Царете на дивидентите

Ново куче, стари номера

Когато стане въпрос за инвестиции, има всякакви стратегии и подходи. Най-често в основата на повечето е толерантността към риска. Ако инвестирането в нови компании или стартъпи е рисков капитал, от друга страна, инвестициите в "по-стари" компании би трябвало да са, не "безрисков", но поне инвестиции на капитал с по-нисък риск.

Кои компании или бизнеси обаче се считат стари? В бизнеса възрастта е субективно понятие. В света на технологиите основаната през 1911 г. IBM е динозавър в сравнение с 50-годишната история на Microsoft, но Facebook също може да се счита за стара компания в контекста на еднорози като Tik-Tok и Discord. Под стари компании обаче тук се има предвид друго: бизнеси, които развиват дейност в продължение на повече от няколко десетилетия - често над половин век. Такива компании традиционно се свързват с индустриалните сектори: производството на продукти или предоставянето на услуги в сферата на енергетиката, транспорта и материалите, които са си чисто циклични сектори. Това означава, че дейността им е зависима от икономическия растеж.

Старостта има стойност

Инвестициите в застаряващи компании имат известна връзка със стратегията на Бенджамин Греъм, преподавател на Уорън Бъфет, за инвестирането в стойност. Греъм смята, че ключът към успешното инвестиране е да се идентифицират компании, които се търгуват с отстъпка от присъщата им стойност, и да се инвестира в дългосрочен план.

Много старомодни компании имат история на сравнително постоянни резултати през годините дали благодарение на силна търговска марка, добра репутация, или просто ефективно управление с течение на времето. Подобни компании може да не се възприемат като вълнуващи, модерни, защото не са хай-тек, но предлагат на инвеститорите потенциал за стабилна и надеждна възвращаемост в дългосрочен план. Благодарение на сравнително постоянния поток от приходи подобен вид компании успяват да разпределят все по-голям дял от постъпленията си под формата на дивиденти (или обратно изкупуване на акции), за да възнаградят инвеститорите си. За разлика от компаниите на растежа, които често предпочитат да задържат кеш в балансите си с цел агресивни придобивания и експанзия.

В същото време дивидентът е едно от първите права на акционера и символ на капитализма - да получи част от печалбата, наред с това да определя бъдещето й, като гласува на общо събрание. Данните от S&P Aristocrat index, който следи компании, разпределящи дивидент, се представя по-добре от бенчмарка S&P500 през последната година. Това обаче има своето обяснение - с идването на мечия пазар старите циклични индустрии пострадаха по-малко, а някои като петролната дори са на плюс. За 5 години обаче първият се е повишил с близо 45% при 42% за втория, като малката разлика отразява бума на технологичния сектора.

Подобно на инвестиране в компании със стойност, подборът на застаряващи компании също изисква провеждането на задълбочено проучване и анализ преди вземането на инвестиционни решения. Това е особено важно, когато стане дума за инвестиции в по-традиционни компании, тъй като обикновено бизнесът е в добре развити, а не нововъзникващи индустрии, с множество обособени конкуренти и ограничени перспективи за растеж. Инвеститорите трябва внимателно да оценяват конкурентната позиция на компанията, мениджърския екип, финансовите резултати и потенциала за растеж в сектора, преди да обмислят позиция.

Богати на активи

Старите индустриални компании често имат ценни активи, които могат да осигурят известно усещане за безопасност у инвеститорите. Например много компании в енергийния сектор притежават големи запаси от нефт и газ, които могат да бъдат стабилен източник на приходи за десетилетия напред, както и огромна инфраструктура. По същия начин компаниите в сектора на материалите могат да притежават ценни мини или преработвателни съоръжения, които да осигурят конкурентно предимство на пазара.

Компаниите имат и дълга история на адаптиране към променящите се пазарни условия. Голяма част от компаниите са оцелели до днес на фона постоянна борба с технологии, правителства, обществен активизъм и конкуренти.

Завръщане в бъдещето

Старите индустриални компании са интересен вид инвестиция поради дългата си история, устойчивост и способност да изплащат дивиденти. Въпреки че не всички стари индустриални компании представляват интерес за инвеститорите, има много, които предлагат атрактивни инвестиционни възможности за тези, които желаят да си напишат домашното и внимателно да оценят рисковете и ползите.

Както при всяка инвестиционна стратегия, важно е да диверсифицирате и да не слагате всичките си яйца в една кошница. Въпреки това за тези, които желаят да отделят време за проучване и разбиране на тези компании, те могат да бъдат възнаграждаващо и интересно допълнение към едно добре диверсифицирано портфолио.