С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 окт 2019, 9:06, 2070 прочитания

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Гостуването на носителя на "Грами" Джон Скофийлд е един от акцентите на Plovdiv Jazz Fest, но както предупреждава той по телефона от Ню Йорк – това, което може да очаквате от него и пианиста Джон Клиъри, е потапяне в блуса.

Пътят на Скофийлд като музикант започва в края на 60-те години – той е съвременник на антивоенните настроения сред младите в САЩ, хипи културата, новата вълна на популярност на фолк и джаз музиката. "До известна степен ми се струва, че днес музиката е по-малко обвързана като явление с обществения и политическия живот", казва китаристът. "Но ако говорим за джаз и блус, те винаги са били разглеждани от политически ъгъл, но самата музика трудно може да съдържа подобно директно послание – все пак тя е често инструментална, вид абстракция, почти като картина. Мисля, че най-важният урок, който съм научил през годините, е, че независимо какви различия имаш с някого, музиката може да е обединяващото звено между вас. Тя ме е срещнала с толкова много хора, с които иначе нямаше да се разбирам или дори нямаше да се запозная."


Въпреки че кариерата му е толкова свързана със САЩ, първият му албум е записан в Мюнхен и излиза през 1977 г. "В Европа все пак също има сериозна джаз традиция. Тъй като все пак правя музика, заета от чернокожите, винаги ми е интересно да видя как тази култура навлиза в други и се получава нещо различно." Още в началото на кариерата си започва да работи с големи имена в жанра като Чарлз Мингъс и Телониъс Монк. През първата половина на 80-те години той е част от групата на Майлс Дейвис. "Научих страшно много от работата ни заедно. Той ми беше като идол, до голяма степен започнах да слушам и да свиря джаз заради него, така че беше голямо събитие да споделяме сцената. Когато разучавах композициите му, като че ли китарата ми свиреше сама и нямах контрол над нея."

Джон Клиъри, с когото Джон Скофийлд ще излезе на сцената в Пловдив


През 2017 г. той получава поредните си награди "Грами" - най-добър джаз инструментален албум (Country for Old Men) и най-добро импровизирано джаз соло. "Подозрителен съм към успехите си. Старая се да не отдавам много значение на подобни отличия. Повечето знаем, че те често не се дават по музикални причини, а някак се е случило да попаднеш на правилното място в правилното време. За мен е важно да съм добър по собствените си критерии и винаги да намирам начин да се развивам."

Новият му албум се казва Combo 66, завръщане за него в семейството на легендарния лейбъл Verve. Числото реферира към възрастта, на която завършва албума, и е намигване към блус класиката Route 66. Първата композиция в него се казва Can't Dance и Джон Скофийлд потвърждава опасенията ни: "Да, аз наистина съм много лош танцьор. Не че не мога да танцувам – мога, но не е хубава гледка."



Джон Скофийлд и Джон Клиъри ще свирят в Дом на културата "Борис Христов" в Пловдив на 1 ноември. Преди тях на сцената ще бъде Кърт Розенуинкъл от Ню Йорк. Билетите са налични в Eventim.

През 2020 г. се очаква документален филм за кариерата на Джон Скофийлд:



Капитал #42

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (18-24 октомври). В броя ще прочетете още:

- Балканска телекомуникационна компания
- Втори опит: Келнер взима bTV
- Да сготвиш Боби Михайлов

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Силвия Великова 20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

15 ное 2019, 2313 прочитания

Близкият и далечен Николай Атанасов 2 Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

14 ное 2019, 3459 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Димитър Динев, писател: Литературата е най-консервативното изкуство

Авторът на "Ангелски езици" за неостаряващия си роман и може ли да си напълно интегриран в друга култура

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10