Възходът на азиатския инвеститор активист

Старите заседателни зали и огромните купчини пари са в центъра на вниманието на новите акционери

В голяма част от Азия корпоративната собственост е силно концентрирана и широк кръг от влиятелни и политически обвързани инвеститори правят нещата по-трудни

Ексклузивно съдържание от The Economist

В голяма част от Азия корпоративната собственост е силно концентрирана и широк кръг от влиятелни и политически обвързани инвеститори правят нещата по-трудни © Reuters

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Не са много компаниите, чиито печалби реално не са се променили през последното десетилетие, но цената на акциите им се е увеличила повече от три пъти. В този ред на мисли Fujitec, японски производител на асансьори, е рядко явление. Причината за възхода ѝ не е предишното представяне, а нарастващото очакване за промяна чрез инвеститорски активизъм, някога тема табу за азиатските заседателни зали. Компанията е изправена пред дългогодишна кампания от активисти инвеститори, която доведе до уволнението на трима членове на борда по-рано тази година. Това скоро беше последвано от смяната на председателя на Fujitec, син на основателя на фирмата.

Разтърсването на стари, консервативни и семейно доминирани фирми в части от Азия става все по-лесно. Броят на компаниите, подложени на искания от активисти в региона, се е увеличил значително през последните години, от 102 през 2017 г. до 188 миналата година и 167 само през първата половина на 2023 г., според Diligent Market Intelligence, изследователска фирма. Това повиши дела на Азия от глобалния общ дял от 10% на 23%, изпреварвайки Европа (вижте графика 1). През последното десетилетие вълна от промени, насочени към акционерите, заля региона и се появява нова класа азиатски инвеститори активисти.

Климатичните промени все още се подценяват от инвеститорите

Възможностите са огромни. Оценките на акциите в региона често са ниски, особено за средни компании извън погледа на международните инвеститори. Мениджмънт обвързан със служители, свързани компании, семейства основатели или държавни интереси се намират в цяла Азия. Генерират и огромни купчини пари. Нефинансовите компании в Азиатско-Тихоокеанския регион на стойност над 10 млрд. долара разполагат с 1.94 трилиона долара в брой, с над 50% повече, отколкото преди пет години. Богатите на пари фирми с утвърдено управление и ниски оценки са узрели за разтърсване.

Разтърсването на стари, консервативни и семейно доминирани фирми в части от Азия става все по-лесно.

Fujitec е звезден пример за ползите от промяната на съществуващото управление. Бордът на компанията беше атакуван от Oasis Management, базиран в Хонконг активистки фонд, който публично настояваше за промени в разпределението на капитала и по-високи изплащания на акционерите, наред с други неща, в продължение на три години. Промените в начина, по който се управляват японските публични компании, чрез ревизирани кодекси за стопанисване и корпоративно управление, превърнаха страната в нов център на инвеститорски активизъм. Въпреки че първоначално промените бяха търсени от Шиндзо Абе, министър-председател на Япония през 2012 - 2020 г., инвеститорите казват, че апетитът за корпоративни промени е непоколебим сред японската бюрокрация.

Отвъд Япония

Азиатският активизъм се разшири отвъд Япония. През първата половина на годината южнокорейските компании претърпяха третия най-голям брой активистки кампании от която и да е страна в света, скачайки от пето място в световен мащаб миналата година и седмо през 2021 г. Инвеститорите отдавна се оплакват от така наречената корейска отстъпка, с евтини акции, осеяли пазара. Миналата година избухна ожесточена битка за контрол над SM Entertainment, регистрирана K-pop продуцентска фирма, когато бутиковата инвестиционна компания Align Partners, която беше взела 1% в компанията, започна изключително успешна кампания за прекратяване на уютните бизнес взаимоотношения на SM Entertainment с нейния основател Лий Су-ман.

Два фактора движат корейската тенденция. Първият дойде след поредица от скандали през 2015 г., когато южнокорейското правителство положи съгласувани усилия да спре активистка кампания на Elliott Investment Management, базиран във Флорида активистки фонд, срещу националния шампион Samsung. Последвалата суматоха доведе до затвора за Хонг Уан-сун, бивш ръководител на отдела за управление на активи на Националната пенсионна служба на страната (NPS). Оттогава беше въведен кодекс за управление, предназначен да спре мениджърите на активи да подчиняват корпоративните интереси.

Печалбите на китайските компании ще покажат ефектите от забавянето на икономиката

Вторият фактор е бумът на инвестициите на дребно в Южна Корея по време на пандемията от ковид-19. Броят на активните сметки за търговия с акции нарасна от 29 млн. през 2019 г. до 50 млн. две години по-късно, добавяйки милиони акционери с нови опасения за това как се управляват компаниите.

Ролята на NPS илюстрира обща тема в целия регион. Фондът притежава около 108 млрд. долара в южнокорейски акции, което го прави гигант. На другите пазари големите инвеститори с политически и правителствени роли също имат огромно влияние. Китай разполага с набор от държавни фондове, преследващи различни цели за централните и местните власти. В Тайланд кралят лично притежава големи дялове от големите публични компании. Всички имат потенциала да подхранват или осуетяват кампании на акционерите поради големия си размер.

Бордът на скучаещите

Това помага да се обясни защо активизмът е много по-труден другаде в региона. Въпреки разпространението на привидно удобни за акционерите кодекси за корпоративно управление през последното десетилетие реалността на управлението е изключително разнообразна. Хонконг, Индия, Малайзия, Сингапур, Тайван и Тайланд въведоха свои собствени правила за управление, но привидно широко разпространената подкрепа за по-голямо участие на акционерите е илюзорна според Ген Гото, Алън К. Кох и Дан У. Пухняк, съответно от университета на Токио, Технологичния университет Нанянг и Сингапурския университет по мениджмънт. Те отбелязват, че кодексите не са наистина предназначени да нарушат статуквото и нямат правна тежест за това.

Нещо повече - структурата на пазарите в региона варира изключително много. В голяма част от Азия корпоративната собственост е силно концентрирана и широк кръг от влиятелни и политически обвързани инвеститори правят нещата по-трудни. През 2020 г. най-големите трима собственици държаха 62% от акциите в Хонконг и Сингапур и цели 72% в Индонезия. Еквивалентните стойности в Япония и Южна Корея са съответно 41% и 48%.

Повечето страни в Азия все още не са отключили дори частица от потенциала на по-голям активизъм. Индия все още е относително черна дупка за кампаниите на инвеститорите, като всяка година Diligent Market Intelligence отчита едноцифрен брой предложения на активисти. Американската инвестиционна компания Invesco продаде дела, който натрупа в индийската медийна група Zee Entertainment Enterprises, по-рано тази година след неуспешна активистка кампания. В Китай понякога инвеститорите успяват да спечелят реформи от компаниите, когато няма очевидна заплаха за влиянието на правителството върху корпоративния пейзаж. Но разнообразието от държавни инвеститори и политически чувствителни цели прави системата на активизъм трудна за задействане, особено що се отнася до чуждестранните инвеститори.

Но дори и с ограниченията върху промените в корпоративното управление някои активисти постигнаха успех на концентрираните пазари. Сингапур имаше седем активистки кампании през първата половина на тази година, включително битка между фонда за активисти Quarz Capital и борда на Sabana REIT, тръст за индустриална собственост. Quarz провежда кампания за управлението на имотите в съответствие с американския модел, при който тръстът поема отговорността за управлението, вместо да го възлага. На 7 август притежателите на дялове на Sabana подкрепиха кампанията на извънредно общо събрание, първото за имотния сектор в Сингапур.

Азия все още е в подножието на възможностите, които активистите в крайна сметка биха могли да открият, ако влиятелните актьори, които доминират на пазарите, бъдат лишени от власт. Обстоятелствата на концентрирана власт на акционерите и липсата на ангажираност на инвеститорите на различни пазари са толкова разнообразни, колкото и броят на юрисдикциите. Но споделените характеристики на хиляди компании в региона - солидни парични салда и приспан мениджмънт - означават, че печалбата ще е голяма, ако активистите успеят да я достигнат.