Джазменът като блусар
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Джазменът като блусар

Джон Скофийлд

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Светослав Тодоров
2811 прочитания

Джон Скофийлд


Гостуването на носителя на "Грами" Джон Скофийлд е един от акцентите на Plovdiv Jazz Fest, но както предупреждава той по телефона от Ню Йорк – това, което може да очаквате от него и пианиста Джон Клиъри, е потапяне в блуса.

Пътят на Скофийлд като музикант започва в края на 60-те години – той е съвременник на антивоенните настроения сред младите в САЩ, хипи културата, новата вълна на популярност на фолк и джаз музиката. "До известна степен ми се струва, че днес музиката е по-малко обвързана като явление с обществения и политическия живот", казва китаристът. "Но ако говорим за джаз и блус, те винаги са били разглеждани от политически ъгъл, но самата музика трудно може да съдържа подобно директно послание – все пак тя е често инструментална, вид абстракция, почти като картина. Мисля, че най-важният урок, който съм научил през годините, е, че независимо какви различия имаш с някого, музиката може да е обединяващото звено между вас. Тя ме е срещнала с толкова много хора, с които иначе нямаше да се разбирам или дори нямаше да се запозная."

Въпреки че кариерата му е толкова свързана със САЩ, първият му албум е записан в Мюнхен и излиза през 1977 г. "В Европа все пак също има сериозна джаз традиция. Тъй като все пак правя музика, заета от чернокожите, винаги ми е интересно да видя как тази култура навлиза в други и се получава нещо различно." Още в началото на кариерата си започва да работи с големи имена в жанра като Чарлз Мингъс и Телониъс Монк. През първата половина на 80-те години той е част от групата на Майлс Дейвис. "Научих страшно много от работата ни заедно. Той ми беше като идол, до голяма степен започнах да слушам и да свиря джаз заради него, така че беше голямо събитие да споделяме сцената. Когато разучавах композициите му, като че ли китарата ми свиреше сама и нямах контрол над нея."

През 2017 г. той получава поредните си награди "Грами" - най-добър джаз инструментален албум (Country for Old Men) и най-добро импровизирано джаз соло. "Подозрителен съм към успехите си. Старая се да не отдавам много значение на подобни отличия. Повечето знаем, че те често не се дават по музикални причини, а някак се е случило да попаднеш на правилното място в правилното време. За мен е важно да съм добър по собствените си критерии и винаги да намирам начин да се развивам."

Новият му албум се казва Combo 66, завръщане за него в семейството на легендарния лейбъл Verve. Числото реферира към възрастта, на която завършва албума, и е намигване към блус класиката Route 66. Първата композиция в него се казва Can't Dance и Джон Скофийлд потвърждава опасенията ни: "Да, аз наистина съм много лош танцьор. Не че не мога да танцувам – мога, но не е хубава гледка."

Джон Скофийлд и Джон Клиъри ще свирят в Дом на културата "Борис Христов" в Пловдив на 1 ноември. Преди тях на сцената ще бъде Кърт Розенуинкъл от Ню Йорк. Билетите са налични в Eventim.

През 2020 г. се очаква документален филм за кариерата на Джон Скофийлд:

Гостуването на носителя на "Грами" Джон Скофийлд е един от акцентите на Plovdiv Jazz Fest, но както предупреждава той по телефона от Ню Йорк – това, което може да очаквате от него и пианиста Джон Клиъри, е потапяне в блуса.

Пътят на Скофийлд като музикант започва в края на 60-те години – той е съвременник на антивоенните настроения сред младите в САЩ, хипи културата, новата вълна на популярност на фолк и джаз музиката. "До известна степен ми се струва, че днес музиката е по-малко обвързана като явление с обществения и политическия живот", казва китаристът. "Но ако говорим за джаз и блус, те винаги са били разглеждани от политически ъгъл, но самата музика трудно може да съдържа подобно директно послание – все пак тя е често инструментална, вид абстракция, почти като картина. Мисля, че най-важният урок, който съм научил през годините, е, че независимо какви различия имаш с някого, музиката може да е обединяващото звено между вас. Тя ме е срещнала с толкова много хора, с които иначе нямаше да се разбирам или дори нямаше да се запозная."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.