С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 ное 2019, 8:05, 3185 прочитания

България state of mind

Колекционерът и бивш посланик на Швейцария Гауденц Б. Руф за състоянието на изкуството и обществените промени у нас

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Дори когато говори на английски, бившият посланик на Швейцария в България и колекционер на съвременно изкуство Гауденц Б. Руф казва немското ja вместо yes. По симпатичен начин това илюстрира глобалното му мислене и вниманието, което отдава на корените.

Той е в София за откриването на две изложби, посветени на дългогодишната му дейност за България. В "Кредо Бонум" е подредена Thank You Mr. Ruff, която показва творби на български съвременни художници, които колекционира от средата на 90-те години досега, а галерия "Структура" представя последната конкурсна изложба, която Руф организира. Скоро той навършва 80 години и въпреки че има енергията на десетилетия по-млад човек, казва, че би искал да се оттегли от активна дейност, преди енергията да го напусне. "А и вече живеем в друг свят – аз съм далеч от социалните мрежи и новите начини на комуникация. Може би е време друг да поеме щафетата."


Празнината ще бъде запълнена трудно - Гауденц Руф е един от малкото отдадени колекционери на съвременно изкуство у нас, а между 2007 и 2011 г. се присъжда годишна награда на негово име.

В младостта си той живее и работи във Великобритания, Италия и Индия, а преди да стане посланик на Швейцария у нас, дипломатическата му кариера го изпраща в Рига. Казва, че опитът на север му е помогнал да се ориентира в постсоциалистическата реалност на Балканите. Руф е посланик на Швейцария у нас от 1995 до 2000 г.

"При балтийските страни имаше вълнение, едно голямо общо желание за присъединяване към Запада и мейнстрийма на Европа, така че, когато пристигнах в България, имах чувството, че съм се върнал 20 години назад. Забелязах голям контраст, а БСП бяха спечелили последните парламентарни избори", спомня си Гауденц Руф.



Илюстрация


"Като че ли българското общество нямаше утвърдени представи какво е добро и какво е лошо. Беше важно просто да вземеш парите, нямаше морал. Старите правила се оттеглиха, но никой не беше установил новите. Това важи и за чужденците, които решиха да правят тънки сметки в България. Тези проблеми личаха и на визуално ниво - рекламите стояха като визуален хаос, без да са съобразени с градската среда. В отношението си към Източна Европа Западна Европа подцени всички тези трудности."

Илюстрация



Още при първите си срещи със съвременното изкуство в България той установява това, което други чужденци са отличавали като силно индивидуален проблем на страната – разделението между институциите и арт сцената. Прави му впечатление как абстракцията и геометричното изкуство са почти напълно отсъстващи при нас. След 2000 г. той става посланик в Белград. Където и да е отива, винаги работи отблизо с местните артисти и разширява колекцията си.

По негови наблюдения през 90-те подобна е била ситуацията и в Румъния, към днешен момент страна с изключително търсено съвременно изкуство. "Все още липсва по-голямо международно признание за българските художници, усеща се и липсата на повече колекционери", казва Руф, който е помогнал за отпечатването на каталога към българското участие на тазгодишното биенале във Венеция. "От друга страна, в момента творците пътуват свободно, вече няма визи, полетите са много по-достъпни, всеки има приятели в различни страни, лесно е да се следи какво се случва по света. По тази точка България е част от световната сцена и има все по-малко причини да изостава. Сега има една нормалност, която липсваше през 90-те години", казва Гауденц Руф, който често е във Виена и наблюдава общността от български артисти в града. Опитът му показва, че където и да се намират, в почти всички случаи художниците, които творят и живеят извън страната, искат по един или друг начин да участват в случващото се в нея.

Илюстрация



Дали по-бързата комуникация между артистите днес дава по-малко отличителни творби от гледната точка на един колекционер? "Да, възможно е да има такова явление, по-интензивната обмяна на информация и изображения води и до имитативност", отговаря с известно колебание и посочва айфона на масата като опасен предмет.

"Това изисква от колекционeра внимание към детайла и много дисциплина - да открие ценното насред хиляда подобни." Това, което го привлича към българските художници е тяхната мултидисциплинарност – обикновено работят в различни посоки, не пречи един артист в една изложба да рисува, а в друга да създава фотография. "Има и едно специфично иронизиране на близкото минало, което трудно се наблюдава другаде."

В която и страна да отиде г-н Руф, политическата ситуация винаги е сложна. Дали вярва в клишето, че трудното време ражда интересно изкуство? "Със сигурност конфликтите провокират художниците по различен начин." Въпреки оттеглянето си от активното подпомагане на български артисти той загатва, че винаги ще намира начин да е полезен. "Това не е краят на отношенията ми с България."

Изложбата Thank You, Mr. Ruff! продължава в "Кредо Бонум" до 24 ноември и показва работата на 65 художника. Другата експозиция, Finale, е съставена от автори, преминали през жури и е в галерия "Структура" до 11 ноември. Повече за дейността на Руф през годините на ruf-award.org

Капитал #44

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (1 - 7 ноември). В броя ще прочетете още:

- Местните избори: Искахме промяна, но нямахме желание
- Бюджет 2020: Всички да са доволни
- Невъзможната продажба на ЧЕЗ

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

От Маракеш до Париж и обратно От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

14 фев 2020, 1099 прочитания

20 въпроса: Бистра Кирова 20 въпроса: Бистра Кирова

Директор на първия детски научен център на Балканите - "Музейко"

14 фев 2020, 1608 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Отговорност за всички

Живият класик на израелската литература Абрахам Б. Йеошуа за мисията на писателите

Още от Капитал
Малайзийски полет към село Щръклево

Община Русе даде предварително съгласие да продаде летището си на дружество с малайзийско участие. Проектът на компанията е за 57 млн. лв.

Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Гордост, кино и предразсъдъци

Sofia Pride Film Fest показва няколко филма за различните измерения на любовта и привличането

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10