Краят на евтиния кредит

Преслав Китипов: Кеш трябва да се държи само като буфер за извънредни ситуации

Дипломираният финансов консултант пред "Капитал" за това как да управляваме семейните бюджети при висока инфлация и икономически трудности

Днес сме в ситуация, при която все още ниските лихви по депозити по никакъв начин не могат да компенсират двуцифрената инфлация в България, която през юни достигна най-високи нива от около четвърт век насам. Но същевременно за разлика от предходните години няма финансов или инвестиционен актив, който в момента да побеждава ръста на цените. Задачата как да овладеем и предпазим личните си финанси става с все повече неизвестни и решението изисква поемане и на все повече риск от загуби. По тези въпроси разговаряме с Преслав Китипов, който е дипломиран финансов консултат и с дълъг опит във финансовото посредничество.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Днес сме в ситуация, при която все още ниските лихви по депозити по никакъв начин не могат да компенсират двуцифрената инфлация в България, която през юни достигна най-високи нива от около четвърт век насам. Но същевременно за разлика от предходните години няма финансов или инвестиционен актив, който в момента да побеждава ръста на цените. Задачата как да овладеем и предпазим личните си финанси става с все повече неизвестни и решението изисква поемане и на все повече риск от загуби. По тези въпроси разговаряме с Преслав Китипов, който е дипломиран финансов консултат и с дълъг опит във финансовото посредничество.

Какво трябва да е поведението на българите по отношение на личните им финанси във времена на икономическо забавяне (евентуална рецесия) и вече висока инфлация?

Обща рецепта не е възможна. Това е така, защото всяко домакинство има своята ситуация. Хората с кредит е добре да се подготвят за покачване на лихвите, с което разполагаемите им доходи ще намалеят. Наред с рекордната инфлация и при догонващо повишаване на възнагражденията някои домакинства ще изпитат затруднения. Вероятността инфлацията да се укроти е налице именно заради очакванията за рецесия, както и вследствие на политиката на централните банки за по-високи лихви.

Подход към балансиран семеен бюджет без допълнително задлъжняване е добра мярка. За България консенсусът е за понижаване на икономическата активност, но не и за рецесия. Поне що се касае за тази и следващата година. Данните сочат и за стабилни, ниски нива на безработицата. Като съчетаем тези фактори, то е добре да бъдем бдителни, но не изплашени. Препоръчвам стратегия - следвай плановете си и се оглеждай за възможности.

Повече или по-малко разходи, инвестиции или изчакване с кеш?

Мога да споделя какво правя в личен план. Старая се ускорено да връщам дълг. Поддържам буфер, с който мога да посрещна извънредни разходи на семейството. Инвестирам в акции и борсово търгувани фондове на международните пазари под формата на индивидуално създаден инвестиционен план. С други думи - по малко, но редовно. Доколкото върша това с хоризонт десет години оттук нататък, текущите колебания на цените не ме вълнуват особено.

Интересувам се единствено от перспективата пред компаниите или фонда, от това кога ще трябва да продавам, както и от индивидуалните ми показатели за поносимост към риск. Кеш освен буфер - не. Не забравяте за данъчната си декларация, в случай че вашите инвестиции и печалби попадат в обхват за деклариране. Важно е да се каже, че част от големите платформи за търговия на международните пазари вече предлагат положителна номинална лихва за кеша в долари.

Как е най-добре да се структурират спестяванията в подобна ситуация?

Съветвам всеки да прегледа пенсионните си планове и при необходимост да направи нужните промени. Това са спестяванията, които искаме да осигурим за после. Динамиката на законодателните промени в тази област е на такива обороти, че препоръката ми е за преглед на ситуацията на всеки 12 месеца.

Какви са вашите икономически и пазарни прогнози, както и за лихвите в България?

В обичаен икономически цикъл прогнозите щяха да са базирани на познатите модели. Добавяме нарастващата глобална несигурност при доставките на суровини и основни храни заради риск от нова вълна на пандемията и продължаващата войната на територията на Европа. Стигнем ли до нисък или никакъв растеж заедно с продължаваща инфлация от 6-8% средно за годината, то нещата стават по-трудни. Централните банки ще се борят с инфлацията, покачвайки лихвите по-агресивно, но с риск да натиснат икономическата активност.

Стагфлацията може да доведе до по-високи нива на безработица и допълнително ограничаване на желаните разходи на домакинствата. България е в сравнително изгодна позиция спрямо големите европейски икономики заради по-ниската си газова зависимост. Трябва да отчетем, че износът ни може сериозно да пострада поради очакваното влошаване на икономическите показатели на Германия и другите икономически гиганти в Европа.

А има ли друг алтернативен подход за парите?

Полезен ход в тази ситуация е да се възползваме от европейските фондове. Говоря за възможността да подкрепим или създадем свой микро- или малък бизнес. Предпоставките са налице - европейски пари, повишен праг за регистрация по ДДС от началото на 2023, т.е. конкурентно ценообразуване и по-малко административна тежест, ако щете, и уведомителният режим за енергия от ВЕИ до определен праг. Всичко това са инструменти да си подредим къщата по време на несигурни времена.

Интервюто и изказаното мнение в него не са препоръка за взимане на инвестиционно решение

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал