Гостуването на носителя на "Грами" Джон Скофийлд е един от акцентите на Plovdiv Jazz Fest, но както предупреждава той по телефона от Ню Йорк – това, което може да очаквате от него и пианиста Джон Клиъри, е потапяне в блуса.
Пътят на Скофийлд като музикант започва в края на 60-те години – той е съвременник на антивоенните настроения сред младите в САЩ, хипи културата, новата вълна на популярност на фолк и джаз музиката. "До известна степен ми се струва, че днес музиката е по-малко обвързана като явление с обществения и политическия живот", казва китаристът. "Но ако говорим за джаз и блус, те винаги са били разглеждани от политически ъгъл, но самата музика трудно може да съдържа подобно директно послание – все пак тя е често инструментална, вид абстракция, почти като картина. Мисля, че най-важният урок, който съм научил през годините, е, че независимо какви различия имаш с някого, музиката може да е обединяващото звено между вас. Тя ме е срещнала с толкова много хора, с които иначе нямаше да се разбирам или дори нямаше да се запозная."
Въпреки че кариерата му е толкова свързана със САЩ, първият му албум е записан в Мюнхен и излиза през 1977 г. "В Европа все пак също има сериозна джаз традиция. Тъй като все пак правя музика, заета от чернокожите, винаги ми е интересно да видя как тази култура навлиза в други и се получава нещо различно." Още в началото на кариерата си започва да работи с големи имена в жанра като Чарлз Мингъс и Телониъс Монк. През първата половина на 80-те години той е част от групата на Майлс Дейвис. "Научих страшно много от работата ни заедно. Той ми беше като идол, до голяма степен започнах да слушам и да свиря джаз заради него, така че беше голямо събитие да споделяме сцената. Когато разучавах композициите му, като че ли китарата ми свиреше сама и нямах контрол над нея."
През 2017 г. той получава поредните си награди "Грами" - най-добър джаз инструментален албум (Country for Old Men) и най-добро импровизирано джаз соло. "Подозрителен съм към успехите си. Старая се да не отдавам много значение на подобни отличия. Повечето знаем, че те често не се дават по музикални причини, а някак се е случило да попаднеш на правилното място в правилното време. За мен е важно да съм добър по собствените си критерии и винаги да намирам начин да се развивам."
Новият му албум се казва Combo 66, завръщане за него в семейството на легендарния лейбъл Verve. Числото реферира към възрастта, на която завършва албума, и е намигване към блус класиката Route 66. Първата композиция в него се казва Can't Dance и Джон Скофийлд потвърждава опасенията ни: "Да, аз наистина съм много лош танцьор. Не че не мога да танцувам – мога, но не е хубава гледка."
Джон Скофийлд и Джон Клиъри ще свирят в Дом на културата "Борис Христов" в Пловдив на 1 ноември. Преди тях на сцената ще бъде Кърт Розенуинкъл от Ню Йорк. Билетите са налични в Eventim.
През 2020 г. се очаква документален филм за кариерата на Джон Скофийлд:
Гостуването на носителя на "Грами" Джон Скофийлд е един от акцентите на Plovdiv Jazz Fest, но както предупреждава той по телефона от Ню Йорк – това, което може да очаквате от него и пианиста Джон Клиъри, е потапяне в блуса.
Пътят на Скофийлд като музикант започва в края на 60-те години – той е съвременник на антивоенните настроения сред младите в САЩ, хипи културата, новата вълна на популярност на фолк и джаз музиката. "До известна степен ми се струва, че днес музиката е по-малко обвързана като явление с обществения и политическия живот", казва китаристът. "Но ако говорим за джаз и блус, те винаги са били разглеждани от политически ъгъл, но самата музика трудно може да съдържа подобно директно послание – все пак тя е често инструментална, вид абстракция, почти като картина. Мисля, че най-важният урок, който съм научил през годините, е, че независимо какви различия имаш с някого, музиката може да е обединяващото звено между вас. Тя ме е срещнала с толкова много хора, с които иначе нямаше да се разбирам или дори нямаше да се запозная."
0 коментара