С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 ное 2019, 8:05, 2110 прочитания

България state of mind

Колекционерът и бивш посланик на Швейцария Гауденц Б. Руф за състоянието на изкуството и обществените промени у нас

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Дори когато говори на английски, бившият посланик на Швейцария в България и колекционер на съвременно изкуство Гауденц Б. Руф казва немското ja вместо yes. По симпатичен начин това илюстрира глобалното му мислене и вниманието, което отдава на корените.

Той е в София за откриването на две изложби, посветени на дългогодишната му дейност за България. В "Кредо Бонум" е подредена Thank You Mr. Ruff, която показва творби на български съвременни художници, които колекционира от средата на 90-те години досега, а галерия "Структура" представя последната конкурсна изложба, която Руф организира. Скоро той навършва 80 години и въпреки че има енергията на десетилетия по-млад човек, казва, че би искал да се оттегли от активна дейност, преди енергията да го напусне. "А и вече живеем в друг свят – аз съм далеч от социалните мрежи и новите начини на комуникация. Може би е време друг да поеме щафетата."


Празнината ще бъде запълнена трудно - Гауденц Руф е един от малкото отдадени колекционери на съвременно изкуство у нас, а между 2007 и 2011 г. се присъжда годишна награда на негово име.

В младостта си той живее и работи във Великобритания, Италия и Индия, а преди да стане посланик на Швейцария у нас, дипломатическата му кариера го изпраща в Рига. Казва, че опитът на север му е помогнал да се ориентира в постсоциалистическата реалност на Балканите. Руф е посланик на Швейцария у нас от 1995 до 2000 г.

"При балтийските страни имаше вълнение, едно голямо общо желание за присъединяване към Запада и мейнстрийма на Европа, така че, когато пристигнах в България, имах чувството, че съм се върнал 20 години назад. Забелязах голям контраст, а БСП бяха спечелили последните парламентарни избори", спомня си Гауденц Руф.



Илюстрация


"Като че ли българското общество нямаше утвърдени представи какво е добро и какво е лошо. Беше важно просто да вземеш парите, нямаше морал. Старите правила се оттеглиха, но никой не беше установил новите. Това важи и за чужденците, които решиха да правят тънки сметки в България. Тези проблеми личаха и на визуално ниво - рекламите стояха като визуален хаос, без да са съобразени с градската среда. В отношението си към Източна Европа Западна Европа подцени всички тези трудности."

Илюстрация



Още при първите си срещи със съвременното изкуство в България той установява това, което други чужденци са отличавали като силно индивидуален проблем на страната – разделението между институциите и арт сцената. Прави му впечатление как абстракцията и геометричното изкуство са почти напълно отсъстващи при нас. След 2000 г. той става посланик в Белград. Където и да е отива, винаги работи отблизо с местните артисти и разширява колекцията си.

По негови наблюдения през 90-те подобна е била ситуацията и в Румъния, към днешен момент страна с изключително търсено съвременно изкуство. "Все още липсва по-голямо международно признание за българските художници, усеща се и липсата на повече колекционери", казва Руф, който е помогнал за отпечатването на каталога към българското участие на тазгодишното биенале във Венеция. "От друга страна, в момента творците пътуват свободно, вече няма визи, полетите са много по-достъпни, всеки има приятели в различни страни, лесно е да се следи какво се случва по света. По тази точка България е част от световната сцена и има все по-малко причини да изостава. Сега има една нормалност, която липсваше през 90-те години", казва Гауденц Руф, който често е във Виена и наблюдава общността от български артисти в града. Опитът му показва, че където и да се намират, в почти всички случаи художниците, които творят и живеят извън страната, искат по един или друг начин да участват в случващото се в нея.

Илюстрация



Дали по-бързата комуникация между артистите днес дава по-малко отличителни творби от гледната точка на един колекционер? "Да, възможно е да има такова явление, по-интензивната обмяна на информация и изображения води и до имитативност", отговаря с известно колебание и посочва айфона на масата като опасен предмет.

"Това изисква от колекционeра внимание към детайла и много дисциплина - да открие ценното насред хиляда подобни." Това, което го привлича към българските художници е тяхната мултидисциплинарност – обикновено работят в различни посоки, не пречи един артист в една изложба да рисува, а в друга да създава фотография. "Има и едно специфично иронизиране на близкото минало, което трудно се наблюдава другаде."

В която и страна да отиде г-н Руф, политическата ситуация винаги е сложна. Дали вярва в клишето, че трудното време ражда интересно изкуство? "Със сигурност конфликтите провокират художниците по различен начин." Въпреки оттеглянето си от активното подпомагане на български артисти той загатва, че винаги ще намира начин да е полезен. "Това не е краят на отношенията ми с България."

Изложбата Thank You, Mr. Ruff! продължава в "Кредо Бонум" до 24 ноември и показва работата на 65 художника. Другата експозиция, Finale, е съставена от автори, преминали през жури и е в галерия "Структура" до 11 ноември. Повече за дейността на Руф през годините на ruf-award.org

Капитал #44

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (1 - 7 ноември). В броя ще прочетете още:

- Местните избори: Искахме промяна, но нямахме желание
- Бюджет 2020: Всички да са доволни
- Невъзможната продажба на ЧЕЗ

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Силвия Великова 20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

15 ное 2019, 2351 прочитания

Близкият и далечен Николай Атанасов 2 Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

14 ное 2019, 3471 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Отговорност за всички

Живият класик на израелската литература Абрахам Б. Йеошуа за мисията на писателите

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10