които отразяват икономическите условия.

Европейската централна банка (ЕЦБ) обаче смята, че пазарите не си вършат работата - или поне не по начина, по който тя иска. Банката се готви да се намеси по два нови начина: чрез ограничаване на това, което смята за приемлива разлика (или спред) в лихвите между държавните кредитополучатели; и чрез екологизиране на покупките на облигации и банковите правила. По този начин ще изостави пазарната неутралност и ще прави разлика между активите.

Започнете със суверенни спредове или лихвите по ДЦК. На 21 юли се очаква ЕЦБ да представи нов инструмент (Банката повиши лихвите с ... - бел. ред. "Капитал"), предназначен да предотврати твърде голямо разминаване на разходите по заеми между правителствата в еврозоната. Целта е да се гарантира, че решенията за паричната политика работят по еднакъв начин в целия блок. Ако покачващите се лихвени проценти, да речем, доведат до увеличаване на спредовете, като допълнителните разходи се прехвърлят на частните кредитополучатели, някои региони може да почувстват по-голям натиск от други.

Валутният съюз има история на подобно разминаване. По време на кризата с еврото, между 2011 и 2015 г., по-големият спред между суверените означаваше и по-строги финансови условия за частните фирми и домакинствата. И все пак някои твърдят, че обсъденият инструмент на ЕЦБ не е необходим днес. Европа изчисти банките си; ЕЦБ обеща да направи всичко необходимо, за да спаси еврото. В частния сектор фрагментацията е по-малък проблем: лихвените проценти по заемите за фирми в Италия са на нивото, което бяха преди кризата с еврото, подобни на тези в Германия, въпреки разширяващите се суверенни спредове.

Освен това политиката изглежда трудна за прилагане. ЕЦБ ще трябва да определи какво се счита за "прекомерен" спред. Това е трудно, защото икономистите не знаят какъв е истинският, оправдан лихвен процент за дадена облигация. Инструментът може да насърчи уязвимите страни да вземат заеми по желание, знаейки, че ЕЦБ ограничава техните спредове. Така че може да се наложи да се добави тънък шрифт. И ако се сметне за сходно с паричното финансиране, което е забранено от Договора от Маастрихт, начинанието може да се спъне в съда.

Все пак ЕЦБ вероятно ще продължи напред. Налице е възникващ консенсус, че в един разнообразен паричен съюз управлението на суверенните спредове е част от паричната политика.

Все по-често ЕЦБ вижда също като свое задължение да ограничи финансовите рискове от изменението на климата - второто си откъсване от пазарния неутралитет. На 4 юли банката заяви, че ще "наклони" купуването на корпоративни облигации към емитенти "с по-добри климатични резултати". Централната банка също така затруднява залагането на въглеродно интензивни активи като обезпечение за заеми от централната банка.

Неутралитетът на ЕЦБ винаги е бил мит, казва Пиер Монен, икономист в Съвета по икономически политики, мозъчен тръст в Цюрих. Пазарните оценки на риска неизбежно са погрешни, когато става въпрос за изменението на климата, тъй като не съществува цялостна система за ценообразуване на въглеродните емисии. Като не успя да коригира неоценените "външни ефекти" - вреди, наложени върху кредитополучателите на трети страни - номинално неутралната позиция на ЕЦБ всъщност засили тази неефективност. Фирмите за изкопаеми горива също така разчитат повече на финансиране с облигации, отколкото възобновяеми енергийни източници. Но въпреки че тези аргументи са икономически обосновани, традиционната роля на централните банки не е да оценяват външните ефекти, когато правителството не е предприело никакви действия.

И дали собствените оценки на риска на ЕЦБ отговарят на задачата? Един критерий е адекватността на първия климатичен стрес тест, чиито резултати бяха публикувани на 8 юли. Те предполагат, че 41 от най-големите банки в Европа могат заедно да претърпят около 70 млрд. евро кредитни и пазарни загуби през следващите три години в случай на по-чести природни бедствия и хаотичен енергиен преход. Това е само около 4% от общия капитал на тези банки и много по-малко от 400 млрд. евро щети, които ЕЦБ смята, че може да достигнат в банковия сектор при икономически спад.

И все пак самата ЕЦБ признава, че стрес тестът е само "упражнение за учене", а не опит да се установи дали банките имат достатъчно голям буфер, за да издържат на климатичния хаос. Повечето банки не разполагат с достатъчно данни, за да оценят правилно загубите от климата; много от тях нямат инструменти за включване на климатичните рискове в решенията за отпускане на заеми. Първият опит на ЕЦБ за изчисляване на потенциалните разходи за объркан енергиен преход най-вероятно е силно подценен. Отпадайки от неутралността на пазара, централната банка поема по-политическа роля. Дали видимата му ръка в крайна сметка насочва пазарите в правилната посока е друг въпрос.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал