Как да инвестираме в изкуствен интелект
Частни стартъпи или публични пазари да предпочетем
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Последните 18 месеца бяха трудни за инвеститорите, които влагат средства в технологични компании. Японската инвестиционна група Softbank, която олицетворяваше бума на венчър-капиталовото финансиране на компании с амбиции за бърз растеж през първото десетилетие на века, все още се чувства засегната от промяната към свят с по-високи лихвени проценти и по-ниски корпоративни оценки. Но има една област, в която фирмата, ръководена от своя харизматичен основател Сон Масаяши, иска да надникне - инвестициите в изкуствен интелект (AI).
Последните 18 месеца бяха трудни за инвеститорите, които влагат средства в технологични компании. Японската инвестиционна група Softbank, която олицетворяваше бума на венчър-капиталовото финансиране на компании с амбиции за бърз растеж през първото десетилетие на века, все още се чувства засегната от промяната към свят с по-високи лихвени проценти и по-ниски корпоративни оценки. Но има една област, в която фирмата, ръководена от своя харизматичен основател Сон Масаяши, иска да надникне - инвестициите в изкуствен интелект (AI).
- Годишната среща на Berkshire Hathaway: 10 извода на Уорън Бъфет
- Бъдещето на изкуствения интелект: Този път лудитите не са луди
Прогресът на генеративните AI платформи като ChatGPT накара почти всеки инвеститор да обсъжда какво да прави с тази новаторска индустрия и кои фирми може да осигурят възход. Г-н Сон вижда паралели с ранния период на интернета. Генеративният AI може да осигури нов поток от първични публични предлагания и основата за следващото поколение технологични компании с огромна капитализация.
Въпросите пред инвеститорите
Инвеститорите са изправени пред два въпроса. Първият е кои нови технологии ще направят лидерите на пазара богати. Това само по себе си е достатъчно трудно. Вторият въпрос е да се установи дали стойността ще се концентрира в млади компании, подкрепени от венчър капитал, или вече съществуващите гиганти в технологичния сектор, което е поне също толкова сложно. Все още никой не знае дали е по-добре да имате най-добрия чатбот или много клиенти; да имаш преднина в нова и вълнуваща технология не означава, че ще успееш да извлечеш печалба от нея. Наистина, значителна част от стойността на революционната иновация обикновено се придобива от съществуващите гиганти.
Alphabet, Amazon и Meta са трите от седемте най-големи публично търгувани компании в Америка, с обща пазарна оценка 3.3 трлн. долара. Те бяха основани между 1994 и 2004 г. - период, когато интернет технологията беше нова и хората прекарваха все повече време онлайн. Китайският електронен гигант Alibaba е още един подобен пример (ранната инвестиция от 20 млн. долара на Softbank в компанията помогна да се укрепи репутацията на г-н Сон като инвеститор). Откриването на технологични тенденции и разработването на най-добрите платформи създадоха огромна стойност за ранните и дори не толкова ранните инвеститори. Съществуващите фирми се бореха да се включат в тази вълна.
Дали историята ще се повтори и този път? Вижданията на Клейтън Кристенсън, управленски гуру, който създава теорията за иновациите точно когато гигантите от интернет се появиха на сцената през 90-те години, могат да бъдат полезно ръководство. Кристенсън отбелязва, че по-малките фирми често печелят позиции на слабо развити пазари и възникващи такива, които големите компании избягват. Големите компании се фокусират върху внедряването на нова технология за своите съществуващи клиенти и бизнес линии. Те не са неспособни или невежи относно технологичния напредък, но следват това, което изглежда правилен път от гледна точка на максимизиране на печалбите - докато не е твърде късно и не бъдат сериозно подкопани.
Потенциалът
Инвеститори като г-н Сон, вълнуващи се от бъдещето на стартъпите, фокусирани върху AI, предполагат, че е налице период на разрушителни иновации. Но повечето отскорошни вълнения около генеративните AI платформи се фокусират върху тeхния потенциал като нова технология за внедряване, а не като компании, които могат да открият съвсем нови пазари. И в случая с други неотдавнашни технологични иновации големите компании печелят битката. Рисковият инвеститори Елад Гил отбелязва, че стойността на предишното развитие в машинното обучение, по-широката категория, от която генеративните AI са част, е натрупана почти изцяло в големите компании. Ранните стартъпи в интернет са се възползвали, както и Microsoft и компании за чипове като Nvidia и Micron. По-ранните етапи на машинното обучение не доведоха до поява на публично търгувани фирми, които може да се считат за Amazon или Google в своята ниша.
Идеите на Кристенсън ясно показват, че революционната иновация невинаги се оказва революционна и в бизнес аспект. Въпреки това съществуващите технологични компании в момента влагат огромни суми в AI, което подсказва, че ако технологията се окаже революционна, те трябва да са добре подготвени. Възможно е инвестиция в широк индексен фонд, проследяващ вече публично търгувани технологични фирми, да доведе до по-добри резултати в сравнение с еквивалентната инвестиция в частни, строго насочени към AI стартъпи.
Теориите защо иновациите понякога са разрушителни, а понякога не, се обсъждат по-често от студентите по бизнес и управление, отколкото от инвеститорите. Но разликата между двете възможности е от съществено значение за оценката дали следващото поколение от публично търгувани технологични компании с пазарни капитализации от стотици милиарди долари ще бъде намерено сред частни AI компании. В момента изглежда по-вероятно, че пазарната стойност на технологията ще стане ново оръжие на вече гигантските технологични компании.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.